Моите овце слушат моя глас 2 страница

25. Неделна беседа от Учителя, държана на

11 август, 1929 г. София. – Изгрев.

Пробният камък

лекция пред общия окултен клас

ПРОБНИЯТ КАМЪК

Размишление върху Божията милост.

В живота съществува един пробен камък, с който се мерят същините на нещата. Търговецът определя своята финансова сила от парите, които притежава. Като влезе в кантората си, първата му работа е да отвори касата си и да прегледа, с какъв капитал разполага. Като знае с какъв капитал разполага, той има пред вид с какъв кредит може да се ползува и какво може да направи. Този закон има отношение не само към търговията, но и към всички области на живота. Който знае този закон и го прилага разумно, и развитието му върви правилно. Изгуби ли посоката на правия живот, човек се натъква на ред вътрешни противоречия. Изобщо, изгуби ли правата посока на живота си, човек няма вече на какво да разчита. Изгуби ли своето верую, изгуби ли кредита си, също така човек няма на какво да разчита. Кредит се дава само на онзи, който има някакъв вътрешен капитал в себе си. Няма ли човек вътрешен капитал, никакъв кредит не може да му се даде.

Същият закон има отношение и към целокупния живот. Ако няма къща, имот или стока, човек не може да се ползува от кредит. За да стане учител, човек трябва да има знание като ефектив, на което да разчита. Ако няма такова знание в себе си, той не може да стане учител. Иска ли някой да стане слуга, преди всичко, той трябва да бъде здрав. Не е ли здрав, никакъв слуга не може да стане. Здравето е капиталът на слугата. Болният не може да стане слуга. Ако вярващият почне да отпада духом, да се обезсърчава, че е остарял, че нищо не е постигнал, веруюто му е неустойчиво. Верую, което се разколебава от условията на живота, е неустойчиво. Обаче има едно верую в света, което при всички условия на живота не се мени, всякога остава едно и също. И в човека има нещо, което при никакви условия не се мени. То е Божественото в него. Изкуство е човек да знае, как да събуди в себе си Божественото и да му даде път. Велик човек е онзи, който при всички условия на живота дава първо място на Божественото в себе си.

Сега ще задам няколко въпроса. Богатият ли предизвиква бедния да отиде да му работи, или бедният предизвиква богатия да го търси за работа? Майката ли предизвиква детето да плаче, или чрез своя плач детето заставя майка си да работи за него? Както да си отговорите, за вас е важно реалното, неизменното, което Бог е вложил в човека. Това трябва човек да търси, това трябва да обработва в себе си, не само днес, но и в далечното бъдеще. Очаква ли човек в бъдеще да се вложи нещо в него, работата му е свършена. Бог е вложил вече нещо в човека, повече няма какво да очаква. Той има вече основа, върху която може да гради. Следователно, има ли тази основа, нищо друго не му остава, освен да работи. Тя представлява онзи неизменен вътрешен капитал в човека, който определя неговия кредит. Кредитът на човека ту се увеличава, ту се намалява, в зависимост от това, как влага своя капитал в обръщение. Човек трябва да има ясна представа за себе си, да знае, колко и какъв капитал има на разположение. Как ще обработи този капитал, това зависи от знанията и от желанията му. Колкото по-големи и силни са желанията на човека, толкова повече сили ще влага за тяхното реализиране.

Казано е в Писанието, че Божественото никога не се губи. Същото се отнася и до Словото Божие. Словото Божие няма да се върне, докато не принесе своя плод. Значи и Словото не се губи, нито Му се придава нещо. Пренебрегне ли това Слово в себе си, човек отпада, губи силата си и постепенно се изражда. Изгуби ли вяра в Божественото, в своя основен капитал, човек отпада духом, с което и деятелността му се прекратява. Този капитал е център, около който всичко останало се стреми. Изгуби ли този капитал, той всичко изгубва. Вярата на човека в един велик център, в едно велико общество е толкова силна, колкото и вярата му в една душа, около която всички души се стремят. Този общ център е Бог, към Когото всичко се стреми. От Него всичко излиза и към Него всичко се връща. И в човешкия организъм има също така една обща монада, обща единица, към която всички се стремят. В чувствения и в умствения светове има едно общо чувство и една обща мисъл, към които всички останали мисли и чувства се групират. Същевременно в човека има едно убеждение, към което се стремят всички останали убеждения. Този централен фокус, към който се стреми всичко в човека, е Божественото начало. Не е достатъчно да знае човек това, но той трябва и да познава проявите му, да знае, как да манипулира с него. Ако не знае да манипулира с телескопа, човек нищо няма да види на небето. Той трябва да знае накъде да го насочва. Тази е причината, поради която двама души гледат през един и същ телескоп, но единият вижда, а другият нищо не вижда. – Защо? – Единият знае посоката, към която трябва да гледа, а другият не знае.

Човешкото съзнание и небето представляват подобни неща. Както на небето стават промени, така и в човешкото съзнание стават известни промени. Каквото човек преживява, всичко се отразява в съзнанието му. Ако е разумен, човек трябва да се вглежда в промените, които стават в съзнанието му, и да се учи, както астрономът наблюдава промените на небето и ги изучава. Трябва ли човек да очаква всичко да му се даде наготово, както детето очаква на майка си? Докато е в люлката още, майката се грижи за детето си, всичко му доставя наготово. Проходи ли, обаче, започне ли да расте, тя го оставя само да дойде при нея, да каже, от какво има нужда. Човек трябва сам да дойде до вътрешното търсене, сам да открива нещата и да ги изучава. Съвременните хора се нуждаят от правилен възглед за нещата. Те трябва определено да знаят, кое е онова, което ги спъва в живота им. Те се стремят към отвлечени неща, а нямат ясна представа за Бога. Те нямат ясна представа, какво нещо е добро и какво – зло. Като принцип, злото винаги действува в обективния свят. Злото е един момент, който действува във време и пространство. Злото е нещо външно или обективно. Доброто, Божественото, винаги действува отвътре. Злото ограничава човека и го лишава от всички блага. Доброто освобождава човека и му дава всички блага. Злото и доброто представляват два противоположни принципа, които действат едновременно в света.

Ще изнеса един пример от живота, да видите как действат доброто и злото. Един богат човек заболява. Той веднага търси помощта на лекарите. Вика един, двама, трима лекари, плаща скъпо да му помогнат. Едва се съвзема, заболяват жена му и децата му. Той се вижда в чудо, пак вика лекари, които се събират на съвещание и решават да оперират жена му. Оперират я, но взимат десетки хиляди лева за операцията. Най-после този богат човек осиромашава, изгубва здравето и силите си, децата му умират, жена му остава слаба, немощна. Той изпада в пълно отчаяние. Животът вече няма смисъл за него. Злото, обаче, се усмихва доволно. То е взело от него, каквото му трябва, ограничило го е и се отдалечава. В това време Божественото в него се събужда и той започва да си говори: Господи, късно идеш при мене. Едно време бях богат, радостен. Децата ми бяха живи, жена ми и аз бяхме здрави. Тогава можех да Ти служа, но сега вече пари нямам, силите си изгубих, радостта ми ме напусна, не мога да Ти служа. Богатият съзнава вече, какво е трябвало да направи, разкайва се, но намира, че не може да си помогне. Като види, че се разкайва, че е готов да служи, Бог го подкрепва и го изпраща отново в света да работи, да помага, да изпълнява волята Му. Този човек се повдига, животът му се осмисля, и започва да работи съзнателно и с любов. Така действува доброто, Божественото в света. То освобождава заробения и отново му връща отнетите блага.

Христос казва: "Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно". Това са двата принципа – доброто и злото, които действат в света. Когато човек пожелае да задържи най-хубавото нещо за себе си, злото е влязло вече в него. Той се е съблазнил от нещо, а всяка съблазън, на която човек не може да устои, води към зло. Има само един път, по който злото може да се прояви. Този път е пътят на желанията. Пожелае ли човек нещо само за себе си, той е роб вече на своето желание. А ние знаем, че само злото заробва човека. Доброто, обаче, може да се прояви по хиляди пътища. Когато човек мрази, злото се проявява в него. Когато обича, доброто действува в него. Ето защо, когато мрази някого, човек има само един начин да се освободи от него.Той гледа, как и колко по-скоро да го унищожи, да го махне от пътя си. В обичта си към някого, човек разполага с хиляди начини, чрез които да му помогне, да му даде нещо от себе си. Когато двама души, единият съвършен човек, а другият – обикновен, видят касата на своя ближен, двамата ще постъпят различно. Съвършеният, праведният човек ще мине покрай касата на богатия, ще погледне вътре, ще се зарадва на богатството му и ще си замине, без да вземе нищо от нея. Той ще си направи своите научни бележки и спокойно ще продължи пътя си. Доброто действува в този човек. Обикновеният човек, който се оправдава с думите, че в грях го е заченала майка му, ще се спре пред касата и ще започне да се бори, да вземе ли няколко златни монети, или не. След голяма борба той или ще вземе, или нищо няма да вземе. Вземе ли нещо от касата на своя ближен, той се е поддал на влиянието на злото.

Като ученици вие трябва да изучавате всички прояви на злото и да подражавате на неговите добри прояви. И в злото има нещо добро. Например пиянството е голямо зло за човека. Всички кръчмари съзнават това и, въпреки всичко, продават своето вино и ракия, но те сами никога не се опиват. Рядко ще срещнете пиян кръчмар. Значи, злото причинява злини на хората, но то самото никога не се поддава на условия, които могат да го доведат до това зло. Кръчмарят може да пие една, две чаши, но винаги е буден, пази се да не изгуби съзнание. Трезв е кръчмарят. Той опива другите, но сам никога не се опива. Ако и той се опиваше, както клиентите му, от неговото кръчмарство нищо нямаше да остане.

Следователно когато човек срещне злото на пътя си, но трябва да има вземане-даване с него, нека направи това, което и злото прави. Ако злото скрива своите замисли и той нека ги крие. Злото не пиянствува, и той да не пиянствува. Ще кажете, че злото влиза в сърцето на човека. Не, в сърцето на човека не влиза злото, а ония елементи на злото, които опиват. Като знае това, човек трябва да се пази от опивателните елементи на виното, а не от самото вино. Сладкото вино като гроздов сок е Божествено благо, но когато човек пожелае да измени това благо, в този момент ще попаднат в него ферменти, които изменят първичното му естество и го правят вредно. Златото е Божествено благо, но в който момент човек го пожелае за свое удоволствие, то се превръща в отрова. Затова е казано: "Не пожелай!" – Ама без пари не може. – Човек не трябва да допуща в ума си мисълта, че без пари не може. Преди всичко, парите са човешко изобретение. Да поддържа човек в ума си мисълта, че без пари не може, това значи, да изпадне в положението на стария, който казва, че без тояжка не може. Тояжката е необходима само при дадено положение. Трябва ли младият да казва, че без тояжка не може? Само старият мисли, че не може без тояжка, но не и младият. Парите са само средство за живеене, но не и необходимост. Докато гледате на парите, като на средство, а не като на цел, вие сте на прав път. Станат ли парите цел на вашия живот, злото всеки момент ще ви дебне. От вас зависи да бъдете далеч или близо до злото.

Сега, съзнанието на всички вярващи, на всички учени трябва да се освободи от ония непотребни неща, които внасят в тях вътрешна отрова. Пожелае ли нещо непотребно за себе си, човек е внесъл вече в организма си онази отрова, която руши. Затова, именно, във всички Свещени книги е казано: "Не убивай, не кради, не пожелавай!" Наруши ли един от тия закони, човек внася в организма си особен род разрушителни елементи. Не само желанията рушат, но и кривата, отрицателната мисъл също руши. Изобщо, всичко, което руши, е вредно. Ние го наричаме зло. Всичко, което съгражда и внася разширяване в човека, е добро. Ние го наричаме Божествено начало в човека. Задачата на човека е да работи за събуждане на Божественото в себе си и в своите ближни.
При един млад, но строг професор по философия се явяват студентки и студенти на изпит. Първата студентка, която се явила на изпит при него, била скъсана. Колкото студенти и студентки се явили след нея, всички били скъсани. Дошъл ред на една красива, особено сериозна и разумна студентка. Тя влязла в изпитната стая, ръкувала се с младия професор и го погледнала някак особено. В погледа й се четяло съчувствие към всички нейни другарки и другари, които пропаднали на изпита. С ръкуването си тя внесла в професора нещо особено красиво, с което пробудила Божественото, висшето му съзнание. Той се обърнал към студентката внимателно, задал й два-три лесни въпроса и я пуснал да си върви. Някои ще кажат, че и студентката, и професорът не са постъпили добре. Не, студентката е била смела. Тя вярвала в доброто, в Божественото в човека. С докосването си до ръката на професора, тя могла да събуди нещо възвишено и красиво, вследствие на което той се разширил, погледнал с разположение към своите студенти, след което не скъсал нито един студент. Няма по-красиво нещо от това да бъде човек смел, да извърши такава постъпка, която да събуди възвишеното в човека.

Следователно докато живее, човек все ще послужи някъде за пробуждане на Божественото. Видите ли двама души да се разговарят добре, сърдечно, весело, знайте, че красивата студентка се е ръкувала с тях и е съдействала за пробуждане на Божественото им съзнание. Тези хора са разположени, весели, готови да правят добрини. Постъпката на красивата студентка е чиста, защото Божественото работи в нея. Ако Бог не присъстваше в нея, постъпката й щеше да внесе съблазън. Ако Божественото не присъства в човека, всяка негова външна обхода би могла да внесе съблазън. Ако богатият види един здрав, силен работник, той веднага ще се съблазни от неговия външен вид, ще го покани у дома си да му работи. Работникът пък ще се съблазни от неговото богатство и в себе си ще пожелае да го използува по някакъв начин. Господарят ще пожелае, колкото може повече да използва труда на работника, а работникът ще пожелае да вземе от него, колкото се може повече пари. И двамата имат желание да се използват. Обаче, при такива отношения никакъв морал не може да се съгради. Закон е: колкото даваш, толкова ще получиш. Малко даваш, малко ще получиш. Много даваш, много ще получиш.

Къде се крие злото? – В най-малките неща. Отивате при един бакалин да купите захар. Вие сте влизали в неговия дюкян много пъти и той десет пъти наред ви е давал чиста, доброкачествена захар. На единадесетия път, обаче, той туря няколко бучки нечиста захар в книгата, да мине незабелязано между чистата. Тези няколко бучки нечиста захар представляват злото, което иска да мине незабелязано между доброто. С последната си постъпка бакалинът губи доверието на клиентите си. Представете си, че някой ваш приятел ви кани на гости в дома си: угощава ви добре, разговаря се приятелски с вас, но без да очаквате, той ви нарича нехранимайко. Изведнъж в отношенията ви влиза нещо неприязнено. Това е злото, което с последната дума се е вмъкнало в доброто. Една дума разваля доброто, което в даден момент човек е направил. Ще кажете, че това не става всякога. Един път само да стане, то разваля вече чистотата на доброто. Бакалинът ви е давал десет пъти наред чиста стока, а един път само е вмъкнал нещо нечисто. Последното нечисто показва, че този човек е имал някакви скрити, лоши намерения. Последната постъпка е в състояние да наруши доверието, създадено от първите десет случаи.

Следователно ние казваме: Чист човек е онзи, който при никакви условия не е проявил нито едно нечисто намерение. Честният търговец отделя нечистата стока от чистата и казва на клиентите си: "Тази стока не е за вас." Злото може да се прояви чрез всички външни фирми: чрез човека, чрез животното, даже и чрез растенията. Благодарение на характера на злото като външно, обективно явление, човек може да му се противопоставя. За тази цел човек трябва да има правилни възгледи за злото. Няма ли правилни възгледи за злото, той не може правилно да се развива. Злото е вън от човека, а доброто е вътре в него. Злото може да се раздвоява, т.е. да се размножава, но не може да расте, да цъфти и плод да дава. Следователно каже ли човек за себе си, че е лош, трябва да знае, че лошавината му е вън от него, а не вътре в него. Изворът може да се размъти по краищата, по повърхността си, но никога отдолу. Дъното на извора е всякога чисто. Всички изкушения, на които човек се подлага, имат вътрешен, обективен характер. Ако Ева нямаше в себе си вътрешно желание да опита плода на забраненото дърво, отвън нищо не би могло да я изкуси. Злото има някаква форма, с която живее в човека. Докато тази форма съществува в човека, и злото ще съществува вън от него. Щом изхвърли тази форма вън от себе си, с нея заедно изчезва и злото вън от него.

Като не разбират кое е истинско добро и кое – лъжливо, хората изпадат в ред заблуждения и противоречия. Един човек намира в гората една торба със злато, взема я веднага и се радва, че Бог отговорил на молитвата му. Обаче, тази торба е на един добър, честен човек, който пътувал от един град в друг и минавал през същата гора. Разбойници го преследвали, да го оберат. За да спаси живота си. той хвърлил торбата и избягал. Разбойниците престанали да го гонят, и като се връщали назад, срещнали първия пътник, който намерил торбата със златото и го нападнали. Какво добро представлява за него намереното злато?

Мислите ли, че всяко външно добро е и вътрешно добро? Ще кажете, че това добро е от Бога. Не, Бог не работи отвън. Той не работи чрез външен физически стимул, понеже те са неустойчиви. Всеки физически стимул е силен само за даден случай, но с течение на времето той отслабва. Когато физическите желания на човека се задоволят, той не се интересува вече от ония предмети и хора, които са му помогнали да ги задоволи. Тази е причината за проявите на злото. Когато желанието на човека в първо време е силно, а накрая отслабва, то е неустойчиво. Всички неустойчиви желания са физически. Бакалинът се интересува от своя клиент, докато последният купува от него. Щом купи, каквото трябва и му заплати, бакалинът не се интересува не се интересува вече от него, гледа час по-скоро да си излезе, да освободи място за други клиенти. Клиентът си излиза и вижда, че всичките му пари отишли в джоба на бакалина. Кой бакалин дава даром? При взимането и при даването човек трябва да бъде честен и искрен към себе си и към другите, да не предизвиква съмнение нито в себе си, нито в своите ближни.

Сега, тъй както се изявява животът, ние виждаме, че доброто и злото вървят паралелно. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не предизвиква злото нито в себе си, нито в окръжаващите. Стремете се всякога да предизвиквате доброто в себе си и в своите ближни.

51. Лекция от Учителя, държана на

14 август 1929 г. София – Изгрев

На планината

лекция пред специалния клас

НА ПЛАНИНАТА

Сега вие сте дошли на планината, но и говедарят извел говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си живот, да го издигнете по-високо, отколкото е сега. Човек трябва да започва от видимото и постепенно да върви към невидимото, т.е. от физическия свят към духовния. Все трябва да има някакъв материален предмет, който да въздействува върху ума и сърдцето ви. Без материалното, духовното остава неразбрано. Говорите за човека, за неговата душа, но за това вадите заключение от неговата външност и от неговите прояви. Какво нещо е душата, никой не знае, никой не я виждал. Обаче, всеки е опитал нейното въздействие. Достатъчно е да изпаднете в мрак, в тъмнина, в заблуждение и да се обърнете към душата си, за да опитате нейното проявление. Тя ще се прояви по един скрит, вътрешен начин, но веднага ще познаете присъствието й. Тя ще разсее мрака и заблуждението ви и ще ви възкреси. Душата помага, но се крие, иска да остане невидима. Тя е красива, подобна на едва разцъфнал се цвят. Тя се страхува от хората, да не я обсебят.

Често хората сами се произнасят за себе си, казват, че са добри, чисти, справедливи. Ако искате да познаете, доколко даден човек е чист, ще го видите на планината. Ако пази чистота на планината, може да се каже, че е чист. Като дохождате на планината, всеки трябва да си носи лопатка, да заравя боклуците и нечистотиите си. Планината не обича нечисти хора. Ако нарушавате чистотата й, тя ще ви изпъди с дъжд, сняг, гръмотевици. Навсякъде можете да се разхождате, но ще пазите реда и порядъка, който съществува в природата. Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в козмоса. Щом оправя работите на целия козмос, и вашите ще оправи. Дръжте тази мисъл в ума си, без никакво съмнение и колебание. Като ученици, от вас се иска живот без съмнение и страх; от вас се иска абсолютно чист живот, външно и вътрешно.

Ще кажете, че не можете да живеете чисто, защото вашите прадеди и прабаби са грешили. Щом Адам и Ева са сгрешили, и вие ще грешите. Така не се говори. Адам сгрешил още преди създаването на Ева. Че ядоха от забранения плод, това беше само повод, да излезе греха навън. Веднъж излязъл грехът на повърхността на живота, не се позволява вече човек да греши. Още преди създаването на Ева, Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога. Затова, като му забраниха да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, той използува случая да се отдели от своя Баща, да стане самостоятелен и каза: Нали аз съм обработвал това дърво? Нямам ли право да вкуся от него? Щом намисли да реализира желанието си, той яде от забранения плод и напусна рая.

Казвате: Защо Учителят ни говори така? – Все имам някаква цел. Ако запаля свещта си в тъмна нощ, светлината е на място. Ако запаля свещта си през деня, когато слънцето грее, светлината на моята свещ е безпредметна. И без моята свещ слънцето грее. Свещта гори, защото слънцето грее, а не обратно.Аз мисля, защото Господ мисли, а не обратно. Някой се обръща към Бога с думите: Господи, не виждаш ли, какво правя? Господ отговаря: Ти трябва да гледаш, какво аз правя, а не аз да гледам, какво ти правиш. Гледай мене и прави, каквото аз правя. Аз съм направил толкова неща, а ти още не си ги изучил. Някой иска да покаже, че много знае. Защо ще се показваш пред хората? – Искам да покажа, че зная много неща, че съм обиколил всички върхове. Ако си се качил на Харамията, какво си придобил? Този връх е забележителен по това, че в старо време харамиите се качвали по него и оттам наблюдавали минаващите пътници да ги оберат. Има смисъл да се качиш на един връх, но ако можеш да се помолиш там, да оставиш нещо добро от себе си.

Всяко нещо, което прави човек, трябва да бъде продиктувано от някаква идея. Ако се качиш на един връх, той трябва да бъде пълен с енергия, да ти предаде нещо. Харамията е електричен връх, той повече взема, по-малко дава. Мнозина се качват на него, за да не се изложат пред другите, да не мислят, че те не могат да се изкачват. Там е погрешката на хората. Те гледат да не се изложат пред близките си. В същност, човек трябва да постъпва така, първо да внимава да не се изложи пред Бога, после пред себе си и най-после пред хората. Добре е човек да се качва по високите върхове, да преодолява мъчнотиите, които среща по пътя си. Това са постижения, които внасят нещо в характера. Колкото по-големи са мъчнотиите на човека, толкова повече се калява волята му. Вие се качвате по планински върхове, но се запъхвате, краката ви се пресекват, не можете да ходите. Защо? – Защото бързате, надпреваряте се, искате да се покажете, че сте добър турист. Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен; първо ще си направите молитвата, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. Светският човек се качва по планинските върхове и ако стигне пръв, извиква, всички да видят, че е стигнал вече. Религиозният пък, като стигне на върха, казва: При Бога съм, видях Го вече. – И едното, и другото е щестлавие. Какво печели този, който се качи пръв? Как ще докаже религиозният, че е видял Бога? Който види Бога, става съвършен. Щом не е съвършен, нищо не е видял. Какво става с младия момък, като види една красива мома? – Той се изменя коренно: лицето му става светло, гласът – мек, погледът – дълбок. Привидно той е унесен, а в същност е съсредоточен, все за красивата мома мисли. Ако тя може да измени момъка, колко повече Бог е в състояние да измени човека.

Христос казва: “Който е видял мене, видял е и Отца ми”. За да бъде силен, да издържа на мъчнотиите и изпитанията, човек трябва да има някакъв светъл образ, който да носи постоянно в съзнанието си. И Петър казваше, че е видял Бога, но, в същност, той Го видя след като мина през изпитания. И Христос, преди да пострада, имаше едно разбиране за Бога. След възкресението имаше друго разбиране. Той отиде да види Онзи, Който Го възкреси. Ще кажете, че и вие следвате Христа.

Мнозина следват Христа, без да Го познават и разбират. Те са в положението на хора, които външно търсят Христа и не Го следват. Следването е вътрешен процес, а не външен. Да следваш Христа, и да не Го разбираш, това значи, да носиш в ръката си златна монета, без да разбираш стойността й. Който следва Христа и Го разбира, той е минал през няколко реторти и се очистил. Ученикът трябва да мине през огън и вода, за да бъде готов да учи, да разбира и да прилага. Не е лесно да носиш златна монета в ръката си, да я оценяваш и да се справяш с нея.

Като ученици, от вас се иска приложение. Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте. Ако чрез знанието не можете да придобиете вътрешен мир и спокойствие, все едно, че нищо не знаете. Който има знания, той вижда ясно нещата. Като се качва по върховете и слиза, той вижда всичко. Значи, знанието подразбира отворени очи. Знаещият приема еднакво и радостта, и скръбта. За него радостта е като днешния ден, светъл, ясен, топъл. По-хубав ден от днешния не сме имали, и по-хубава вечер от снощната не сме имали. Какъв ще бъде утрешният ден, не е наша работа. Така гледа на радостите и скърбите всеки, който има знания. Днес се радва на радостта, а какво го очаква на другия ден, не мисли за това. Той счита за привилегия да има страдания. Който няма знания, роптае, гневи се, пита се, той ли е единственият най-грешен човек, че трябва да страда толкова много. – Не си най-големият грешник, но не си и най-големият праведник. Както се радваш на радостта, така трябва да се радваш и на скръбта. Човек трябва да бъде готов, както понася радостта, така да понася и скръбта.

Не е лесно да носи човек радостта. И за това се иска знание. То е все едно, да ви дадат една книга, пълна с магически формули и правила. Ако ги разбирате, ще ги прилагате на място и ще бъдете като алхимиците, да превръщате неблагородните метали в благородни, да укротявате бурите и ветровете, да донасяте дъжд и т.н. Ако не разбирате тези формули и правила, книгата ще бъде затворена за вас. Вие ще бъдете готови да я продадете на всеки, който я пожелае. Милиарди струва тази книга, но за онзи, който я разбира. Такава книга представя човешкото тяло. В него са вложени много дарби и способности, много сили, които трябва разумно да се използуват.

Всички хора се нуждаят от въздържание, да не произвеждат експлозии в организма си. Много кибритени клечки имате, но трябва да знаете, кога да ги палите. Някой само се заканва, че ще драсне кибрита си, а в същност, кутията му е праздна. Желателно е кутията на всички да бъде пълна с кибритени клечки, че като драснат, да произведат ефект. Като палиш кибрита си, трябва да се съобразяваш с времето. Ако вън духа силен вятър, колкото клечки запалиш, всички ще изгаснат, без да накладеш огън. Затова, ще намериш някое закътано място, дето няма вятър, и там ще запалиш огън. Щом се разгори огънят, можеш да го изнесеш вън, при силния вятър. Огънят ще гори, вятърът ще го раздухва, и ти ще свършиш работата си. Значи, не е достатъчно човек само да се качва и да слиза, но да свърши някаква работа, т.е. да придобие енергия за ума, за сърдцето и за тялото си.

Казвате: Бог е Любов. Бог е виделина. Това е казано в Писанието, но вие опитали ли сте Господа? Казано е, че чистосърдечният ще види Бога. Значи, чистота се изисква от всички: чистота в мислите, в чувствата, в постъпките. Чисти мисли, без никакво съмнение; чисти чувства, без никаква корист; чисти постъпки, без никакво петно. Говориш за Божията Любов, а се съмняваш в нея. Това не е никакво познаване на любовта. Съмнението не е нищо друго, освен плюене върху дрехата на любовта. В школата не се позволява никакво плюене: нито надясно, нито наляво; нито напред, нито назад. Щом плюете, вие огорчавате някое същество. Вие сте обиколени от същества, които ви придружават. Бъдете внимателни, да не ги наплюете. Дето и да сте, на планината, или в града, трябва да пазите чистота. Не е позволено на ученика да плюе по земята. – В бъдеще ще постигнем тази чистота. – Ние живеем в настоящето, а не в бъдещето. Затова още днес ще започнете да служите на Бога с чистота и светост. Ако отношенията ви към Бога са изправни, още днес можете да постигнете всичко, каквото желаете. Това значи познаване на Бога. Христос казва: “Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Познаването на Бога има отношение към вечния живот. Който познава Бога, той е придобил вечния живот. Той може да постигне желанията си. – Бог всичко може да направи. – Така е, но важно е, какво ти можеш да направиш. Всеки да си постави за задача, да се опита, да разбере, с какви сили разполага и какво може да направи.

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: