ТОР 5 статей: Методические подходы к анализу финансового состояния предприятия Проблема периодизации русской литературы ХХ века. Краткая характеристика второй половины ХХ века Характеристика шлифовальных кругов и ее маркировка Служебные части речи. Предлог. Союз. Частицы КАТЕГОРИИ:
|
Моите овце слушат моя глас 6 страницаМнозина мислят, че могат да вършат на планината, каквото искат. Не е така. Чистота се изисква от човека! В природата съществува закон за абсолютна чистота: чистота в мисли, чувства и действия. Не се плашете от този закон! Със страх човек не се спасява, но той трябва да знае, че съществува един Божествен закон, който регулира всички явления в живота и природата. Например, ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон, който регулира явленията, и вие непременно ще пострадате. Тия нимфи избират най-хубавите места в планините и ги покриват с цветя и зеленина. Те ги поливат, обработват и наглеждат, както домакинята обработва своята градина. Нимфите подържат градинките си със своята обич. Ако времето е сухо, без дъжд, те носят специално за тях вода и ги поливат. Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни. Сутрин, когато наблюдаваме изгрева на слънцето, а вечер – звездите, пак трябва да бъдем внимателни. На земята се забелязва едно слабо клатушкане, вследствие на което ние нямаме всякога едно и също отношение към слънцето, месеца и звездите. Такива промени стават не само на земята, но и в атмосферата. Някога въздухът е по-гъст, а друг път – по-разреден; някога е по-сух, а друг път – по-влажен. Навсякъде в природата се забелязва една малка промяна. Понякога слънцето и звездите не изпращат към земята нужното количество светлина, от която ние се нуждаем. Има случаи пък, когато ние не можем да възприемем направо слънчевата светлина. Тя трябва да мине предварително през специални трансформатори, да се смекчи, и тогава да дойде до нашите очи. Обаче, ние трябва да знаем, по кое време да излизаме сутрин. Ще кажете: добре е да се излиза сутрин при зазоряване – Не, има случаи, когато не е добре да се излиза сутрин при зазоряване. Спрем ли се, обаче, пред тия специални случаи, ще дойдем до фанатизъм. Природата не търпи никакъв фанатизъм. Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход – всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия. И благата, които Бог ни изпраща всеки ден, трябва да знаем, как най-правилно да ги употребим за съграждане на нашето тяло. Например, вие искате да бъдете обичани, да имате влияние над хората. Питам: как можете да придобиете това, ако вашата нервна система е разстроена? Ако вие сте нервни и постоянно се дразните, как ще можете да обичате и да ви обичат? Вие трябва да бъдете като банкер, организмът ви постоянно да бъде пълен с магнетична сила. Не сте ли богати с такава сила, нервни ли сте, хората ще ви избягват. Ако трябва да влезете в съобщение с такива хора, това направо не може да стане. С тях направо вие не можете да се разговаряте. Между тях и вас непременно трябва да дойдат ред други същества, които да смекчат тяхната енергия, да я трансформират. За такива хора Писанието казва: „Лошите съобщения развалят добрите нрави”. За добрите хора, с мек характер и богати с магнетична сила, Писанието казва: „Добрите съобщения поправят лошите нрави”. Сега, пред нас седи една положителна, нова наука, ново учение. Не е достатъчно само да твърдим, че трябва да 6ъдем добри, благородни, че сме хора на новото учение и т. н. В какво се заключава новото учение? – Новото учение се изразява в определено, положително служене на Бога; в почит към себе си, да знаеш на всяка стъпка, че си човек; и в постоянна обич към ближните си. Новото учение включва в себе си една определена, положителна наука, която може да се приложи в живота. Новото учение дава на хората нов начин за самовъзпитание, чрез който те могат да видоизменят лицето си, да го направят красиво и хармонично. Повечето от съвременните хора са хилави, болни. Те трябва да преустроят целия си организъм, но за това се изисква голям капитал. Най-първо човек трябва да преустрои своето сърце, своя ум, своята воля, а след това и своята душа, като внесе в нея всички необходими елементи, с които тя трябва да работи. След като е работил върху своя ум, върху своето сърце, върху своята воля и върху своята душа, човек ще остави душата си свободно да работи и ще каже, като пияния турчин: „Божия работа е това!” Каже ли така, нека наблюдава, как Бог работи. Сега, с тези ъгли, които имате по лицата си, с тези възли по пръстите си, с този хилав организъм, вие не може да влезете в Царството Божие. Трябва напълно да преустроите организма си. И само по този начин, с обновен, здрав организъм, вие ще видите, как Бог работи и ще разберете, за кой Бог ви говоря. Аз ви говоря за този Господ, Който иде сега в света. За Него се казва в Писанието: „Последния ден ще напиша своя закон в сърцата им, и те ще ме познаят”. Светът още не познава този Господ, именно. Засега Той има повече от 40 имена, които са написани в Библията, но всички са опетнени. Затова Той даде на Мойсея ново име за себе си. Вие как ще Го наречете? Христос Го нарече Отец, с което искаше да каже, че Бог има еднакви отношения към всички хора, като Баща към синовете си. Хората, обаче, нямат еднакви отношения към Бога. Някой казва: Бог ме изостави съвсем; на едни даде богатство, на други – знания, а на мене – нищо. Христос дава два образци за отношения на баща към синовете си и обратно. Един баща имал двама синове. По-младият син поискал от баща си своето наследство и отишъл в света да си поживее, дето изял и изпил всичко. Като изял всичко, той дошъл до съзнание, че сгрешил и решил да се върне при баща си. Той си казал: „Аз мислех, че животът при баща ми е тежък и затова пожелах да се отделя на свобода, но указа се, че този живот бил по-тежък”. Върнал се той при баща си, разкаян и смирен, като му казал: „Прости ме, татко, аз се връщам при тебе, но не съм достоен да се нарека твой син; моля те, приеми ме за твой последен слуга”. Баща му се зарадвал, приел го много добре и в чест на неговото връщане заповядал на слугите си да заколят и опекат едно от най-угоените телета. Сега започва изпита за по големия син. Той минавал за чист и свят, работел с усърдие и любов на баща си, но сега, като видял радостта на бащата за връщането на по-малкия му брат, в него се събудила ревност, завист, и той казал на баща си: „Толкова години аз ти работя, но ти никога не закла за мене теле. Сега, като дойде брат ми, ти се развесели и заповяда да заколят за него най-угоеното теле.” Баща му отговорил: „Синко, всичко, което имам е твое. Ти можеш всякога, когато пожелаеш, да си заколиш не едно, но колкото искаш телета, всички са твои. Брат ти няма нищо, той беше изгубен и се намери.” Значи, големият син се възгордява, но не съзнава грешката си. Малкият син съзнава погрешката си и се смирява. Питам: кой от двамата синове е на правата страна? Малкият син, който се е разкаял, задето напуснал баща си, е на по-прав път от големия син. Чувствата на бащата и майката не се дават по закон, но по любов. Следователно, новото положение в света изисква всички да бъдем синове Божии. Щом сме синове Божии, всички трябва да имаме еднакви отношения помежду си. Сега не е въпросът, как трябва да се отнасят хората към мен. Важно е, как аз трябва да постъпвам, какви трябва да бъдат моите отношения към Бога, към душата ми и към моите ближни. Че не ме приели никъде добре, това не ме интересува. От всякого се изисква да държи сметка за своите постъпки и отношения, а не за отношенията и постъпките на другите. Каквото предприема човек, той трябва да се запита дълбоко в себе си, как трябва да постъпи. Пътува ли за някъде, той трябва да се запита, кой път да вземе. Божественото начало в човека ще му отговори накъде да върви, кой път да вземе и т. н. Често при екскурзии, много екскурзианти изгубват пътя и се забъркват по тази причина, именно, че не се допитват до Божественото в себе си. Те си проектират нещо по човешки, било това, че избират по-кратък и лесен път, било че имат пред вид някаква икономия в пътя, и в края на краищата остават изненадани: вместо по-евтино, пътят и-ч излиза по-скъп, вместо по-кратък – по-дълъг. Така става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче, Провидението действува така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло – в добро. Всяко противоречие в живота на човека е ценна предпазителна мярка. Чрез това дадено противоречие, някои по-напреднали ваши братя искат да ви помогнат. Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. И оттам, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека е резултат на отклонение от този път. Чудни са съвременните хора! Виждам един болен човек, легнал на гърба си, отчаян, обезсърчен, очаква смъртта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нещо по-високо от обикновения живот, в който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгоре, че има един Велик закон, който регулира всички неща в живота. Всички хора трябва да дойдат до съзнание, да разберат, че има една Велика разумност, която управлява света. Питам: в какво седи силата на човека? – Силата на човека седи в интереса, който той проявява, както към своята работа, така и към Божията. В това отношение, ако всички хора се заинтересуват от Божията работа, светът ще се оправи. Ако оставим света сам да се преустройва и съгражда, нищо няма да се постигне. Ние сме зидари на новото, и затова от нас се изисква съграждането на новия свят. Днес ние поставяме основите на Божественото здание, върху което ще градим с векове. Старият ред и порядък, старият морал ще мине и замине, нов иде вече. Съграждането на новото започва от днес и ще продължи с хиляди години. Мнозина бързат, искат по-скоро да видят, какво ще излезе. – Тази работа не става с бързане. Казвате: отде ще вземем план за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, така ще бъде и на земята”. Значи, моделът е на небето. Един ден, когато се отвори небето, вие ще видите, как трябва да се гради. Имайте вяра в това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вярвате в него, косъм няма да падне от главата ви. Казвам: ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има. Всички порои, наводнения, бури и земетресения се дължат на нарушения, отклонения и опълчване срещу Великия Божи закон. Обаче, всички трябва да знаят, че земята принадлежи на Господа. Ако някой мисли, че може да прави, каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва срещу Божествените закони, нищо добро не го очаква; всеки, който е в съгласие с тия закони, пред него се откриват всички възможности на живота за добро. Ние сме за живота. Всеки живот има свои добри и лоши страни. Защо и за какво, ние оставяме този въпрос настрана, не го обясняваме. Тъй както е създаден светът, всички явления в него могат, да се обяснят само по един разумен, Божествен начин. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите, как Бог оправя работите. Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе”. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време, именно, и вие се приготовлявате. Някои от съвременните религиозни хора вярват, че като умре един християнин, той отива на небето да блаженствува: по цял ден пее и свири. Казвам: ако този християнин отиде на небето със своето свирене, нищо няма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е място само за свирене. Там душите се учат и да свирят, и да пеят, и да ядат, и да пият правилно, но, преди всичко, то е място за работа. Ще кажете: щом е така, дошло е времето да не слугуваме вече на фараона. – Да, но фараон не е някъде вън от вас. Най-лошият фараон е вътре във вас. Колко духовни сестри и братя са още фараони! Колко свещеници и владици са още фараони! Някой иска да ме разбере, какъв човек съм, какво представлявам от себе си. Когато някой иска да ме разбере, какъв човек съм, аз взимам чук в ръка, давам и на него такъв, и казвам: ела при мене и двамата заедно ще чукаме, ще градим. Работата ще покаже, какъв съм, и кой съм. Двама художници, двама музиканти, двама поети, двама религиозни, които работят заедно, всякога ще имат резултат и ще се познаят. Те са зидари. Когато двама души се молят, те градят нещо. Ако единият се моли, другият ще слуша; той се учи, как трябва да се моли. Има факири в Индия, които чрез музика влияят на змиите. Като засвирят на своя дървен инструмент, подобен на флейта, всички змии се събират наоколо им. Мнозина могат да свирят, но не могат да събират змиите наоколо си. Някъде из България, един ходжа имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата. Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници. Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И, наистина, един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”. Със свиренето си ходжата им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят. Следователно, както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си. Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както ходжата свири на гъсениците, и да му каже: това място не е за тебе. То е за Бога. Този е новият начин, по който Божият Дух работи върху душите на хората. И тъй, всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли никого, вие трябва да му служите вече по нов начин. Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин, като вътрешна работа върху себе си. След служенето иде: почитта към себе си, и най-после – обич към ближния. Това означава стиха: „Който прави Истината, делата му са по Бога направени”. Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе. Сега, желая на всички да развиете дарбите си, които Първичната Причина е вложила във вас. Всичко друго нека ви служи като вътрешно помагало. Затова се изисква силна мисъл и възвишени чувства. Ако не можете да направите вътрешна връзка с Великия Принцип на живота, за да Го познаете, нищо няма да постигнете. Познанието на Този Принцип трябва да мине във Вечния Живот, като необходимо условие за неговото задържане. Вечният Живот изисква такова служене на Бога, както ангелите Му служат. Като необходим елемент за Вечния Живот е абсолютната чистота. Без нея нищо не може да се постигне. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога”. Който само веднъж види Бога, той всичко може да възприеме. Следователно, без служене на Бога, без почит към себе си и без обич към ближния, нищо не може да се постигне. Това са елементарни, основни правила за земния живот, без които той не може да се прояви. Мойсей проповядваше на евреите любов към Бога, но това учение беше недостъпно за тяхното развитие и те, вместо да проявят любов и служене към Бога, те го приложиха към себе си. Обаче, да служиш на себе си, това е старо учение. Ние поставяме нов ред на нещата обич към ближния, почита към себе си и служене на Бога. Само чрез служенето ние ще проявим Любовта по нов начин. Проявим ли така Любовта, и чистотата ще дойде у нас. Щом дойде чистотата, ние ще имаме нова, положителна наука, с нови правила и методи. Ако ви се даде тази наука още сега, тя ще ви създаде големи затруднения. Вие не сте готови още за нея. Представете си, че ви се дадат известни познания, да разбирате човека по чертите на лицето, или по някои белези на главата. Като срещнете някой човек, вие ще кажете: аз познавам този човек, зная го какъв е. Нали виждам очите, ушите, носа ръцете му – достатъчно ми е това. Казвам: знание без чистота е в състояние повече да ви спъне в живота, отколкото да ви подигне. Мнозина биха дали всичко, каквото имат, само да постигнат истинското ясновидство. Обаче, да бъде човек ясновидец, изисква се голямо самообладание, както и здрави, положителни знания. Ако очите на хората биха се отворили преждевременно, животът им напълно би се развалил. Тъй щото, те трябва да благодарят, че нямат още тази дарба. За този, който вижда, а същевременно и разбира нещата, ясновидството има смисъл. В това отношение човек трябва да се пречисти окончателно, да освободи съзнанието си от всички криви положения и възгледи за живота. Ако някой мъж е ясновидец и вижда, че неговата жена има отношения с други мъже, той трябва да знае дълбоката причина на тези отношения. И обратно: ако жената вижда, че нейният мъж има отношения с други жени, и тя трябва да разбира причините на неговото положение. Питам: виновна ли е някоя жена, ако управлението на затвора, дето е поставена за никаква грешка, я тури между няколко мъже престъпници? Ще кажете, че не е трябвало да греши тази жена. – Добре, вярно е, че не е трябвало да греши, но станало е вече това нещо. Какво трябва да се прави сега? Ако някой е в затвора, това ни най-малко не показва, че той действително е престъпник. Често престъпниците в затвора живеят по-добре отколкото свободните хора. Преди години, във Варна дойде при мене една паднала жена, която се оплакваше от положението си, от тежкия живот и казваше, че не иска повече да живее така. Наистина, страшно нещо е да падне човек! Още по-страшно е да падне една жена! Тя продължи по-нататък: „Аз не смея да вляза в никое общество, не смея да отида и на църква. Дето вляза, всички ме считат като прокажена. Какво да правя сега? Искам да си направя една малка къщичка и да заживея честно и почтено. Има един, който ме обича”. – Дръж се тогава за него. Всякога трябва да има поне един човек, който да ви обича. Той ви носи спасението. Бог ни обича по единствената причина, че иска да ни спаси, да ни избави от положението, в което се намираме. В този смисъл, всеки човек може да каже: има поне Един, Който ме обича. Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквах, протестирах срещу съдбата си, но най-после се обърнах към Господа и казах, „Господи, на Тебе се оставям, покажи ми пътя, по който трябва да вървя. Не мога да живея повече така”. Това е тъмната страна на нейния живот. Светлата страна на живота й се заключава в това, че всичкото зло ще се превърне в добро, и скръбта й ще се превърне в радост. Един ден, когато човек напусне тялото си, ще му дадат ново тяло, по-добре организирано, и тогава всяко зло ще се превърне на добро. Сега, всички вие ще бъдете зидари в новата култура. Не се заблуждавайте от временните, от преходните неща. Всичко старо ще премине, и новото ще дойде, но време се изисква. Хиляди години се изискват, докато новото израсне и даде плод, за да видите, какво Бог е скрил във вашите души. С вас заедно ще работят и светии, и ангели, и праведници, и добри хора, и гении, и талантливи хора, като художници, музиканти, учени и др. До това време вие няма да се смущавате, да се обезсърчавате, но ще работите и ще очаквате новото, на което ще бъдете свидетели. В Божията Любов няма нито измяна, нито промяна. В този живот всичко се превръща в добро. Божественият свят е предвидил за вас нещо много по-хубаво от това, което днес имате. Вие ще се освободите от всички недъзи, слабости и спънки в живота си. Ако имате спънки, те се дължат единствено на вас. В Първичната Причина се крият всички възможности за добро. Днес всички имате Божията подкрепа, както и подкрепата на Христа, на всички светии, на всички велики Учители, на Всемирното Бяло Братство, както и на възвишените същества, завършили своето развитие. Всички ще работим за съграждане на новата култура и като я съградим, само тогава можем да кажем, както е казал слепецът във времето на Христа: „Едно време бях сляп, но сега виждам ясно”. Всичко, каквото Бог сее, израства. Всичко добро и възвишено, което желае душата ви, ще се постигне, но съзнанието ви трябва да бъде будно, да не се прекъсва връзката. И тъй, сега всички сте добри. Аз желая доброто у вас да възрасне, да станете съвършени. Същевременно ви желая и лошото, което имате, да стане тор на доброто. Нека то натори нивите ви, да дадат изобилно плод. Не се безпокойте за вашите ниви и лозя – този тор ще им бъде в полза, те ще дадат повече плод.
Божията Истина е образ на Божията Любов!
Беседа от Учителя, държана на 25 август 1929 г.
Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском:
|