Моите овце слушат моя глас 3 страница

Сега от вас се иска здрава, положителна мисъл. Здрава мисъл е тази, която има за основа чистотата. Абсолютна чистота в мисли, в чувства и в действия – това трябва да бъде идеалът на всяка душа. Чистият и морален човек не се подкупва с нищо – нито на земята, нито на небето. Целият свят да му дадат, той пак не се подкупва. Той е свещ, която свети на всеки светилник. Той е дошъл на земята да се учи, защото се интересува от нея, както и от небето. И за мене земята е толкова важна, колкото и небето. Адът е толкова важен, колкото и раят. Така проверявам, мога ли да превърна ада в рай. Като усетя, че температурата на ада става много висока, наливам вода в огъня, изгасвам го и адът се превръща в рай. Изкуство е човек да превърне ада в рай, и тъмнината в светлина. Мнозина изгасват светлината на рая и го превръщат в ад.

Казано е в Писанието: “Наближило е Царството Божие на земята.” Наистина, хората са далеч още от Царството Божие, но все пак са по-близо, отколкото във времето на Христа. Днес, при хубавия слънчев ден, при чистия въздух и чистата вода, вие сте почти в рая, между ангелите. Как ще опишете ангела? Ще кажете, че е много красив. Вие имате понятие за красотата, каквато познавате на земята. За рая, за ангелите, хората имат такава представа, каквато художникът – за света, в който живее.Той рисува една картина: планина, дървета, вода, птички. И казва, че това е рай, но не е истинският рай. Като разглеждате картините на някой художник, трябва да знаете, от кой свят са снети те – от физическия, от духовния, или от Божествения. Ако една картина представя физическия свят, художникът сам е ходил до обекта на своята картина; ако е от духовния свят, обектът на картината сам е дошъл при художника. Физическият свят е направен от материя, която постепенно се мени, разлага и гние; духовният свят е направен от материя, която отчасти се променя; материята на Божествения свят е специфична, абсолютно не се изменя.

Това знание се дава на онези, които познават Бога и обичат истината. За да познаеш Бога, ти трябва да Го обичаш. Същото се отнася и до човека. Познаваш човека, когато го обичаш. Тогава той отваря сърдцето си и се разговаря с тебе. Ако не го обичаш, той се затваря. Следователно, ако искате да се отворят хората за вас, обикнете ги. Те веднага ще отворят прозорците си, ще ви се усмихнат, ще ви приветстват. Ако мразите хората, веднага студът нахълтва в сърдцата им. Те затварят прозорците си, обличат дебелите си дрехи и не се разговарят с вас. Омразата е затвор, в който и затворникът, и надзирателят са чужди един за друг. Проникне ли любовта в затвора, вратата на килията се отваря, затворникът хвърля дебелата си дреха, отваря прозореца и се разговаря с надзирателя. И двамата стават приятели. Дето влезе любовта, оковите падат от краката на затворниците, и те излизат на свобода.

Казвате: Какво ли мисли Бог за нас? Който се интересува от мнението на Бога, той е готов да се жертва за Него. Той познава Бога. Достатъчно е да си помисли за Него, за да се справи моментално с мъчнотиите си. Ще кажете, че за всяко нещо е нужно време. Време е нужно за човешките работи, състояние – за ангелските, а миг – за Божествените. Мигът е господар и на времето, и на състоянието. Това значи: Божественият свят управлява и духовния, и физическия. Затова, палете всеки ден клечки от трите кибритени кутии: от физическата, от духовната и от Божествената. С физическа клечка палите огън, който гори и изгаря; с духовната клечка палите огън, който никога не изгасва, а с Божествената палите огън, който дава живот. Това са трите разбирания на човека: физическо, духовно и Божествено. Палете огън всеки ден с трите клечки кибрит, за да имате широко и правилно разбиране.

От какво се нуждае човек? – От любов: да обича и да го обичат. Свойствено е на човека да иска всички да го обичат. Това е възможно, само ако той живее в Божествения свят. – Аз искам да обичам. – Това показва, че си в духовния свят. – Искам само един човек да ме обича. – Това е човешкият свят. В човешката любов хората затварят сърдцата си. Защо? – Попарени са. Мъж бие жена си. Щом излезе на работа, жената бързо затваря вратата. Защо? – Тя се страхува да не влезе друг мъж да я бие. Ако мъжът се отнася добре с жена си, тя е готова да отвори вратата си за всички хора. Тя вярва в доброто, което е вложено в тях. Следователно, кажете ли, че някой човек затваря сърдцето си, ще знаете, че той е бил обиколен с лоши хора. Ако отваря сърдцето си, той е бил обиколен с добри хора. Първият не вярва в доброто и в светлината, а вторият вярва.

Сега ние говорим за Божествения живот, който прави човека добър, умен, здрав и справедлив. Щом е здрав, той е богат. Ако си богат, трябва да даваш от своите блага. Ти ще кажеш, че даваш любов. Какво е твоята любов? – Човешка. Човешката любов е преходна – между любовта на хората и на ангелите. Ангелът е щедър, на всички дава изобилно. Каквото срещне на пътя си, ще го целуне. Любовта на ангелите е подобна на светлината, която целува всичко, каквото срещне на пътя си. Тя всичко осветява, без да се опетнява. Божествената любов е готова на всякакви жертви. Дохожда един момък при този, който носи Божествената любов в сърдцето си и му казва: Ще ти поверя една тайна. Влюбих се в една мома, но сега ми трябват 20,000 лева. Понеже му е поверил тайната си, дава му 20,000 лева, той плаща за него. След това дохожда друг и му поверява своята тайна. Той убил съперника си и сега се моли, да не го намерят, да го накажат за убийството. Щом му е поверил тайната си, и на него ще помогне. Намира убития, намазва раната му с някакъв цяр, и той възкръсва. След това извиква виновния и го заставя да се примири с убития. На убития казва да не ходи повече да се бие за чуждите моми.

Съвременните хора се нуждаят от жива вяра. Те се нуждаят и от любов, но не като тази на заека. Заекът казва: Умирам от любов, но щом му тропнеш с крак, той изчезва. Какво означават думите “умирам от любов”? Защо, който обича, трябва да умре? – Защото няма любов в него. Когато любовта влезе в човека, той никога не умира. Някой казва: Умирам от жажда, умирам за вода. Защо умираш? – Защото водата е вън от тебе. Щом влезе в тебе, ти вече не умираш. Разбиране е нужно, да различавате проявите на хората, да знаете, в кой свят живеят. Христос казва: “Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?” Ето защо, първата работа на човека е да разбере земния живот и проявите на хората. Видите ли, че някой мига бързо и гледа към земята, ще знаете, че той ще ви излъже. Ако му дадете пари, няма да ги върне.

Сега вие гледате облаците на небето и се страхувате да не вали дъжд. Не всички облаци са дъждоносни. Когато Мойсей се качи на планината, облак обви цялата планина, и тогава Бог проговори на Мойсея. Нещо хубаво се криеше в този облак. Така и във външната грозота понякога се крие нещо красиво. И в геометрическите линии има нещо красиво. Видите ли такива линии на човешкото лице, ще знаете, че красотата е зад тях. Когато ангелите гледат човешкото лице, те търсят главно две линии на него. Намерят ли ги, казват, че лицето е красиво. И любовта има свои характерни линии. Първо, тя се проявява в устата. Ако линията на любовта се намира на устата, любовта присъства в човека. Няма ли тази линия, любовта отсъства. Втората линия сами ще намерите. Ако говорите за старостта и за младостта, те имат две характерни линии. Който знае мястото на тези линии, той е разбрал и старостта, и младостта и се ползува разумно от тях. При това положение, човек се радва и на старостта, и на младостта. Той вижда красотата във всичко. Има смисъл да бъде човек красив и да се радва на живота.

Кои са отличителните качества на красивия човек? – Дето мине красивият, всичко запалва. Той носи творчески сили в себе си. Не произвежда ли огън, човек не е красив. Красотата е творческа сила. Както любовта произвежда огън и топлина, така действува и красотата. Обаче, любещият е същевременно мъдър, силен, свободен. Той носи истината в себе си. Любещият е съвършен човек. Той постоянно дава от себе си, както планината. Като сте дошли тук, вие постоянно черпите: от въздуха, от водата, от енергиите и от силите, които се крият в самите върхове. Има върхове, които излъчват магнетична енергия; има върхове, които излъчват електричество. Като се качвате по върховете, вие се възхищавате от красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, Който е създал цялата вселена. Вие искате да видите Бога вън от себе си, в друг някакъв свят. Това е невъзможно. Ако не Го видите на земята, никъде не можете да Го видите. В небето никога няма да видите Бога. Много естествено. Кой от вас е видял себе си вън от подобните си? Всеки се вижда в подобния си. Ако отидеш на онзи свят, ти ще бъдеш сам. Как ще се видиш, щом няма друго същество, в което да се огледаш. На небето няма обекти, които могат да събудят стимул в човека, да търси Бога. Как ще Го види тогава. Който иска да види Бога, да слезе на земята. Качи ли се на небето, при Него, няма да Го види. В един стих от Писанието е казано: “Когато видя лицето Ти.” Значи, има места на земята, дето можеш да видиш Бога. Това, което виждаш на земята, и на небето ще го видиш; това, което не виждаш на земята, и на небето не можеш да го видиш.

Мнозина казват, че понятията на хората за любовта, за живота са объркани. – Зависи, от какво гледище изхождат. Например, като се влюби някой, той става слуга. Неприятно е на човека да му кажат, че е слуга, но, като се влюби, доброволно става слуга. Ако съзнателно ставаш слуга на любовта, ти си на прав път. Няма да мине много време, любовта ще те направи господар. Как ще стане това? Като слугуваш на възлюбения си, ти работиш, учиш, придобиваш нещо, а той се отпуща, губи и това, което е имал. След време ти прилагаш това, което си придобил, и се издигаш над него, ставаш господар. Ако не си бил умен като слуга, не можеш да станеш господар. Ако си неразумен, неустойчив, страхлив, слаб, не можеш да бъдеш господар. Важно е да бъдеш свободен и като слуга, и като господар. – Искам да бъда господар. – Искай от Бога само това, което не те ограничава. Стремете се към запазване на свободата си, а не към господаруване. Който иска да бъде господар, трябва да е слугувал дълго време, да е придобил качествата на господаря. Какъв господар е този, който се страхува от микробите? Какъв господар е този, който се смущава от една мисъл? И страхът е на място, но на физическия свят. Страхува се онзи, който не познава любовта. Има нещо по-високо от страха, това е съвестта.

Какво е нужно на човека? – Свобода. Който иска да бъде свободен, трябва да пази свободата и на другите. Всеки да бъде свободен на своето място. Конят ще бъде свободен като кон, волът – като вол. И да им дадете свобода като вашата, те не могат да я оценят и използуват. Под “свобода” се разбира използуване на онези условия, които са дадени на всяко живо същество. Като се ползува от дадените условия, то се развива правилно. От човека зависи да бъде свободен и да изгуби свободата си. Като прави зло, той сам се ограничава. Ограничи ли се човек, и другите го ограничават. Преяде ли, той сам се ограничава. Говори ли лоши думи, той пак се ограничава. Бъдете будни, да живеете така, че да не губите свободата си. Помнете, че вие сте едва в началото на своето съзнателно развитие. Много още трябва да работите, да учите, докато достигнете копнежите на своята душа. Някои са по-напреднали, но на всички предстои усилена работа. Научете се да служите правилно на себе си, за да служите и на Бога. Да служиш на себе си, това не значи, да мислиш само за себе си. Служенето е велика работа. Тя включва идеята любов към Бога. Слугата работи от любов, а не за пари. Той оставя на господаря си да го възнагради според своето разбиране. Ученикът работи без пари, но с ценности. Знанието му е една от ценностите. Чрез него той отваря пътя си. Работете, без да се оплаквате. Сейте, без да критикувате.

Какво се иска от ученика? Да придобива знания, да възприема науката, която иде от Бога, а не от хората. Ще цитирате стиха, че знанието възгордява. Знанието възгордява онзи, който не го разбира. Трябва ли да се хвали онзи, който помага на ближните си? Той помага, защото обича истината, защото вярва в Бога, защото има отношение към хората, а не защото е добър. Той не мисли за своята доброта. Някой помага материално на хората, понеже мисли, че ще ги освободи от ограниченията. Ако хората се освобождават чрез материалното, пръв Бог би задоволил материалните им нужди. Друго нещо освобождава хората. Казано е, че истината освобождава човека. Значи, всеки трябва да възлюби истината и да я придобие. Само така той ще се освободи.

И тъй, човек трябва да се стреми към свободата, но трябва да има ясна представа за нея. Да бъдеш свободен, значи, да желаеш и за другите това, което ти имаш. Ти пиеш чиста вода, ще желаеш и другите да пият от същата вода. Който греши, не може да бъде свободен. Само свободният може да люби и да мисли. Да любиш и да мислиш, това подразбира абсолютна свобода. Свободен е онзи, който може да слугува на всички.

Благодарете на планината, на въздуха, на водата за благата, които ви дадоха. Благодарете за енергията, която придобихте тук. Сега трябва разумно да използвате всичко, което сте придобили.

Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.

44. Лекция от Учителя, държана на

16 август 1929 г. Рила – Седемте езера

Книги:

* На планината

Отворени форми (Младежки окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1943)
19 беседи от 8 март 1929 г. до 16 август 1929 г.

Начало: 05:00

Абсолютна чистота

лекция пред общия окултен клас

АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА

Думата "чистота" е понятна на всички хора. Тя има двояк смисъл: външен и вътрешен. Външната чистота всеки я вижда и разбира. Когато се говори за външна чистота на къщата, ние разбираме, че тя е добре измазана отвън и отвътре, подът на стаите измит, прахът навсякъде изчистен. Когато се говори за външна чистота на дрехата, разбираме, ако е бяла, да бъде добре изпрана; ако е черна, да няма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на масло, разбираме да бъде прясно, бистро, без никакви примеси. Значи, чисти неща са ония, в които няма никакви примеси, никакви странични елементи. Съдържат ли някакви примеси в себе си, тия неща са нечисти. Нечистотата се дължи на известни елементи, които се срещат в живота и в природата.

Следователно говорим ли за чистота, веднага в ума ни изпъква противоположното и – нечистотата. И обратно, говорим ли за нечистотата, пред нас изпъква идеята за чистотата. Тия две понятия са напълно противоположни. – Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? – Когато има висок идеал, когато живее съзнателно, когато е здрав. Влезе ли един от елементите на нечистота в неговия живот, веднага смъртта прави крачка напред. Колкото повече нечистотата се увеличава, толкова по-бързо смъртта влиза в живота. Смъртта и нечистотата се намират в отношения право пропорционални помежду си. Като знае човек това, първата задача в живота му е да пречисти своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той има ясна представа за всички неща. Пречисти ли мисълта си, човек има вече ясна представа за Бога. Тогава Бог няма да бъде някаква форма вън от него, както днес Го разглеждат. Бог е източник на живота. А какво по-голямо благо може да очаква човек от живота? Всички красиви подтици, всички радости в човека се дължат на онова вътрешно съзнание в него, че съществува, т.е. че живее. Той става сутрин бодър, весел и здрав, погледне към изгряващото слънце и се радва, че в ума му се ражда някаква малка идея за работа през деня. Това състояние в човека е резултат на първите издънки от дървото на живота.

Често слушате някой човек да се оплаква, че животът е тежък, че от сутрин до вечер трябва да мисли за прехраната и за облеклото си. Обаче, въпросът за храната и за облеклото е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че трябва да яде много, нито пък яденето да бъде вкусно приготвено, с ред приправки. Приправките в яденето са странични елементи. Всяко разумно същество приема храна, съответна на неговото развитие. Обаче, има нещо общо в храненето на всички живи същества. Общото в храненето се заключава в храната, която приемат. Например всички живи същества на земята се нуждаят от въздух, от вода и от някаква твърда храна. Първоначално те са приемали хранителните елементи само от въздуха, после от – водата и най-после от твърдата материя. Някога човек се е хранил само със светлина. Днес той е забравил този начин на хранене. Днес само очите му са запазили изкуството да се хранят със светлина. Наистина, ако очите на човека дълго време не приемат светлина, ще се атрофират.
И тъй, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Първата Причина на нещата, за Бога. Говори ли се за Него, човек трябва да включва в съзнанието Му всички живи същества от най-малкото до най-голямото. Бог еднакво се грижи за живота на всички същества. Животът изтича от Него и Той се грижи за този живот. Животът на вселената се крие в Него. Няма същество по-велико, по-благородно, по-отзивчиво и по-добро от Бога. Няма подобен на Него. И грешникът, и светията като помислят за Бога, дълбоко някъде в душата им трепва една струна. Не разбере ли произхода на това трепване, човек ще мине и замине през живота, без да схване неговата същина и присъствието на Великото Начало в него. Много пъти трепва човек, но той трябва да различава свещения трепет в себе си от обикновеното трепване. Като срещне мечка в гората, човек трепва, но грубо е това трепване. Той изгубва и ума, и дума. Човек трепва и от погледа на красивата мома, но това трепване е приятно. И най-големият герой трепва от погледа на красивата мома. – Защо? – Не може да носи благото, което този поглед съдържа. Всяко благо крие в себе си една малка опасност. – За кого? – За онзи, който не е готов за това благо. Човек изпитва страх от всяко нещо, за което не е готов.

Защо човек се страхува? – Защото някога се е отклонил от Бога. И днес, като дойде до мястото, отдето се е отклонил, той започва да се страхува. Дойде ли човек до правата мисъл, страхът му се превръща в разумна сила. Като мисли право човек от нищо не се страхува. За да придобие права мисъл, човек трябва да си състави ясна представа за Бога. Има ли ясна представа за Бога, той може да придобие онова истинско, положително знание, което повдига и облагородява човека, което осмисля неговия живот. Който не може да си състави ясна, определена идея за Първата Причина, той не само, че не може да постигне нещо ново, но ще изгуби и онова, което е постигнал Ако е бил учен, ще изгуби знанието си; ако е бил силен, ще изгуби силата си; ако е бил здрав, ще изгуби здравето си; ако е бол богат, ще изгуби богатството си. Той ще се намери в положението на човек, без идеал и подтик в живота си, без всякакво вдъхновение. В съзнанието си той ще носи една идея, че някога е бил богат, силен, здрав, учен, а сега е сиромах, слаб, болен и невежа, без никакви знания.

Някои казват, че като изгуби всичко, човек престава да мисли, да чувствува и да действува право. – Наистина, ако се безпокои и тревожи, човек изгубва правата мисъл, правото чувство и правото действие, вследствие на което преждевременно остарява. Ако не се безпокои и разбира смисъла на изпитанията и страданията, човек носи в себе си трезви, прави мисли, благородни и възвишени чувства, които го свързват с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Трябва ли човек да се безпокои за живота си, как ще го прекара, дали ще бъде здрав, ще има ли достатъчно средства? Когато царският син постъпва в училището, трябва ли да мисли, кой ще го поддържа? За него въпросът е разрешен. Веднъж дошъл на земята и постъпил в училището, от него се иска само едно – да учи. За всичко останало бащата поема грижа. Ако е мързелив и не учи, синът сам ще понесе последствията на своя мързел.
Всички хора се намират в положението на царския син. Те са дошли на земята да учат, за което им е дадено всичко: хляб, вода, въздух и светлина. Какво се иска от тях? Нищо друго, освен да учат. Един ден, като се върнат на небето, Баща им ще ги пита, какво са научили от дългата екскурзия на земята. Така и вас ще питат, какво сте научили като сте ходили на седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили по върховете на Рила и сте обикаляли езерата. Че сте се качвали по върховете, че сте обикаляли езерата, това още нищо не значи. Това не е никаква наука. Върховете, езерата, това са символи, които трябва да се разбират. Всеки връх, всяко езеро представят листа от великата книга на природата. За вас е важно, колко листа сте прочели от тази книга и какво сте разбрали от тях. Качването по високите планински върхове крие в себе си дълбок смисъл. Който разбира смисъла на това изкачване, той се ползува от богатството на тия върхове. Голямо богатство, материално и духовно, крият в себе си планините. Високите планински върхове изпращат част от своето богатство на долините. Те ги напояват, правят ги плодородни, богати с живот. На същото основание, човек трябва да се качва по планините, за да вземе нещо от тях, да забогатее и да слезе после в долината на живота, да даде от това, което е придобил.

Кой човек наричаме богат? Богат човек е онзи, който живее с велики, с възвишени идеи. Добрият човек е богат, защото всеки момент може да дава от себе си. Злото е беден човек, от когото нищо не можете да вземете. Той мисли, от кого какво да вземе, но сам нищо не може да даде. Казано е в Писанието: "Не се противи на злото". Това значи: не се противи на бедния. Настояваш ли да вземеш нещо от него, освен че нищо няма да получиш, но отгоре на това и ще плащаш за него. Следователно, стихът "не противи се на злото" крие в себе си важна формула в икономиката на живота. Ето защо, срещнеш ли беден, стори му път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, той ще започне да те обира. Бедният разчита на милостта на богатите. Който влиза във Великата Школа на живота да се учи, той трябва да ликвидира с просията.

Казано е в Писанието: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чист по сърце е богатият, добрият, разумният човек. Който има тия качества в себе си, той ще види Бога, т.е. ще Го разбере. Да разберете Бога, това не подразбира освобождаване от страдания и мъчнотии. Нещастията и страданията неизбежно ще дойдат, но чистият по сърце лесно се справя с тях. Вие пътувате през море, дето стават големи бури. Тези бури ще се предадат и на парахода, с който пътувате. Вълните ще го заливат, ще го клатушкат, но за да стигне благополучно на пристанището, в парахода трябва да цари мир и хармония. Най-малката дупчица на парахода е в състояние да пусне морските вълни вътре, а с това целият екипаж да се изложи на явна смърт. Каквото е действието на морските вълни, влезли в парахода, за неговия екипаж, такова е действието на отрицателните и нечисти мисли за човека. Пазете се от всяка лоша, нечиста мисъл, която попада във вашия ум. Една такава мисъл е в състояние да поквари целия човешки живот. Като знаете това, пазете чистота в живота си.

Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота. Дето ходи, той трябва да пази абсолютна чистота. По улиците, в дома си или на планината, човек трябва да пази абсолютна чистота. Трябва ли след него да вървят слуги и да чистят? Някой мисли за себе си, че е чист и свет човек, а навсякъде оставя нечистотиите си. Вижте какво прави този човек на планината, дето няма човешки надписи за пазене чистота и ред. Там ще види той, че нито е чист, нито е свет човек. Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там. Който съзнателно поддържа чистота във физическия си живот, той ще бъде чист и в сърдечния, и в умствения си живот. Може ли човек да говори за висок идеал, за вяра в Бога, ако не спазва най-елементарната чистота на физическия свят? Чист трябва да бъде човек във всяко отношение! Що се отнася до личния живот на човека, той носи отговорност за всичко. Дойде ли до целокупния живот, отговорността не е негова. Следователно, в своя личен живот човек трябва да пази физическа, духовна и умствена чистота.

Тъй щото, искате ли да бъдете здрави и весели, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяко ваше действие, трябва да са проникнати от идеята за абсолютна чистота. Само при това положение вие можете да се радвате на Божието благословение. Не пазите ли тази чистота, вие доброволно се излагате на явна смърт. Време е човек да се откаже от дребнавостите на живота, които нарушават неговата чистота. Какво от това, че някой му казал една обидна дума? Не внасяйте нищо отрицателно в ума и сърцето си. От вас се иска съзнателна, разумна работа, да докажете на себе си и на окръжаващите, че сте свободни от отрицателното в живота. Работете върху себе си съзнателно и с любов, да развиете не само физическа, но и духовна сила, да правите чудеса. Казва се за Христа, че дошъл на земята да понесе греховете на цялото човечество. За кого може да се каже същото? Христос можа да направи това, защото разполагаше с велика духовна и физическа сила. Той понесе това, което обикновеният човек не може да издържи. След всичко това, ще дойде един обикновен човек да се хвали, че говорил с Господа. Ако може да понесе греховете на човечеството, т.е. да дигне земята на гърба си, възможно е да се е разговарял с Господа. Не може ли да направи това, по-добре да не се заблуждава. Когато Господ говори на Мойсей, след това Мойсей дигна тоягата си, удари канарата и вода протече от нея. Господ проговори на Мойсей, и манна падна от небето. Господ проговори на Мойсея, и той изведе еврейския народ от Египет, и цели 40 години го води през пустинята.

Как се познава, кога Бог говори на човека? От книга това нещо не може да се научи. В това отношение всеки човек има своя специфична, вътрешна опитност. Чрез тази опитност, той е дошъл до познаване на Божия глас в себе си. Много са начините, по които човек може да разбере природата, но един е пътят, по който може да влезе в света на истината. Какво нещо е истината? Истината е най-чистият свят, в който любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на любовта. Що е любовта? Тя е носителка на Вечния живот. Най-голяма свобода се добива чрез истината. Най-голяма светлина се придобива чрез любовта. Обаче, търсите ли топлина, горещина, идете при правдата. Дойде ли правдата в света, тя ще нагорещи всички живи същества. Когато любовта прояви най-голямата си горещина, тя се е превърнала в правда. Сама по себе си любовта представя същината на живота. Изяви ли се любовта в живота, ще знаете, че по-велико нещо от живота няма. Следователно, любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта са области, висши светове, чрез които животът се проявява.

Под думата "живот" ние разбираме онова високо съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме непрекъснат стремеж към постигане на известни цели. Още с раждането си детето започва да иска нещо от обективния свят. Ние казваме, че физическото съзнание на детето е пробудено вече. Като расте, детето се събужда за чувствения свят и от там започва да иска нещо. После то се пробужда за умствения свят и в него се явява желанието да учи. Колкото повече човек расте и се развива, съзнанието му се пробужда за по-високи светове: за духовния и за Божествения. Това показва, че съзнанието на човека се пробужда за всички светове, дето животът се проявява, макар и в различни форми. Едно е важно да знае човек: в каквато форма да се проявява, без чистота животът не може да функционира. Как може да се поддържа тази чистота? Чрез служене. На кого? На Бога.

Следователно, когато се говори за служене, разбираме, че човек трябва да служи на Бога. Казано е: "Бог е Любов". Значи, човек трябва да служи само на любовта. – Защо? – Защото любовта носи живота. Тъй щото, дойде ли до живота, човек казва: И роб мога да стана, но живота да придобия. Като живее човек трябва да спазва три неща: да служи на Бога, да обича ближния си и да почита себе си. Да обичаш ближния си, това значи, да се разтоварваш от непотребния товар на гърба си. Да почиташ себе си, това значи, да виждаш доброто, красивото, разумното в света. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Като вижда тия качества в себе си, човек осмисля своя живот. Ето защо, казвам: да почита човек себе си, това значи, да вижда смисъла на живота. Невъзможно е човек да вижда доброто, красивото и разумното в другите хора, докато не го вижда в себе си. Това, което човек вижда в себе си, се отразява и в неговите ближни.Човек уважава хората за съзнанието, което има. Човек обича хората за красивото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Защо бащата обича сина си? За почитта, която има към себе си. Почитта към него самия, се превръща в любов към сина.

И тъй, кога човек обича? Когато вижда себе си в другите. Кога почита? Когато съзнава своето достойнство като човек. Кога може да служи на Бога? Когато съзнае, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Човек е готов на всички жертви, когато съзнае в себе си, че за Бога всичко е възможно. На Бога може да се служи само идейно. Като служи на Бога човек трябва да знае, че всичко, което прави в Негово име, е възможно. Само истинският служител на Бога може да отговаря положително на всички въпроси. Например някой може да го запита: – Като служиш на Бога, носиш ли земята на гърба си? – Нося я. – Ами слънчевата система? – И нея нося. – Ами вселената? – Не само че я нося, но даже съм господар на вселената.

Сега, като слушате такива смели отговори, виждат ви се чудни, почти невъзможни. Наистина, смело е човек да каже за себе си, че носи земята и слънчевата система на гърба си, че е господар на вселената. Да каже човек, че е господар на вселената, това значи да я е обходил от единия край до другия и да я е проучил. За обикновения човек това е невъзможно; за разумния, обаче, това е възможно. Защо? – Защото разстоянието от главата до краката му представя цяла вселена. Следователно, каже ли човек, че е господар на вселената, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката, знае законите, които го управляват – той носи вселената в себе си. Тогава, колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката, толкова време му е нужно да пропътува цялата вселена от единия й край до другия. Достатъчно е да мръдне ръката си, да я простре напред, за да хване вселената. Нещата са далеч от човека само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, те са близо до него. Близостта подразбира организиране на нещата: организиране на удовете в човешкия организъм; организиране на разумните същества, т.е. обединението им в едно цяло. Отдалечаването подразбира дезорганизиране между нещата. Когато хората се обиждат, или си причиняват пакости, това показва, че те са вън от общия организъм. Който обижда, той излиза от границите на общия организъм. Докато хората живеят в хармония помежду си за обиди, недоразумения и противоречия не може да става дума. Може ли да съществува противоречие между пръстите на ръцете? Какво лошо има в това, че едни от пръстите са на лявата ръка, а други – на дясната? Кои пръсти ще бъдат на лявата ръка и кои – на дясната, това е безразлично. За пръстите е важно да си помагат взаимно.

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: