Главная

Популярная публикация

Научная публикация

Случайная публикация

Обратная связь

ТОР 5 статей:

Методические подходы к анализу финансового состояния предприятия

Проблема периодизации русской литературы ХХ века. Краткая характеристика второй половины ХХ века

Ценовые и неценовые факторы

Характеристика шлифовальных кругов и ее маркировка

Служебные части речи. Предлог. Союз. Частицы

КАТЕГОРИИ:






Външни и вътрешни условия




лекция пред специалния клас

ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ УСЛОВИЯ

Т. м.

Какви са признаците на надутия мехур? Един от главните признаци на мехура е, че разширява своя обем. Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива. Като говорим за мехура, имаме предвид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива, според степента на своето развитие. Колкото на по-високо стъпало е дошъл в развитието си, толкова повече може да се разширява. В зависимост от разширяването на своите възгледи, човек дохожда до една правилна философия за живота. Не е лошо, когато човек се разширява и свива, т. е. когато се пълни и празни, но лошо е, когато, вместо да увеличава обема на съзнанието си, все повече и повече го свива.

Кой е главният признак на добрия човек? Кое прави човека добър? Какво нещо е доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал. Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.

Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не? Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват. Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата. На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тези процеси имат голямо значение и в живота. Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?

И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се. Ние наричаме този процес „огъване“. Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре. Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата. По външен път това не се постига. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.

Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота? Голямо е значението им. Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат. Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл. Изворът не се изгубил, но водата му се преместила. По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.

Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината? Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината. Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града. Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа. Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо. За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.

Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина. Кога се страхува човек? Когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си. Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия. Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи. Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.

И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните. Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят. Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н. Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите. Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.

Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота. Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас. Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо? Защото нямате вече капитал в неговата банка. Такива са отношенията и на природата към човека. Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо. Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.

Сегашният човек е дошъл до числото девет. Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал. Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи. Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен. Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.

Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил? Той трябва да стане господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си. Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде.“ Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.

Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума. Парите сами идат при него. Това значи гениален музикант.

Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други. Защо? Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант. Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин. Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.

Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада. Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек. Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек. Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела? Защото е силен.

Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота. То е тил в неговия живот. Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.

Да се върнем към въпроса за окисляването на металите. Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества. Ако свойствата на метала, т. е. неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит. Какво ще стане тогава? Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.

Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н. Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др. Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея. Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите. Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти. Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.

Числото девет е едно от щастливите числа. По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда. Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните. Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен. Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастлив човек. Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.

Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин. Фатализмът е за аристократите. Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда. В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.

Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия. Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите. Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.

Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въпрос, какво има предвид природата с това? Защо поставя човека при силни или при слаби условия? Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия. С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо? От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони. Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия. Премията представя силно външно условие. Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие. Значи, за човека премията и за заека хрътката са едно и също нещо. Това са едно и също условие, което заставя и човека, и заека да бягат.

Оттук можем да кажем, че когато заекът бяга от хрътката, все едно, че той участва в олимпийските игри. Онзи, който взима участие в олимпийските игри, има предвид премията или лавровия венец. И заекът има предвид някаква премия – своя живот. Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата. Както се е засилила, хрътката го прескача. В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия. Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му. Тук се вижда, че и в заека има известна разумност. Като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата среда.

Българинът е доста суеверен. Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад. Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си. Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път. Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене. Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.

Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет. Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание. Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати. Човек трябва да бъде съзнателен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.

И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него. Това знание не е на място. Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва. То е на място. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така. Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде. Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне. Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.

Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях. Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето. – Ама аз искам да стана учен човек. – Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория? Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно. Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.

Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях. Човек трябва да се ползва от знанията, които има. Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат. Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава. След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни.

И тъй, не казвам да бъдете клиенти на лекарите, нито на търговците, но на идеята за Бога. Тази идея е жива и вечна. Като има теоретическо познаване за Бога, човек трябва и да Го опитал, да има ясна представа за Него и да каже: Познавам Бога, опитал съм Го вече, не се нуждая от никакви доказателства. Всеки ден отивам в Неговата гостилница и опитвам от благата, които Той щедро раздава на своите клиенти.

Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение. Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това? За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи. Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни? Затворените, скритите неща са тайни. За кого са тайни? За глупавия, за невежия. Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учени хора.

Каква по-велика тайна можете да търсите от живота? Тайна е животът, но за ония, които не го разбират. За ония, които го разбират, животът е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава. Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания. Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.

Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия. – Възможно ли е това? – Възможно е. Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трябва да направи? Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си. Всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.

Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на вътрешните. Съзнателно или несъзнателно, човек се натъква от една страна на външните условия, а от друга – на вътрешни, и чрез съпоставяне на нещата той се учи. Животът учи не само отделния човек, но и обществата, и народите и ги кара да търсят методи за преодоляване на външните условия. В края на краищата, всеки човек, всеки народ ще разбере, че покрай другите задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия. Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.

 

— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.

 

10. Лекция от Учителя, държана на

15 ноември, 1929 г. София – Изгрев.

 

Книги:

* Силни и слаби външни условия

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)

48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.
* Външни и вътрешни условия

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). Том I. София, 1940)

25 беседи от 30 август 1929 г. до 28 февруари 1930 г.

Начало: 06:00

 


Сам се опасваше

неделна беседа

САМ СЕ ОПАСВАШЕ

„Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше, дето щеше"

Йоан 21:18

Съвременните хора се нуждаят от конкретно, от реално схващане на нещата. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, в такава форма, в каквато, в действителност съществува. Когато рисува някакъв предмет, художникът го представя в увеличен или в намален вид. Когато снима изображения на предмети, фотографът ги представя или в намален, или в увеличен вид. Изобщо, съвременните хора обичат да намаляват или да увеличават нещата. По този начин, те нямат реална, истинска представа за тях. Запример, мнозина казват, че без религия не може да се живее. Вярно ли е това твърдение? Да се мисли така, то е все едно, да се твърди, че човек не може да живее без къща. Без какво не може човек да живее: без Бога, или без религия? – Без Бога никой човек не може да живее, но без религия може. Религията е дреха, с която човек облича известна истина, за да стане достъпна за неговия ум. Религията представя известна форма, която, с времето, се променя. Както дамите и кавалерите се обличат в бални костюми, за да посетят известен бал, така и религията се облича, в една или в друга форма, за да изиграе своята роля. Когато свещеникът изпълнява своята служба, той се облича в специални одежди. Щом свърши службата, той съблича одеждите си и се облича в обикновените си дрехи. Тези неща са установени от хората и затова са подложени на постоянни промени. В същината на всяка религия е Бог. Който има външна представа за Бога, той Го ограничава в себе си.

Днес всички хора се стремят към правилни разбирания, към правилни понятия за нещата. От това зависи техният живот, тяхното правилно развиване. Отношенията на Бога към човека зависят от самия него. Ако човек е учен, отношенията на Бога към него ще бъдат като към учен; ако е невежа, отношенията Му ще бъдат като към невежа; ако е праведен, отношенията Му ще бъдат като към праведен; ако е грешен, отношенията Му ще бъдат като към грешен. Отношенията почиват на математически и геометрически формули. Дето има отношения, там съществува и математика, и геометрия. Значи, ако между мислите и чувствата на човека има отношения, там непременно ще има и математика, и геометрия. Всяко реално, всяко въплътено нещо подразбира присъствие на математика и геометрия. На това основание, ние казваме, че мислите и чувствата на човека са реални, понеже приемат специални форми. Те се материализират в известни геометрически форми. Които не разбират законите на материята, те я считат мъртва. Мнозина говорят за дух и за материя, без да разбират тяхната същност. 3а невежите има дух и материя; за вярващите има вяра и Бог; а за просветените – любов, мъдрост и истина.

„Сам се опасваше". – Кой се опасва сам? – Младият. Старият, обаче, други го опасват. – Нали учителят трябва да ни учи? – Не, учителят трябва да преподава, а учениците трябва сами да се учат. Който очаква на учителя си, той да го учи, да тъпче знанията насила в главата му, ние го наричаме "стар човек". Днес всички хора, млади и стари, преждевременно са остарели. Те нямат широки възгледи за нещата. Това е свойствено за младия човек. Като стане въпрос за нещо от науката, те веднага изнасят мнението на неколцина учени, като меродавно и на него разчитат. – Не, искате ли да имате истинското положение върху някой научен въпрос, чуйте мнението на учените по целия свят и тогава се произнасяйте. Меродавно мнение по известен въпрос е онова, което е извлечено от мненията на всички учени, по целия свят. И това не е достатъчно. Човек трябва да вземе във внимание мнението и на учените от възвишените светове, и тогава да извади своето заключение по въпроса. Какво виждаме днес? Някой човек направил някакво изчисление, в областта на науката и минава за учен. Едно шише вода в пустинята струва повече, отколкото всички богословски и научни теории по даден въпрос. В дадения случай, водата ще спаси положението на жадния, а не научните и богословски теории на хората.

Това ни най-малко не значи, че научните и богословски теории нямат цена. Те са важни само тогава, когато човек е в дома си, когато не е жаден. Щом е в пустинята, той се нуждае само от вода – никакви теории не го интересуват. Следователно, ако си истински окултист и си попаднал в пустинята, превърни парите във въздуха на вода и задоволи жаждата си. Можеш ли да направиш това, ти си учен човек и всеки ще те слуша. Ако си истински богослов, превърни парите във въздуха на вода. – Трябва да се чака известно време, да се разбере, има ли водни пари във въздуха. – С чакане тази работа не става. Който знае, той не чака. Той казва и прави.

И тъй, повтарям: Всички хора се нуждаят от конкретно, от реално знание. Човек не трябва да се заблуждава в себе си, да мисли, че много знае, че е добър, праведен човек, че има широки, правилни разбирания за живота и като него друг не съществува. Някой казва: Като се помоля, всичко става. – Помоли се тогава и кажи на тази могила – да се мръдне от мястото си. Той се помоли и казва на могилата – да се премести; но тя не се мърда. Той знае всичко, има силна мисъл, но, от неговата силна мисъл, могилата не се помръдва. – Аз съм вярващ, а ти безверник. – Да, но ти, който беше вярващ, не можа да преместиш могилата. Аз, който съм безверник, в твоите очи, мога да преместя могилата. И двамата отиваме при могилата: той казва на могилата да се премести, но тя не се мърда. Аз й казвам да се премести и тя започва да се движи. Кой от двамата има повече вяра? За да познава силите и способностите си, човек трябва да прави опити, да се изпитва, а не да ходи с пипане. На всеки човек е дадена някаква дарба, или известна сила. Запример, вярата на някой човек е толкова малка, че с нея едва може да лекува хремата си. Дойде ли до треската, там вярата му не помага. Вярата на друг някой е по-голяма, лекува треската. Обаче, дойде ли до туберкулозата, до проказата, малцина могат да се лекуват с вяра. За тези болести се изисква голяма вяра. Христовите ученици били повикани при един болен, да го лекуват. Дълго време се молили те, но молитвата им не помогнала. Те запитали Христа, защо не могли да помогнат на болния. Христос им отговорил, че това се дължи на тяхната вяра. „Този дух може да се изпъди само с пост и молитва". Значи, и те не са знаели, как трябва да се молят, как да просят.

„Сам се опасваше". За да може сам да се опасва, човек все трябва да знае нещо. Той трябва да знае, какво може да направи, в даден момент. За всеки даден случай, човек трябва да се учи, а не да критикува нещата. Защо ще критикува Онзи, Който е създал света? Защо и как е създаден светът, това не е ваша работа. Група учени в Америка запитали един вярващ: Какво е правил Господ, преди да е създал света? – Той е правил прътове, да бие с тях философите, които искат много да знаят. Следователно, всеки, който се опитва да философства върху въпроси, които не влизат в неговите работи, той е опитал прътовете върху гърба си. Кой човек не е бит? Ще кажете, че страданията са потребни. – Има страдания, изпитания и мъчнотии, които са намясто, но има и такива, които не са намясто. Някой път сиромашията и богатството са намясто, а някога не са намясто. Ако сиромашията може да облагороди и повдигне човека, тя е намясто; ако изопачи човешкия характер и развие в него ред пороци, тя не е намясто. Същото може да се каже и за богатството. Ако богатството е в сила да облагороди и повдигне човека, то е намясто; ако го понижи и изопачи характера му, то не е намясто. – Как се познава това? Много лесно. Като седите при добре затоплена печка, вие отправяте ръцете си към нея, за да получите топлината й, която иде към вас. Като се приближавате към някоя ледена планина, вие се свивате, защото тя взима част от топлината ви. Това се отразява неприятно върху вас.

Кога и при какви случаи човек се отваря и кога – затваря? За всяко нещо, което дава, човек се отваря; за всяко нещо, което взима, човек се затваря. Любовта дава живот, мъдростта – знание и светлина, истината – свобода. Това, което отнема живота, е смъртта; това, което отнема светлината, е грехът, престъплението и злото; това, което отнема свободата, е неправдата и насилието.

Съвременните хора са изгубили любовта, която носи живота, мъдростта, която носи светлината и истината, която носи свободата, вследствие на което, непрестанно ги търсят и казват, че Бог ще оправи света. Да се мисли така, това е механическо разбиране. Бог, наистина, ще оправи света, но заедно с хората. Всеки човек трябва да вярва, че Бог, заедно с него, ще оправи света. Едно се иска от човека: да прояви своето послушание към Бога. Досега, хората са слушали съветите на учени и философи. Време е вече, да слушат, какво Бог им казва и да изпълняват Неговата воля. Днес вярвате в една научна теория, но гледате, че след десетина години, тя се е опровергала от някои учени и вместо нея, се явила друга някоя. Днес обичате една жена, готови сте да пожертвате живота си за нея, но чувате, че тя ви изневерява, че не се интересува вече от вас. Трябва ли, човек да жертва живота си и мира си, за преходни неща? Има смисъл човек да се жертва, но само за Едного. Има смисъл човек да се жертва, но само за такива души, които служат на Бога, които не грешат. Те са извори, които постоянно дават от изобилието си и чистят, както себе си, така и своите ближни. Докато е на физическия свят, човек се каля, но външно само. Душата, обаче, никога не се каля, никога не греши, нито умира. Тя е Божественото в човека, което търси Бога и изпълнява волята Му.

Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание. Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души. – Как трябва да живеем? – Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас. Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.

В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо? Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.

Какво се ползва човек, ако вижда неща, които не е опитал? Човек трябва да има реален опит за нещата, да разбира техния вътрешен смисъл. Не е въпрос, човек да отиде при Бога с препоръка от някого, но сам да отиде, без никаква външна препоръка. Който отива при Бога с външни препоръки, той непременно ще бъде върнат. Отиде ли сам, без никакви препоръки и каже, че е изгубил смисъла на живота, че се е разочаровал и сега търси истината, Бог непременно ще го приеме. Значи, Бог приема само онези, които нямат препоръки. Ония пък, които имат препоръки, тях оставя да чакат, докато се смирят. Те са хора с достойнство, които очакват да ги посрещнат, с почести и величие. В това отношение, те приличат на Неемана, войвода на сирийския цар, който бил прокажен и отишъл при Елисея, с препоръка от израилския цар, да го излекува. Отиде Нееман, с конете си и с колесницата си и застана при вратата на Елисеевия дом. Елисей изпрати при него вестители, да му кажат, да се окъпе седем пъти в р. Йордан. Щом се окъпе, проказата му ще изчезне. Нееман се разгневи и рече: Ето, аз мислех, че Елисей непременно ще излезе при мене, ще призове името на Господа Бога своего, ще дигне ръката си върху мене и ще излекува проказата ми. Реките на Дамаск не са ли по-добри, от всичките води на Израиля? Не можах ли да се окъпя в тях и да се очистя? Обърна се и си отиде с гняв. Рабите му се приближиха и му говореха: "Ако пророкът ти беше казал нещо голямо, не би ли го направил? Колко повече сега можеш да го направиш, като ти казва: Окъпи се и очисти се! Послуша рабите си и се окъпа, седем пъти в Йордан, според словото на Божия человек; и плътта му се възвърна, като плът на малко дете, и очисти се".

Сегашната епоха има отношение към онези души, които искат да отидат при Бога, без никаква препоръка. Когато момата се влюбва в момък, или момъкът – в мома, търсят ли някаква препоръка? – Никаква препоръка не търсят. Някоя богата мома се влюби в някой момък и обикаля около него, скъпо облечена, с богати украшения, но въпреки това, той не й обръща внимание. – Защо? – Не я обича. Любовта не търпи никаква препоръка. Богатство, красота, обществено положение, всичко това пада, пред очите на любовта. Пред любовта, всякаква препоръка е престъпление. Достойнството на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа. Да любиш, това значи, да дадеш възможност на Божественото в себе си, да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си, да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи, да получиш Божието благословение за цял живот. Речеш ли да употребиш насилие върху любовта в себе си, или върху любовта на своя ближен, това значи, да я прогониш. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Първата Причина на нещата. Да любиш, това значи, да си в единство с Бога. Какво мислят по този въпрос философите, учените, поетите, това е тяхна работа. Обаче, ние знаем, че любовта е контакт на човешката душа с Бога.

Сега, като се говори за любовта, както и върху много въпроси, от положението на новото учение, мнозина гледат на него като на особена форма на анархизъм. - Не, новото учение не е нито анархизъм, нито комунизъм, нито социализъм. Това са повърхностни учения. Анархизмът е учение, което има за цел, да направи силните – слаби, а слабите – силни. Комунизмът пък е особена класова борба. Социализмът е учение за братство и равенство. Преди години, когато индусите и египтяните развиваха учението за социализма и комунизма, те създадоха закон за трансмигриране на душите, или закон за прераждане на душите. В този смисъл, законът за прераждането е социален закон. Според този закон, ако човек днес е богат, утре ще бъде сиромах. Ако днес е силен, властващ, утре ще бъде без всякаква власт. Не стана ли това в Русия? Няма нищо лошо в това, че стават смени в живота на хората. Злото седи във факта, че хората не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина. Каква полза от това, че някой има власт, заема положение на цар, на виден общественик, на виден проповедник, на майка или на баща, а не постъпва според великите Божии закони? Ще кажете, че това е заблуждение. Има някакво заблуждение в света, но трябва положително да се знае, къде е това заблуждение. Когато момата обича някой момък и си въобразява, че и той я обича, това е заблуждение. Обаче, когато момата обича някой момък и той е готов, да се жертва за нея, това не е заблуждение. Същото се отнася и до момъка.

Следователно, когато човек вярва в Единния, Който го обича, това не е никакво заблуждение. Това е истината, която всички хора познават. В тази истина се крие спасението на човечеството. Същата вяра трябва да се приложи и към обществата, държавите и народите. Ако вярвате, че обществото и държавата, към които принадлежите, ви обичат и създават закони, които са във ваша полза – и вие ги обичайте. Но, ако обществото и държавата не ви обичат и създават закони, които ви насилват – не им вярвайте. На какво се дължат анархиите в света? Те се дължат, изключително, на онази свещена лъжа, която срещаме навсякъде в живота. Някои религиозни поддържат мисълта, че за да се избегне лъжата, хората трябва да се убедят в съществуването на Бога. Хората не се нуждаят от доказателства в съществуването на Бога, но от отношения към Бога. Те трябва да имат свещени отношения към Него. Щом отношенията им към Бога са свещени, отношенията им и към всички други същества, ще бъдат свещени. Ние не сме против религията, но против всички ония, които проповядват, че човек може да живее без сърце, без ум, без душа и без дух. Ние вярваме и в тялото си, и в сърцето си, и в ума си, и в душата си, и в духа си. Ние вярваме във всичко възвишено и благородно, което повдига, както отделния човек, така и неговите ближни. Ние вярваме във всичко, което ни обикаля. Ние вярваме в Бога, Който ни говори.

Как говори Господ, на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти-века, досега, речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, Той разбира вече същината на нещата. – Как можем да познаем, кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете? – По светлината й. Щом запалите една свещ, тя веднага започва да свети. Свещта е свързана с понятието светлина. Всяко нещо, всеки предмет е свързан с известно понятие.

Какво нещо е човекът? Човек е онзи, който може да те приеме любезно, да те стопли, да те нахрани и да ти даде легло, да си починеш. Какво нещо е животното? Животното е същество, на гърба на което можеш да се качиш. Какво нещо е растението? Растението е същество, което щедро ти предлага своите плодове. Понятията за нещата трябва да бъдат свързани с някакво конкретно качество. Всяка философия, вън от конкретните качества за нещата, е безпредметна. Каквато философия и да развивате за ябълката, гладният не се интересува от нищо друго, освен да хапне нещо. За него ябълката е дотолкова ценна, доколкото, в дадения момент, тя може да подкрепи неговите сили. Вън от това качество, всяка философия за ябълката не е нищо друго, освен религия без Бога. – Може ли човек без религия? Зависи, за каква религия се говори. Ако под думата „религия" разбирате формата на нещата, без такава религия може. Обаче, ако под думата „религия" разбирате същината на нещата – Бога, без религия е невъзможно да се живее. Същината на нещата е правата религия, която свързва човека с истинските поклонници. Истински служител на Бога е този, който служи на любовта. Никъде в Писанието не е казано, че ще бъдем владици и патриарси, но казано е, че ще бъдем царе и свещеници на Бога. Цар е онзи човек, който разумно управлява себе си. Свещеник е онзи човек, който разумно служи на Бога. Всички останали чинове, които днес съществуват, са човешки изобретения. Човешките изобретения не са нищо друго, освен опаковка на нещата.

Съвременните хора трябва да имат ясна представа за живота, да го разбират тъй, както се проявява, без никакъв страх. Който се страхува от живота, той не може да стане никакъв философ, от него нищо не може да се очаква. Естествено нещо е да се страхува човек. Той носи страха в себе си. Няма човек в света, на когото сърцето да не е трепвало. Мойсей, един от видните адепти, който беше свършил висша окултна школа, изпита голям страх, след като уби египтянина и го зарови в пясъка. За да се скрие от лицето на Бога, той избягал в пустинята, дето прекарал 40 години като овчар. В ревността си към Бога, той се увлякъл и извършил такова престъпление, каквото не е позволено, на един адепт, да направи. Мечките, вълците, тигрите могат да правят, каквото престъпление искат, но на посветения, на човека, който търси истината, не е позволено да прави никакво престъпление. Мойсей прекара 40 години в пустинята, за да изкупи греха си и след това трябваше да се ожени, за да даде възможност на убития египтянин да се прероди, чрез него. Мойсей се страхувал да се върне в Египет, защото, според тогавашните строги закони, трябвало е да бъде обесен. Когато Бог каза на Мойсея да отиде в Египет, да освободи евреите от робството им, той не искаше, защото знаеше, че е политически престъпник и ще го осъдят на смърт. Бог му каза: Хвърли тоягата си на земята. Мойсей хвърли тоягата си на земята и тя се превърна в змия. Като вид това, Мойсей се уплаши, искаше да бяга, но Бог му каза: Не бягай, но хвани змията за опашката. Мойсей послуша Господа и отиде в Египет, да изпълни възложената му от Него мисия – да освободи своя народ от египетското робство.

И тъй, ако Мойсей избяга в пустинята, какво остава, за обикновения човек? Мойсей беше подложен на големи изпитания, но всичко преодоля. В това отношение, той служи за пример на човечеството. Това, което го повдига в очите на хората, седеше в силата му – да изправи всички свои погрешки. И до днес още евреите почитат Мойсея като силен човек, като посветен, като велик адепт. Когато Бог му каза: да отиде в Египет, да освободи израилския народ от робството, в което се намираше; той се почувства недостоен за тази мисия, понеже беше извършил престъпление. При това, той беше гъгнив, заекваше и считаше, че не може да говори, да предаде на Фараона волята Божия. Бог му каза, да не се безпокои за това. Брат му Арон ще му помага. Мойсей ще приема Словото, а Арон ще го предава. Примерът с Мойсея трябва да служи за поука, да знаете, че каквито погрешки и да правите, вие трябва да ги изправяте. От всички хора се изисква правилно разбиране на живота, на законите в разумната природа. Има ли правилно разбиране на нещата, човек ще живее правилно и ще знае, как да изправя погрешките си.

Мнозина се интересуват от миналото си, какво са били някога и какво ще е бъдещето им. – Много просто. Какъвто е човек днес, такъв е бил и в миналото. Каквото съгради и придаде към днешния си живот, това ще носи и в бъдеще. Искате ли да придадете нещо красиво към бъдещия си живот, прилагайте Божията Любов, която носи живот, свобода и светлина. Съвременните хора слизат на земята, живеят известно време и като се намерят пред смъртта, съжаляват, че нищо не са спечелили. – Защо? – Защото и като млади, и като стари, те са поддържали все една и съща философия, която нищо не им е дала. Срещате един млад човек, който се обезсърчил от някакъв неуспех и чувате да казва, че от него нищо няма да излезе, че никой не го обича и не му остава нищо друго, освен да умре. – Това са разсъждения на стария човек. Само дядото може да мисли, че никой не го обича и да очаква на този, на онзи, да го обичат. Младият трябва да обича, без да очаква да го обичат. Никъде в Писанието не е казано, че Господ трябва да ни обича. Първата заповед, към човека, е следната: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си". Това е заповедта, която се отнася към всички хора, като към млади. На стар човек не може да се даде такава заповед. Старият очаква, първо, Господ да го залюби, а после той да люби Господа. Щом получи Божието благоволение, той започва да се разкайва, да се счита за грешник. Това са празни думи. Грешник ли е човек, или не, това не е важно. Той трябва да залюби Господа. Щом залюби Господа, той вече е млад.

Любовта подразбира младостта в живота. Само младият може да люби. Не люби ли човек, колебае ли се в любовта, той минава за стар, за дядо. – Не зная, дали мога да любя. – Щом се колебаеш, ти си стар човек. – Дали ще свърша училището? – Ако се колебаеш, няма да свършиш. Колебанието показва, че си стар човек. Не се ли колебаеш, ти ще свършиш училище, ще изучиш няколко науки – философия, математика, естествени науки. Ти си млад човек. – Ама сиромах съм. – Сиромашията не може да те спъне. Тя е предговор на богатството. Щом сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти пак си на прав път. Обаче, ако сиромашията не е предговор на богатството и ако богатството не е предговор на сиромашията, ти си на крив път. Когато сиромашията дойде при вас, поискайте й препоръчителните писма, да се уверите, че наистина е изпратена от Бога. Покаже ли писмата си, вие трябва да я приемете, с всичкото уважение и почитание. Не правят ли същото, когато изпращат дипломатически представител, в някоя държава? Онази държава, която изпраща свой дипломатически представител в чужда държава, тя му дава акредитивни писма, които той представя в страната, в която е изпратен. Следователно, ако сиромашията не изпрати своите акредитивни писма, вие имате право да я върнете назад, като пишете на държавата, към която принадлежи, че не я приемате и вместо нея, искате да ви изпратят друг посланик. По същия начин ще постъпите и с богатството. Ще му искате акредитивните писма. Не ги ли даде, ще го върнете назад. Така постъпва всеки човек, който има убеждение. Сиромашията и богатството представят две лица на една и съща реалност. Сиромашията е нощ, а богатството – ден. Каквото е отношението между деня и нощта, такова е отношението между сиромашията и богатството.

Като изучаваме живота на съвременните хора, ние виждаме, че сиромасите, бедните работят повече от богатите. Турците имат една поговорка, която казва: "Вечерната, нощната работа е посмешище на света". Понеже сиромашията представя нощ, оттук излиза, че работата на сиромасите е посмешище пред света. Значи, богатите хора, които представят ден, трябва да работят, а не сиромасите. Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят, било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение. В бъдеще, на нивите трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотика в ръка, да копаят. Тяхната мотика ще бъде златна, с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници – повече бедни, сиромаси хора. Какво е допринесло желязото на хората? – Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре със златна мотика и със златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години. Идеите, с които съвременните хора орат и сеят, постоянно ръждясват, понеже са от желязо. Днес слушате някой да говори за своето верую; утре го слушате да казва, че се е разочаровал в него, променил веруюто си. Днес някой е православен, утре станал евангелист, после католик, будист и т.н. Верую, което всеки ден може да се мени, не почива на здрава основа. Истинското верую, истинската наука, истинската поезия не е нищо друго, освен учение за Бога.

„Когато беше ти по-млад, сам се опасваше и ходеше, дето щеше". Следователно, който не може сам да се опасва, той е стар човек. Време е вече хората да говорят не с думи, но с дела и с живот. Ако наистина имате пари, трябва ли да убеждавате хората в това? Ще бръкнете в джоба си, ще извадите кесията си и ще им покажете, колко пари имате. Двама американци, единият бил много богат, а другият беден, спорили помежду си, може ли човек да прекара известно време в Лондон, без пет пари в джоба си, но да бъде добре нахранен и облечен. Бедният американец настоявал, че може да направи този опит, но, за целта, му е нужен чек от един милион английски лири, който ще върне след опита. Богатият американец дал на бедния си другар, един чек от един милион английски лири и следял, как ще направи опита. Бедният американец отишъл в една добра гостилница, нахранил се богато и на излизане оттам, дал на един от келнерите чека, да го разменят и да задържат, колкото е нужно за обяда. Келнерът погледнал чека, поклонил се учтиво на американеца и казал: Господине, ще извините, не можем да разменим този чек. – Мога ли, тогава, да платя друг ден обяда си, след като разменя чека? – Да, може, господине. Като излязъл от гостилницата, бедният американец отишъл в една дрехарница, да си купи дрехи. Той си избрал едни от най-хубавите дрехи, облякъл ги, извадил от кесията си чека, подал го в ръцете на търговеца и казал: Заповядайте, задръжте сумата, която ви дължа. – Извинете, господине, нямаме възможност да разменим този чек. Имате ли по-дребни пари? – Нямам. Можете ли, тогава, да ме кредитирате? – Можем, разбира се. Като размените чека, изпратете ни сумата за дрехите. След като направил още няколко опити, бедният американец се върнал при другаря си, като му разправил подробно, как и какво могъл да си достави, без да даде пет пари. Понеже басът бил направен за един милион английски лири, богатият американец оставил чека на своя беден другар, да разполага с него, както намира за добре. Като разменил чека, бедният американец изплатил задълженията си на гостилничаря, на дрехаря, а с останалата голяма сума заживял сносен живот.

Питам: Кой обикновен търговец може да размени чек, от един милион английски лири? Следователно, и вашето верую трябва да бъде равноценно, на чек от един милион английски лири, че където и да отидете с него, никой да не е в сила да го размени. При това, дето и да се явите с това верую, навсякъде ви отварят кредит. Чудни са съвременните хора! Те говорят за Бога, за рая, но нито Бога познават, нито знаят мястото на рая. За обикновения човек, който не работи съзнателно върху себе си, е безразлично, къде е раят, къде е Бог. Обаче, за ученика, за човека, който иска да работи върху себе си, да постигне нещо, това не е безразлично. За него е важно да знае, кой е баща му, коя е майка му. Той трябва да ги познава. Син, който не познава баща си и майка си, минава за незаконороден. Бащата и майката, на този син, са гледали, по някакъв начин, да се освободят от него.

Следователно, всеки син, който не познава Бога като свой баща, минава за незаконороден. Какво трябва да прави този незаконороден син? Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане. Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка. В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях. Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете. Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.

Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота. В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора. Сам по себе си, животът е хармоничен. Същото нещо може да се каже и за човека. По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си. И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита. Не е лесно да се възпита една душа. Не е лесно да накарате човека да вярва в Бога. Много методи има днес, които могат да помогнат на човека да се самовъзпита, да познае Бога и да намери истината. Това са музиката, религията, науката, поезията, философията и т.н. Не намери ли истината, човек ще се качва и ще слиза, ще го въздигат до небеса и ще го свалят до земята и, в края на краищата, ще види, че нищо не е постигнал. Който се е домогнал до истината, той е жив и на този, и на онзи свят. Той не се нуждае от паметник, защото сам е паметник на своето име. И като замине за онзи свят, той пак се движи между хората, между своите познати, но инкогнито, преоблечен, дегизиран, никой да не го познае. – Възможно ли е това? – Не само, че е възможно, но това е факт. Светлината, в която живея, включва това нещо. Не е важно да доказвам това; за мене е важно да изявя доброто в живота, да видят хората, че доброто съществува в света. Който се оплаква, че е сиромах, че няма добри хора, които могат да му помагат, нека продаде сиромашията си на мене. Аз съм готов да я купя. – Как ще я продам? Тя не се хваща. – Щом не се хваща, щом не е реална, как можеш да се оплакваш от нея? Друг се оплаква от болестта си. – Продай ми твоята болест. Аз съм готов да я купя. Щом се оплаквате от сиромашия, от болести, направете опит – да ги хванете и да ги продадете. Ето и Христос – ходеше рамо до рамо със сиромашията, но Той не се оплакваше от нея. За да насърчи хората, геройски да носят сиромашията, Той казваше: „Син человечески няма къде глава да подслони". Христос беше силен човек, твърдо понасяше изпитанията и страданията.

Какво правят съвременните религиозни и духовни хора? Като дойдат до един кръстопът в живота си, те казват: Толкова години вече, как служим на Бога и нищо не сме постигнали. – Че сте служили на Бога, това е ваш плюс. Че нищо не сте постигнали, това е във ваш ущърб. Днес четете Божествената книга, отваряте страница след страница, но нищо не разбирате. Ще дойде ден, когато, при първото отваряне на книгата, вие ще разберете това, което вчера не сте разбрали. – Кога ще дойде този ден? – Когато Христос похлопа на вашия ум и на вашето сърце. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете светлината на новия живот и ще почнете да разбирате. При това положение, само вие ще разберете връзката, която съществува между любовта и живота, между мъдростта и светлината, между истината и свободата. Като дойде до това разбиране, човек ще работи малко, но много работа ще свършва. Сега става точно обратно: човек работи много, а малко работа свършва. След като работи по цели дни, човек не може да напише едно любовно писмо до Господа. Пише, преписва, къса, отново започва и като не може да го напише, както трябва, той взима един писмовник и оттам преписва едно писмо. Като го изпрати, започва да се съмнява, ще го приеме ли Бог, или ще го тури настрана. Какъв е резултатът на такова писмо? Това писмо се изгубва някъде по пощата, понеже, адресът не е точен. Ако адресите на писмата ви не са точни, никакъв отговор не очаквайте. Ако разправяте за своите любовни писма, преди да сте ги написали, никакъв отговор не очаквайте.






Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском:

vikidalka.ru - 2015-2024 год. Все права принадлежат их авторам! Нарушение авторских прав | Нарушение персональных данных