Паралелизъм в природата 4 страница

Беседа от Учителя, държана на

24 ноември, 1929 г. София. – Изгрев.

Ново разбиране

лекция пред общия окултен клас

НОВО РАЗБИРАНЕ

Размишление върху Божията Правда.

Чете се темата: „Смени в природата“.

Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.

Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.

Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.

Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.

Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.

Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.

Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.

Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.

Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.

Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.

Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.

Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.

Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.

И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.

Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.

Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.

14. Лекция от Учителя, държана на

27 септември, 1929 г. София — Изгрев.

Природна философия

лекция пред специалния клас

ПРИРОДНА ФИЛОСОФИЯ

Т. м.

Съвременните хора живеят и работят с оглед на своята философия и на своите разбирания. Освен човешката философия, съществува и природна философия. Към тази философия, именно, трябва да се стреми човек. Домогне ли се до природната философия, веднъж завинаги той трябва да ликвидира със своята стара философия – с философията, която е събрал от памтивека. Трябва ли момъкът, който е станал 21 годишен, да се придържа към своите обуща, дрехи, които е носил от първата си годишна възраст досега? На времето тези обуща и дрехи са имали смисъл и предназначение, но днес те са стари, окъсани, безполезни. Те трябва да се изгорят. При това, те не са били по вкуса на младия момък. Когато е бил дете, даже и юноша, родителите му го обличали. Те му правели дрехи по свой вкус. Днес, когато е станал пълнолетен, момъкът сам избира дрехите и обущата си по свой вкус и желание.

Следователно, ако иска да се развива, човек трябва да се освободи от своите стари разбирания, от философията на неговите деди и прадеди. Смисълът на живота е в новото. Не е важно, как се е хранил човек досега; важно е, как днес ще се храни. Какви са били плодовете на крушата в миналото, не е важно; важно е, какви са в настоящето. Каква е била философията на хората досега, не е важно; важна е сегашната философия, която се налага на хората. Това е природната философия, която дава обяснение на всички явления в живота. Тя носи новата култура в света. Геометрически ние изразяваме думата „култура“ с права линия. Правата линия пък подразбира почва. Следователно, за да имаш култура, трябва да имаш почва, в която да сееш. Когато се говори за култура, трябва да се знае от какво е тази култура. Има култура от растения и плодове, култура от различни птици, от добитък, от свине и т. н. Има култура от различни видове хора. Има култура, която разработва човешките мисли, чувства и действия.

Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека се посаждат и обработват, както семената и дърветата. Както за израстването на някое растение се изисква определен срок, така и за реализирането на дадена мисъл е нужно определено време. Колкото по-дълготрайно е едно дърво, или растение, толкова повече време е нужно за развитието му. Колкото по-благородни и възвишени са мислите, чувствата и постъпките, толкова повече време е нужно за реализирането им. Ако не познавате този закон, вие ще се натъкнете на големи противоречия. Например, някой иска да стане поет, музикант или художник и ако в скоро време не постигне желанието си, той се обезсърчава. Това не е лесна работа. Да станеш музикант, философ, това значи, да събереш всичкото знание по музика или по философия на хилядите поколения преди тебе и да направиш от него един извод.

Какво разбирате под думата „философия“? Философията е синтез на всички явления в живота, на причините и последствията, които ги обуславят. Затова се говори за философия на историята, философия на науките, философия на живота и т. н. При това, не е достатъчно само да знаете причините и последствията на нещата, но да знаете какви методи да употребите, за да изправите известно отклоняване. И в изкуствата има философия. Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи. Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено. Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.

Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя. Например, някой има идеята да бъде красив. Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи. Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.

Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях. Само по този начин ще дойдете до истинското знание. Например, имате един остър ъгъл (чер. 1). От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека. Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество. Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа. Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.

От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа. Понякога човек е свързан с всички хора. Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи. Това е истинският път за човешкото развитие. Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия. Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава. Какво печели детето, което се гневи на майка си и на баща си? Какво ще придобие детето, ако не слуша родителите си? Родителите му имат добро желание, да го направят учен, пращат го на училище, но то не желае, казва, че може само да учи. Колкото и да е способно и даровито, детето непременно трябва да мине през школа. То само не може да постигне това, което родителите и учителите му могат да направят за него. Детето мисли само за игри и не иска да учи, но ще дойде ден, когато ще се види изоставено от всички. Тогава ще се принуди да стане прост овчар. Затова от всеки човек се изисква послушание.

И тъй, като говорим за култура, ние разбираме дадени условия, при които човек може да постигне своите желания. Културата не подразбира условия за удоволствия на човека. Истинската култура носи блага и условия, необходими за развитието на човека. Той трябва да използва тия блага и условия разумно, за да реализира своите идеали и копнежи. Човек учи, работи, да придобие знания, с които да бъде полезен, както на себе си, така и на своите ближни. Някой учи, придобива знания, заема някаква служба и се задоволява с това. Той очаква един ден да го пенсионират, да заживее в установения ред на живота. Друг пък има знания, работи, но не може да получи пенсия. Той разчита на себе си. Той се намира извън установения ред на нещата.

Според начина, по който хората живеят, ние ги делим на две категории: едни, които живеят по установения ред на живота, и други, които живеят извън този ред. Да живее човек по установения ред на нещата, това значи да го пенсионират. Страшно е да живее човек с мисълта да бъде пенсиониран. Това значи, да се откаже от работа. Докато е жив, човек трябва да работи. Когато говедото се угои добре, пенсионират го. Господарят му го завежда на кланицата да го заколят. Когато дървото закрепне и започне да дава добри плодове, господарят му го огражда и започва да го използва. Той се радва на плодовете му. Всяка година той го очаква да роди, да обере плодовете. Какво е положението на пенсионирания човек? Щом пенсионират човека, той престава да работи, понеже се е осигурил. Дойде ли до това положение, от невидимия свят веднага му изпращат призовка, викат го там, да видят, какви плодове е изработил.

Сега, това не трябва да ви обезсърчава. Всеки човек трябва да се запита, кой е правият начин на живеене. Всеки трябва да се запита, какво може да постигне в живота си. Ако някой е дошъл на земята като ябълка, трябва да знае, че от него се иска да даде доброкачествени плодове. Ако е дошъл като кон, задачата му е да бъде здрав, силен, да върши работа на господаря си. Ако е дошъл на земята с желанието да стане търговец, той ще върти търговия, ще прави заеми, ще става поръчител на този, на онзи, докато един ден му наложат да плаща за поръчителството си. Цял живот ще плаща, докато най-после замине за онзи свят. Близките му ще го оплакват и ще кажат: Бог да го прости! Плаща за другите, но поне направи някакво добро. Какво добро е направил, и дали е направил добро, това е въпрос. Кое дава повод на човека да мисли, че е направил нещо добро, или че е постигнал нещо? Къде е свидетелството му за това? За всяко направено добро се дава документ на човека. Някои могат да ви дадат една бележка, но, вместо да ви платят, в нея пише нещо лошо за вас, заради което ще ви бият. Това често се случва в живота. Човек очаква благодарност, а получава бой, или друго нещо, което не е очаквал.

Един селянин, от шопските села, отишъл в града да продаде маслото си. Той мислел, че там ще го продаде по-скъпо и ще спечели повече, затова отказвал да даде маслото си на хора от селото. Като дошъл в града, двама апаши решили да купят маслото му. Хубаво било маслото на селянина, а при това, цяло гърне. Апашите пазарили маслото, съгласили се на цената, която селянинът искал, и му казали: Ние купуваме това масло за един свещеник в с. Княжево. Вземи тази бележка, занеси я на свещеника, той ще ти даде сумата. Селянинът повярвал на купувачите, взел бележката и тръгнал за Княжево, при свещеника. В бележката било писано: Отче, вземи тези 30 лева и прочети една молитва на селянина. Той е болен, малко побъркан, затова, каквото говори, няма да му обръщаш внимание. Селянинът стигнал в Княжево, намерил къщата на свещеника, предал му бележката и очаквал да получи пари за маслото си. Като прочел бележката, свещеникът турил епитрахила си и повел селянина към църквата. Свещеникът влязъл в църквата, и селянинът – след него. Докато селянинът си мислел, че свещеникът ще му даде парите, изведнъж се намерил под епитрахила на свещеника, който започнал да му чете молитва. – Слушай, дядо попе, тази работа с молитва не става. Пари искам аз. Свещеникът, обаче, си мислел: Горкият селянин, не е с всичкия си ум. Дано се излекува – и продължавал да му чете молитви. – Слушай, дядо попе, колкото и да четеш молитви, тази работа така няма да стане. Ти трябва да платиш за маслото.

Съвременните хора се намират в положението на шопа, на когото четат молитви, но той вижда, че с молитви работата не се нарежда. Наистина, работите на човека не могат да се наредят с разбирането, което той има за живота. Съвременните хора, млади и стари, се нуждаят от нови разбирания. Какво мисли да постигне младият? Ако младият има стари разбирания за живота, нищо не може да постигне. Ако пък старият има нови разбирания, той може да постигне много неща. Днес и младият, и старият се съмняват в съществуването на Бога, на онзи свят. Чудни са хората! Те трябва да знаят, че по-реална идея от съществуването на Бога, както и на онзи свят, няма. – Къде е онзи свят? – Онзи и този свят са на едно място. Дето е този свят, там е и онзи. Ще питате, защо не го виждате. Виждате ли чувствата, които пълнят сърцето ви? Мислите виждате ли? Нито чувствата виждате, нито мислите, въпреки това и едните, и другите съществуват. Вие говорите за постъпките на хората, но виждате ли ги? Каква форма имат добрите и лоши постъпки? Те нямат форма, невидими са, въпреки това се говори за тях, за последствията им. Говорите за любовта, без да я виждате. Значи, човек живее повече в невидимото, в онзи свят, отколкото във видимия свят, и пак се съмнява в съществуването му.

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: