Източници на живота

Ноември

Чуха, че иде Исус

Вкисване

Сторете да насадят

Два центъра

Външни и вътрешни условия

Сам се опасваше

Паралелизъм в природата

Природни гами

Влязоха в ладията

Ново разбиране

Природна философия

Декември

Пасха Господня

Което става

Психологически разбор на явленията

Да ида да го събудя

Обхода и проява

Смени в природата

Да ви даде

Наука за езика

Изпълнение и отлагане

Имам власт

Степени на съзнанието

Собственик и наемател

Аз живея, и вие ще живеете

Тихият глас

извънредна беседа

ТИХИЯТ ГЛАС

Сега ще прочета 6-та глава от Евангелието на Матея, а за Новата 1929 година всеки сам да си прочете 21-ва глава от Откровението. Общият сбор от цифрите на 1929 година е 21. Като размените местата на числата 2 и 1, ще получите числото 12. Какво означават числата 12 и 21? - Числото 12 е идеал на човешката душа за един разумен, мъдър живот. Числото 21 е израз на великата Любов, която осмисля нещата, която носи безсмъртие.

Годината 1929 показва две важни неща за човека. Първо, тя определя пътя, по който човек трябва да върви. Кой е този път? - Божественият. Второ, тази година показва методите, чрез които човек може да ликвидира със своята карма и да подобри положението си. В 1929 година има две деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизма в човека. И в Писанието е казано, че числото 18 представлява егоистичното у човека. Тъй както се развива човек днес в своето човешко естество, бил той мъж, или жена, е егоист. - Защо? - Докато човек мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята свобода, за наука и знания само за себе си, той е егоист човек. Сега може да се явят много противоречия и да кажете: "Не трябва ли човек да бъде учен?" - Да, човек трябва да бъде учен, но каква наука трябва да владее? Каква наука има в лисиците? Каква наука има във вълците? Каква наука има в змиите? Или каква наука е тази, науката за задушливите газове? Или каква наука е тази, която учи хората как да погребват своите умрели? Всичко това не е наука. Истинска положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, както и за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в душата на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда. Каква наука има в това, дето Мойсей хвърлил плочите, на които били написани Божиите заповеди? Каква наука има в това да знаят хората, че Мойсей изгорил златното теле, на което евреите се кланяли? Той турил праха от изгореното теле във вода и накарал евреите да я изпият. Какво означава това? Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбиране дълбокия смисъл на тези факти. С тази постъпка Мойсей искал да каже на евреите, че човек може да познае Бог само след като изпие, след като съвършено изгуби своето злато, т.е. своето богатство, и осиромашее. Докато човек има златно теле, което държи като идол на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трябва да ги изяде и изпие, докато най-после каже: "Наживях се вече." След това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бог.

При сегашното положение, в което човек се намира, той посветява цели 16 години, докато свърши университет, а след това търси начин как да осигури живота си. Днес повечето мъже и жени се женят, нареждат си работите, деца се раждат и умират, но при все това работите им остават неуредени. Покажете един човек в света, на когото работите да са напълно уредени! - Няма такъв човек. Най-после, като видят тези хора, че не могат да наредят работите си, казват: "Нищо, като отидем на онзи свят, там всичко ще се нареди." Питам: Кой от вас има опитността да е разбрал от своя заминал баща или майка, дядо или баба, какво има на онзи свят? По този въпрос всички покойници мълчат като риби. Всички единодушно казват: "Не е позволено да се говори по тези въпроси." - Чудна работа! Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човек? - Когато има да дава. Обаче, когато има да взема, той говори. Когато казваме, че човек е лош, че греши, разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Но като греши човек, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава. Значи всеки човек е свободен да греши, но от тази свобода именно той става роб на греха, сам се ограничава. Следователно, който служи на греха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята свобода.

И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни. При първия начин в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен. Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли се да му помогнат, но всички го пъдят. Най-после той казва: "И аз искам да бъда свободен човек! Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал." Намира тогава оттук-оттам около 500-600 лева, купува един револвер с 12 патрона, пресреща на пътя някой богаташ, посочва му револвера си и му казва: "Чакай, сега ще ме разбереш кой съм! Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще те убия на мястото!" Богаташът веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен. Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават, поставят го в затвор.

Вторият начин, по който може да се придобие свободата, е чрез правене добро. Доброто значи води човека от заробването, от ограничението, в което се намира, към свобода. Например даден човек е заробен от някакво ограничение, но е богат, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага им и по такъв начин си спечелва много приятели. Като печели приятели, с това той придобива и свободата си. Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. - Защо? - Понеже всеки ден, всяка година има свои определени задължения. Задълженията произтичат от факта, че всички хора са органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние сме Негови функции. В това отношение ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и чувства.

Ще ви задам следните въпроси. Колко трябва да яде човек? - Колкото му е нужно. Как се храни организмът? - Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка клетка задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път. Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната. Ако клетките си направят хамбар, веднага в тялото на човека започва да се развива някакъв тумор. Образува ли се някъде из тялото на човека такъв хамбар, той вече е кандидат за онзи свят. Най-първо, човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: "Как може да се живее без хамбар?" Защо е необходим хамбар на човека? Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запасна храна, гладен няма да остане. Питам: Ако вие сте човек, пълен с магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от хамбар? - Няма да имате. Отдето минете, вие ще привличате хората и гладен никога няма да останете. На какво се дължи това привличане? - На вътрешната красота в този човек. Такъв човек е умен, добър, с по-високо съзнание от това на обикновените хора.

Казвам: Когато човек говори, няма правила по кой начин трябва да говори. Начинът, по който аз правя доброто, не е общ за всички хора. Този начин е специален за мене. Може би аз имам обичай да правя добро сутрин, друг - на обед, а трети - вечер. При това, в тия три момента от деня и начините за правене на добро, са съвършено различни. Всеки човек има особен час, особен ден, в който той прави добро. Мнозина казват, че когато човек прави добро някому, трябва да му каже поне една сладка дума. - Не, човек може да направи някому добро и без да му каже сладка дума. Например имало един гагаузин търговец в Бургас, който правил добро, без да казва сладка дума на човека. Напротив, той даже се отнасял грубо с тия, на които правил добро. Когато дохождал някой просяк в дюкяна му, той го изгонвал, нахоквал, като му казвал: "Махни се оттук, очите ми да не те видят!" Просякът си излизал тъжен, наскърбен. Този търговец имал силно развита съвест и щом просякът се отдалечавал, той веднага изваждал от касата си 10-15 лева и хуквал да го гони ту в една, ту в друга улица. Най-после го настигал в някоя затънтена улица, посмушквал го малко и му казвал: "На, вземи тия пари!" След това се връщал в дюкяна си доволен.

По същия начин и съдбата постъпва с вас. В първо време като този търговец тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушква ни малко и туря 20 лева в джоба ни. Ако вие мислите, че светът ще ви посрещне с лаврови венци, лъжете се. Да, в началото може да има венци, но в края бъдете уверени, че ще има развенчаване. Мислите ли, че онази певица, която е била посрещана на сцената с лаврови венци и ръкопляскания, утре като изгуби гласа си, ще има същия прием?- Не, друга някоя ще дойде на мястото й, а първата ще се гърчи от мъки, че мястото й е заето. Всичко това привидно е така. Сегашният живот е преходен и това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. Това е метод на възпитание. На земята още не е дошъл онзи истински идеален живот, към който се стремим.

Често казват: "Човек трябва да прави добро'" - Да, човек трябва да прави добро, но доброто, в широк смисъл на думата, не съществува на земята. И Любовта в този смисъл не съществува на земята. На земята има прояви на Любовта, но конкретно, като велика, мощна сила, тя не може постоянно да живее в човека. Ако Любовта би живяла на земята, между хората нямаше да има бесилки, нямаше да има затвори - от единия до другия край на земята щяха да се чуват само песни и веселби. Някой казва: "Аз обичам еди-кого си, любя го" - Това е само частична проява на Любовта, но самата Любов още не е дошла. Ако наистина това е самата Любов, питам, как е възможно днес да обичаш този човек, а утре да му измениш? Каква е тази любов? Казано е в Писанието "Любовта никога не отпада." Понеже Бог е Любов, Той нито се изменя, нито се променя. Казвате: "Ние се стремим към Бога." - Щом се стремите към Бога, трябва да имате в съзнанието си само една идея за Бог, а именно Бог е Любов, която нито се изменя, нито се променя.

В човека се различават две съзнания: човешко и Божествено. Човешкото съзнание кара човека да се обижда, когато нещо не е по волята му. Той започва да се гневи, иска да си отмъсти на този, на онзи, сърди се, недоволен е. След това Божественото съзнание започва да му говори: "Прости на тия хора, които не ти угодиха. Слабости имат, затова са сгрешили." Тези две съзнания в човека вървят паралелно. Бог в нас ни учи как трябва да живеем, но ние казваме: "Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трябва да приложим в живота си, да видим какви резултати ще даде." Господ отстъпва и казва: "Добре, приложете вашата теория." Докато ние съдим хората, работата върви добре, но щом започват да ни съдят, работата ни тръгва зле. Казано е в Писанието: "Който съди, съден ще бъде. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери!"

Ние не говорим за външните прояви на човека, но за проявите на човешкото съзнание. За нас е по-важно какво е съзнанието на човека, а не това, какви думи е казал. Когато съзнанието на човека е раздвоено, той минава за лош човек. В момента, когато съзнанието на някой човек или светия, или на някой ангел се раздвои, имаме лоши прояви. И обратно, в момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десет пъти на ден човек може да бъде светия, праведен и десет пъти на ден може да бъде грешник. Много писатели, поети пишат за Любовта, за доброто в света. За Любовта, както и за доброто не се съди само по външните прояви на човека, но се вземат предвид вътрешните мотиви, вътрешните подтици за проявлението на Любовта към някого, или за правене добро на някого. Как мислите, добро ли ви прави банкерът, когато ви дава 20 000 лева на заем с 40% лихва? Има ли той любов към вас? - Докато му изплащате редовно полиците си, вие сте честен, почтен човек пред него и той ви обича. Престанете ли да изплащате полиците си, вие сте безчестен човек, вагабонт и той престава да ви обича. Казват, че най-идеалната любов на земята била майчината, изобщо родителската. Какво виждаме обаче? Достатъчно е синът или дъщерята да не изпълнят желанията на родителите си, и те изменят своята любов към тях. Значи любовта на майката и бащата към децата се изменя, също тъй се изменя и любовта на децата към техните родители. Гледате някое малко дете прегръща майка си, радва й се, не може без нея, но колкото повече расте, любовта към майка му охлажда и когато това дете порасне, стане голям момък, той казва на майка си: "Ти повече не ми трябваш. Аз ти благодаря за всичко, което направи заради мене. Отсега нататък аз ще правя същото за друга някоя." Това са специфични прояви на Любовта, но човекът не е в тях. Това състояние на човека е отчасти подобно на състоянието, в което се намират рибите. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на съдбата. Тя не се грижи повече за тях. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любов към тия хиляди яйца? Следователно, когато някоя майка не обича своя син, тя атавистически преживява състоянието на рибата. Тази любов е рибешка. Наблюдавате някой сом, движи се из водата, мърда мустаците си дано улови някоя жертва, да я глътне.

През тази година от всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправят хората работите си, кога и да е все трябва да дойде една година, подобна на 1929, чийто сбор от цифрите да даде числото 21, или обратното на него - 12. Все трябва да дойде една година, която да съдържа две деветорки. Какво е значението на цифрите, които образуват 1929 година? - Числото едно, т. е. единицата, означава неизменното Божествено начало на нещата. Числото 9 показва различните възможности у човека за добро и зло. Числото 2 представлява егоизма в човека, който е причина за спорове, неразбирания между тях и т.н. Когато съберете 1 + 2 = 3. Тройката е процес на равновесие. И сега, като извадите 3 от 9, т.е. от доброто, ще получите 6, което показва, че човек трябва да напусне злото, егоистичното в себе си и да дойде в Божествения живот.
Единицата е закон на Мъдростта, двойката - закон на Любовта. Ако боравите с Любовта без Мъдростта, непременно ще направите някоя погрешка. Всеки от вас е имал, па и сега има по един или повече приятели, които обича. Питам: След като сте дружили няколко години с тях, не сте ли си казали някоя обидна, горчива дума? - Казали сте си. И какво правите след това? - Дадете си гръб един на друг и след време се помирите. Отде придобихте този навик? Какво правите пък, когато обичате някого? Обръщате лицето си към него - искате и той да ви гледа и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща към вас, а който ви обича, лицето си обръща към вас. Според окултизма адът и небето се различават именно по това. Като отидете в ада, ще видите, че всички негови жители обръщат гърбовете си към Бога и казват: "Не искаме да знаем за Бога!" Отидете ли в небето, там всички жители обръщат лицата си към Бога. Следователно в ада няма изгрев, там съществува вечен залез. В небето обаче има вечен изгрев, понеже всички обръщат лицата си към Бога. Залезът е символ на изгубената Любов. Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов.

През тази година вие ще имате отношения на вземания-давания с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползвате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания. Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя Божия план на нещата. Кой човек до днес не е изказал своите протести против Бога защо го е поставил в това общество, защо го е пратил на земята между тези родители, защо не му е дал голямо богатство, здраве и много знания. Глупавият мисли, че Господ трябва да се занимава само с него, той да заповядва, а Господ да изпълнява. Умният, любещият човек се познава по следното качество: той разбира постъпките на онзи, който го обича и знае какво иска да каже чрез тях. Казвате: "Мъчно е да се познае кой ни обича!" - Да, разумен, любещ човек трябва да бъдеш, за да познаеш кой те обича.

Мнозина казват: "Труден е духовният път!" - Според мене най-лесният път е духовният, но ако го знаеш, разбира се, не го ли знаеш, няма по-мъчен път от духовния. Духовният човек е прозорлив, той знае от кого да иска, той знае и как да иска. За изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един цар в древността обичал често да се дегизира, като се обличал в прости, обикновени дрехи, а неговите слуги се обличали като генерали и така се разхождал из града, сам, без никакви слуги, да проучава живота на своите поданици. Един ден, тъй преоблечен, царят се разхождал със слугите из своя палат. В това време един просяк успял да се промъкне до палата на царя и започнал да проси милостиня от слугите му. Като погледнал към царя, отминал го и си рекъл: "Какво ще искам от тебе? И ти си беден като мен." Така постъпват много от съвременните хора, искат помощ от слугите на царя, но от самия цар не искат. Като дойдат до него, погледнат го и си казват: "И ти си като нас беден, нищо не можеш да ни дадеш!" - и си заминават. - Не, вие трябва да се спрете именно пред човека, облечен с дрипи. Той е дегизиран като беден, но е богат човек. Само той може да ви помогне в трудното положение, в което се намирате. Това се отнася до съзнанието на човека. Това, което е облечено, наперено и вдига шум в човека, то е неговият слуга - ти от него нищо не проси. Дойдеш ли обаче до онова, което външно е просто облечено, спри се там и кажи своята дума, своята молба само един път, то ще ти помогне. То е Божественото в човека. Ако знаете да Му говорите, няма да остане желание, което да не ви се изпълни. Когато желанията ви не се изпълняват, това показва, че вие искате помощ от вашите генерали, облечени хубаво, с външен блясък. Тия генерали нямат нищо в себе си, те не могат да ви помогнат - и те са бедни като вас.

Казвам. Тази година ще се научите да различавате господаря от слугите, царя от неговите генерали. Това значи човек да познава себе си. В човешката душа се крие Божественото съзнание, което, за да намери човек и да Му поиска помощ, в него трябва да утихне всяка буря, всеки шум, да изчезне всяка завист, злоба, всяко съмнение, маловерие и т.н. Изчезне ли всичко това от човека, той се поставя в положението на едно разумно дете, което чува и разбира тихия глас на Бог в себе си. Пророк Илия беше смел човек, изкла 400 души, след което трябваше да прекара 40-дневен пост в планината, да изкупи греховете си. Тук обаче той можа да чуе Божия глас. Бог му се яви по три начина: в бурята, в огъня и в тихия глас. От бурята и от огъня той се уплаши и избяга, но като чу тихия глас, закри лицето си и позна Бог.

Тази година аз ви пожелавам да чуете тихия глас на Господ във вас. Той носи красивото, великото, мощното в света. Когато тихият глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече, тогава се проявява и неговата сила. Тихият глас прави човека силен и богат. Само богатият човек може да бъде добър. П.Славейков казва: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края." Парите означават разумността в човека. С тази пословица Славейков иска да накара хората да мислят. Той бил голям философ. Че то българите казват за някого: "Този човек е прост, той е роден за мотика, а хората го правят владика." Това значи: мъдрият човек може да стане владика, а глупавият може да работи с мотика.

И тъй, аз ви пожелавам да получите доброто, което новата година носи. Онези, които идват отгоре, ви казват: "Тихи бъдете!" Миналата година ви казах да имате отворени очи, а тази година ви казвам да имате отворени торби, та кой как мине, да тури нещо в тях. Не са ли отворени торбите ви, никой нищо няма да тури и те ще останат празни. Всеки да закачи торбата си на рамото и през цялата година да седи отворена. Торбата ви трябва да бъде отворена! Какво представлява тази торба? - Човешкото сърце. То трябва да бъде отворено за светлината. Няма по-хубаво нещо от това да има човек връзка с Бога, с възвишени и разумни същества! Те са тил в неговия живот.

Сега, поздравявам ви с Новата година! Старата и новата година ще бъдат заедно до 22-ри март. До това време старата година ще предаде всичко на новата. Понеже новата година се ражда сега, тя е още малко, голо и босо детенце, за което трябва да се погрижите: да го облечете, обуща и дрешки да му направите. Нека тези думи ви послужат като ребус за разрешение.

Беседа от Учителя, държана на

31-ви декември, 1928 г., срещу Нова година,

12.00 ч., в полунощ, на Изгрев, София

Забележка:. Беседата "ПЪТЯТ НА ГЕРОИТЕ", държана на 6-ти януари, 1928 г., Бъдни вечер, Учителят е препоръчал да се преписва само на ръка и по тези съображения беседата не е отпечатана в настоящето издание

Вторият ден

лекция пред общия окултен клас

ВТОРИЯТ ДЕН

Размишление върху послушанието.

Днес е вторият ден от новата година. Първият ден е ден на даване, на творчество. Вторият ден е ден на послушание. Който разбира това число и го прилага, всичките му работи през годината ще вървят добре. Който не разбира числото две, той не разбира смисъла на послушанието. Работите на този човек не вървят добре. За коя нова година се отнася това? - Не е определено. Всеки човек има по една нова година в живота си. Кога ще дойде тази нова година, не е известно.

Сега ще прочета 5-та глава от книгата на пророка Данаила. Тази глава е в състояние да оправи човека. Тя го учи на послушание. Тук са описани последствията на непослушанието. Съвременните хора, религиозни и светски, приличат на малки деца. Когато майката отсъства от дома, те са много смели: отварят, затварят долапи, вадят от тях, каквото намерят, и за последствията не мислят. Като се върне майка им, те се скриват по кюшетата, седят мълчаливи, смирени. - Защо се крият от майка си? - Защото са направили много погрешки, а знаят, че майка им има тояжка, с която наказва. Тояжката на майката внася страх и трепет в душата на детето. В ръката на майката, тояжката не е нищо друго, освен пръчицата, с която всеки капелмайстор си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пее, учи песента. Ако е недоволна от изпълнението, майката заставя детето си още да учи песента. След това му дава втора, трета, четвърта песен, докато го направи добър музикант. Майката обича хубави песни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една песен, толкова повече я усъвършенства. Това се отнася за мъчните песни. Леките песни, обаче, с едно изпяване са добре научени. При изучаване на песните има значение способността на детето. Колкото по-способно е детето, толкова по-лесно изучава урока си. Този закон има отношение към всички случаи в живота. Трябва ли да говориш на един човек много, за да го убедиш в истината, той не е учен човек. Учен човек е онзи, който от малко говорене, много разбира. Учеността не зависи от силната памет. Някой чете много и лесно запомня, но това е повествуване, не е ученост. Да преповтаряш четеното, както певицата изпява една песен, това още не е ученост. Истински учен е онзи, който твори. Той е майстор в областта на пението, на науката, на художеството. Той твори, а другите изпълняват. В първия ден човек твори. Тогава той е майстор. На втория ден той прилага, реализира създаденото. Тогава той пее, свири, чете, работи. Природата върши най-хубавите си работи на втория ден. Същото трябва да прави и човек. Не започне ли човек една работа на втория ден, нищо няма да излезе от нея. Първия ден той ще замисли тази работа, идейно ще се подготви, а втория ден ще пристъпи към реализирането й.

Новата, 1929 г., започва със сряда. Значи, тази година е под влиянието на Меркурий. Това показва, че вие ще започнете работата на втория ден за реализирането на своите стремежи, чрез ума. Тази година ще работите с ума си, а не с воюване. Дето отидете тази година, все ще ви бият, ще плащате данък. Тази година не позволява на ученика да носи тояга, нито сабя. Тоягата, сабята ще бъде на челото ви. Каквото предприемете, ще мислите. Първо ще мислите, а после ще действате. Като вършите нещо, все към носа си ще гледате. Носът е символ на човешката интелигентност. Като знаете това, не пипайте безразборно носа си. Той представя пръчицата на капелмайстора, изработена в една от най-съвършените фабрики на Божествения свят. Тази пръчица не може да се пипа. Тя е украсена със скъпоценни камъни. В старо време магите са носели дрехи с широки ръкави, дето криели тояжката си. Преди да направи нещо, магът поглеждал тояжката си. Те не са знаели, че тази тояжка е на лицето им - техният нос. Днес, обаче, посветените знаят, че тояжката им е техният нос. Не е достатъчно само, човек да носи тояжката в ръкава си, но той трябва да отговаря на нейните изисквания. Тя е закон, който се налага на всеки човек. Който не изпълни този закон, той неизбежно ще изпита силата й.

И тъй, природата си служи с ред символи, които хората трябва да изучават. Тия символи са азбука на природата. Триъгълникът, квадратът, кръгът са символи, за създаването на които съществува цяла история. Първата фигура, която Бог начертал, е кръгът. Той взел пергел и начертал окръжност, която затворила в себе си кръга. Значи, кръгът е проекция на вселената. Тя е наречена с това име, защото в нея се е вселил Божият Дух. По този начин той одухотворил вселената, направил я жива. Веднага след кръга, Бог начертал триъгълника, трите велики добродетели - любов, мъдрост и истина. Първият дух, първата добродетел, която послужила за създаването на триъгълника, е любовта. От любовта се е родил животът, който носи радост и блага за всичко живо. Втората добродетел е била мъдростта, която носи светлина и знание. Третата добродетел е истината, която дава свобода и простор. Тя дава направление на живота. От всеки връх на триъгълника можем да спуснем перпендикуляр към една от страните. Перпендикулярът представя отношение на две разумни същества едно към друго. Същевременно, перпендикулярът представя разумна мярка за определяне на човешките постъпки.

Фигурите с които днес си служим, имат приложение и в човешкия живот. Запример, кръгът не е нищо друго, освен самия човек. В първо време човек е доволен от положението си. Той се радва на възможностите, които има в кръга. Като обиколи кръга няколко пъти, той започва да се отегчава, търси друго нещо. Срещате млад, жизнерадостен човек, който тръгва от град в град, от държава в държава да обикаля, да учи езици, да се просвещава. По едно време той се отегчава от положението си, чувства се самотен и се връща в отечеството си, дето започва да търси другар, приятел, с когото да споделя впечатленията си. При това положение той излиза вече от възможностите на кръга и образува права линия.

Що е права линия? Правата линия представя отношения между две разумни същества. Сам човек никога не може да образува права линия. За да се образува права линия, нужни са две същества. В каквато посока и да се движат, първите им отношения образуват права линия. Едното същество се намира в полюса на любовта, а другото - в полюса на мъдростта. Като се движат от полюса на любовта към полюса на мъдростта, т.е. отпред назад, те образуват права линия. Следователно правата линия не е нищо друго, освен отношение между любовта и мъдростта. Когато казваме, че човек трябва да бъде праволинеен, разбираме, че между ума и сърцето му, т.е. между любовта и мъдростта трябва да има идеални отношения. Който иска да каже на някого да не обърква, да не оплита работите, българинът му казва: „Не си криви душата“. Това значи: не образувай крива линия. Кривата линия е част от окръжността. Българинът знае, че да се движи човек по крива линия, това значи, да усложни живота си. Всеки човек желае да има праволинейни отношения с хората, и затова избягва тия, които вървят по крива линия. Само мъдрецът може да върви по крива линия, защото той знае законите, по които я изправя, превръща я в права линия.

Като ученици, вие трябва да изучавате числата и геометрическите фигури, защото всяко желание се постига по пътя на числата и на геометрическите фигури. Като живее, човек ще се натъква и на прави, и на криви линии. Последните създават големи противоречия в живота. Кривите линии създават сложни отношения. Който не разбира законите на кривата линия, на кръга, той трябва да ги избягва. Не само хората, но и ангелите, и боговете не са изучили още законите на кръга. Човек може само да говори за кръга, но не и да го прилага в живота си. Хиляди и милиони години трябва човек да работи съзнателно върху себе си, за да научи законите на кривата линия и да живее съобразно тях.

Мнозина мислят, че са завършили развитието си на земята и всичко знаят. - И така да е, при това положение те знаят толкова, колкото онзи, който е свършил университет. Какво знае този човек? Той знае онова, което е писано по книгите. Той е свършил известна програма и вън от нея не може да излезе. И Валтасар, вавилонският цар, знаеше много неща, но когато се яви светлата ръка на стената и написа думите „Мене, текел и ферес“, той нищо не разбра. И след това трябваше да вика Данаила, да му изтълкува значението на тия думи. Данаил тълкува тия думи в смисъл: „Свършиха се твоите глупости. Понеже не можа да водиш мъдър живот, ще се вземе царството от ръцете ти и ще се предаде в ръцете на друг.“ Някои питат, какво отношение има живота на Валтасара към нас. защо трябва да се пише всичко това? От живота на Валтасара се вижда, че човек няма право да вади Божиите съседи от храма и да пирува с тях. Той няма право да се поругава над любовта, мъдростта и истината и да ги използва за свои користолюбиви цели. Не спазва ли тия правила, той е осъден на смърт. Валтасар мислеше, че Вавилон е силен и никой не може да го превземе. Вавилон беше обсаден и превзет. По този начин се доказа на Валтасара, че се туря край на глупостите му, които като цар, той можа да направи.

Следователно, когато глупостите, които мъдрецът може да направи се свършат, той обезумява. Когато глупостите на здравия човек се свършат, той се разболява. Кой е лекарят, който ще го лекува? - Данаил. Като отива при болния, Данаил иска да види езика. Езикът представа проявената любов на земята. По езика се познава, как се е проявил човек по отношение на любовта. Ако езикът на болния е бял, лекарят му препоръчва известна диета и казва: „Ако след три деня не се изправиш, животът ти е претеглен - ти си осъден на смърт“.

Сега, това, което четох в книгата на пророк Данаила, е станало преди повече от три хиляди години. Тогава светът е бил обсаден. Положението на съвременните хора е същото. Искат ли само да ядат и да пият, те трябва да знаят, че положението им не е добро. Ако погледнат с окото на ясновидеца, те ще видят, че са обсадени. Около тях има топове, пушки, картечници - всевъзможни оръжия. Като ученици, вие трябва да разбирате положението, да знаете, че не е време за ядене и пиене. За неразумните, обсадното положение е страшно. За разумните, обаче, обсадното положение на света е добро. В това те виждат доброто, което иде. Светът ще претърпи големи преобразувания. Не е въпрос да се страхува човек. Страхът не спасява. Казано е в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие“.

Като говоря за Валтасара, това не значи още, че вие живеете като него. Съвременната култура се различава от тази, в която е живял Валтасар. Днес ние живеем в християнска култура. Христос дойде преди две хиляди години на земята и внесе закона на жертвата между хората, но все пак старият човек не е изчезнал абсолютно. Във всеки човек е останала частица от стария човек, от Валтасара, който има желание още да яде и да пие. Той е голям мъдрец, обича да философства. Като стане въпрос за служене на Бога, за приложение на някаква велика идея, той казва: Не е дошло още времето за това. Не бързайте много, моментът не е удобен, можете да отложите тази работа. - Не, ученикът никога не трябва да отлага. Помнете, че вторият ден от годината е ден на послушание. Пропуснете ли този ден, пропуснали сте цялата година. Ако от София до Варна има само един трен през деня и го пропуснете, трябва да чакате цели 24 часа, докато дойде другият трен. От Божествено гледище, 24 часа представят цяла епоха. Следователно, пропуснете ли този ден, вие сте пропуснали цяла епоха. Всеки ден носи със себе си своето благо, което не трябва да пропущате. Годината е разделена на 365 дни, а в астрологично отношение на 360 градуси. Астрологическият ден има отношение, както към физическия, така и към духовния свят. Физическият ден, обаче, има отношение само към физическия свят. Като съберете цифрите на числото 365, получавате 14 - рационално число, което се дели на 2 и на 7. Който разбира дните по физически начин, той има едно отношение към тях. Който ги разбира и духовно, той има друго отношение към тях. В астрологическо отношение, денят е малко по-голям от физическия, или повече от 24 часа. Числото 24 се дели на 2, на 4, на 6, на 8 и на 12. И то е рационално число. Часът се състои от 60 минути - пак рационално число. Рационалните числа се отнасят към физическия свят. В духовния свят числата са ирационални. Затова, именно, и в астрологическата година числата са ирационални.

И тъй, ако живее само физически живот, човек няма да среща никакви противоречия. Живее ли и физически, и духовно, противоречията ще го следват. Защо? - Изчисленията са други. Запример, каже ли човек, че не знае, кое е право, или не може да разреши дадена задача, това показва, че той има понятие за два свята: за физическия и за духовния. Той едновременно има отношения и към физическия, и към духовния свят, вследствие на което не знае, какво положение да заеме. Щом изпадне в раздвояване, човек трябва да впише един триъгълник в кръга, да спусне перпендикуляр и да започне да решава задачата.

Как ще решите следната задача: Двама братя получават наследство от баща си. Големият брат взима по-голям дял, а на малкия остава по-малък дял. Малкият брат е недоволен от това деление и започва да се сърди на брата си. Дохожда един мъдър, разумен човек, да разреши този въпрос. Той казва на малкия брат: „Прости на брата си, не му се сърди. Той взима по-голям дял от наследството, но с него взима и по-голям дял от отговорностите и задълженията, които баща ти имал.“ Да приемете богатството на даден човек, това значи, едновременно с богатството му, да приемете и неговите задължения. Когато бащата оставя по-голям дял от богатството си на по-големия или на по-малкия си син, като на свой любимец, той има предвид да се въплъти чрез него. Ако синът се откаже от богатството на баща си, той ликвидира със задълженията си към него. Този син благодари на баща си за възпитанието и образованието, което му е дал, а що се отнася до богатството му, той го отстъпва на братята и на сестрите си. Всеки син или дъщеря, които получават наследство от родителите си, подписват полица, която трябва в бъдеще да изплащат. Изплащането на тази полица се заключава в това, че те дават възможност на баща си или на майка си да се въплътят чрез тях. Колкото такива полици е подписал човек, толкова пъти трябва да се жени, в различните си животи, докато ги изплати. Щом полиците се изплатят, женитбите престават. В това отношение, женитбата представя кармическо отношение между хората, което трябва правилно да се разреши.

Сега, това са въпроси, отношения, които не трябва да ви смущават. Те трябва да се изучават и правилно да се решават. За правилното им решаване трябва да се обърнете към математиката и геометрията. В тях е спасението на човека.

Като разглеждаме новата година като число, виждаме, че сборът от цифрите й е 21. Числото 21 можете да го делите, умножавате, вадите и събирате с други някои числа. Различните действия показват различни отношения. Различните отношения пък дават различни резултати. Запример, да извадиш любовта си, това значи, да я проявиш; да умножиш любовта си, значи, да покажеш нейната сила; да разделиш любовта си, това значи, да й дадеш възможност да се развива; и най-после да събереш любовта си, значи, да я увеличиш. В природата тия процеси се извършват едновременно. Двата процеса са външни, а двата - вътрешни. Ако човек не може да прекара любовта си през четирите процеса едновременно, той нищо не е разбрал. Който разбира нещата правилно, той може да превежда математическите действия и да ги прилага в живота. Числата, геометрическите фигури представят азбука на Божествения език. Всяко число крие в себе си известни сили, вследствие на което всеки човек има по едно любимо число, по един любим ден в седмицата. Това не са суеверия, но изпитани неща. Кой не е изпитал доброто въздействие на някои числа или дни върху себе си? Някой ден човек е разположен, а друг - неразположен. Като пишете числата, вибрациите на някои от тях се отразяват благоприятно върху вашия ум и върху вашето сърце, а на други някои се отразяват неблагоприятно.

Сега, като говоря за числата, аз имам предвид простите числа от 1 до 10. Всеки човек има по едно любимо число, което се определя от особеностите на неговия характер. Запример, индивидуалистът обича числото едно. Той обича всякога да бъде сам, във всяко нещо да бъде единствен, но същевременно има нужда поне един човек да знае, че той е сам, че е единствен, че като него друг няма. В такъв случай, той не е единица, но единица и половина. Значи, нещо не му достига. Въпреки това, той има съзнание за себе си, че е по-голям от другите. Той счита, че те произлизат от него и трябва да му се подчиняват. Когато някой иска хората да го обичат и да му се подчиняват, той трябва да им е дал нещо, да се е пожертвал за тях. Хората обичат Бога и Му се подчиняват, защото Той всичко им е дал и всеки момент се жертва за тях.

Следователно, за да обичате някого, той трябва да е вложил нещо във вас. Той трябва да е пожертвал нещо от себе си заради вас. Жертвата не е външен, но вътрешен процес. Тъй щото, невъзможно е да обичате човек, който не ви е дал нещо от себе си. Даде ли някой нещо от себе си на известен човек, двамата заедно образуват права линия. При тези отношения те могат да направят всичко онова, което се крие във възможностите на правата линия. Любовта и мъдростта образуват правата линия.

Триъгълникът представя по-сложни отношения от тия на правата линия. Той включва в себе си три добродетели - любов, мъдрост и истина. Върху тия добродетели, именно, почива домът. Вън от себе си и вътре в себе си човек има дом. Вътрешният му дом е основан върху неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Отношенията между духа, душата и ума на човека съставят друг дом - друг триъгълник. Волята на човека определя посоката, към която трябва да се движат умът и сърцето. Волята се проявява правилно само тогава, когато е израз на ума и на сърцето. Когато говорим за сърцето и за ума на човека, имаме предвид разумното сърце и онзи ум, който е израз на интелигентност. Да набиеш човека, да го нагрубиш, това не е израз на воля. Да възкресиш мъртвия, това значи воля. Като видиш някой умрял, приложи волята си да го възкресиш. Кажи му, че той е заминал преждевременно и трябва да възкръсне, за да свърши работата, която му е дадена. В този смисъл, възкресението не е нищо друго, освен събуждане на човека от дълбок сън, за да свърши работата, която му е възложена. Хората умират, за се скрият от съдбата, която ги чака. Като се приближи Господ към тях, те се представят на заспали, да не ги съди. Бог тихо им пошепва на ухото: „Станете, аз ще ви възкреся. Не искам да ви съдя, но искам да свършите работата си.“ Не свършите ли работата си, вие ще бъдете подведени под отговорност от други сили и ще имате големи страдания. Бог не съизволява в страданията на грешника, но съизволява, взима участие в неговото добро, в радостите на неговия живот. Желанието на Бога е да подобри живота на хората. Че някой страдал, Той не се спира пред страданието му. Обаче, пожелае ли човек да направи добро на някого, Бог веднага му съдейства. Като правите добро на другите, и на вас ще правят. За да измени кармата си, или за да подобри съдбата си, при всички свои страдания, мъчнотии и изпитания, човек трябва да вложи в себе си желанието да направи на някого поне едно малко добро. Това желание е в сила да привлече вниманието на Бога. Обърне ли внимание на вас, Той ще се намеси в работата и ще ви помогне. Никога не казвайте, че работите ви няма да се оправят. Дръжте в ума си мисълта, че работите ви ще се оправят. - Как ще се оправят? - Начертайте един триъгълник и от двата му върха - на любовта и на мъдростта - спуснете перпендикуляр към срещуположните страни. По този начин ще получите отговор. Отговорът ще определи посоката на вашето движение, т.е. истината. Посоката на вашето движение дава изходен път за разрешаване на задачата. За разрешаване на всяка задача е нужно светлина и въображение. Светлината разкрива предметите, а въображението ги оживява.

Млада мома среща един красив момък, който й прави силно впечатление. Тя спира погледа си върху него и харесва устата му, която е израз на неговото добро сърце. Постепенно тя извиква образа му във въображението си и започва да се спира върху носа, върху челото му, върху ушите му, като красиви удове на неговото лице. Колкото повече мисли за него и го държи във въображението си, толкова повече образът му оживява. Всеки уд на лицето му става жив и започва да се движи. Ако момата и момъкът могат завинаги да запазят това гледане на нещата, т.е. да оживяват образите на хората и да виждат само красивото в тях, те ще запазят своята младост. Всички хора ще се вдъхновяват от тях.

Следователно, искате ли да успявате в живота си, започнете със закона на послушанието. Чрез послушание човек придобива любовта. Любовта се проявява през втория ден на Божествената година, мъдростта - през втория ден на ангелската година, истината - през втория ден на човешката година. Това са идеи, върху които трябва да мислите. Като размишлявате върху тия въпроси, ще дойдете до положение, навсякъде да виждате Божественото. И тогава, като човек, ще знаете за себе си, че едва сте навлезли във втория ден на любовта, на мъдростта и на истината, и едва сте започнали да се проявявате. В Битието, при създаването на света, за всеки ден е казано: „И видя Бог, че беше добро“. За втория ден, обаче, нищо не е казано. Бог оставя хората да се произнесат за този ден. Вторият ден е денят на любовта. Който разбере този ден, той ще разбере и любовта и ще види, че в нея всичко е добро. Който не я разбере, той сам ще създаде злото. Значи, злото се ражда от неразбиране на втория ден, т.е. от неразбиране на любовта. Щом не разбира втория ден, човек няма право да се произнася за него. Понеже Бог е любов и като любов присъства в човека, последният няма право да се произнася нито за себе си, нито за хората. За проявите си той може да се произнася, но не и за себе си. Стане ли въпрос за хората, или за самия себе си, кажи: „Бог е вложил нещо добро в мене. Какво е то, не зная. Щом не зная, нямам право да се произнасям.“ Ако Бог и досега още не се е произнесъл за любовта, колко повече човек няма право да се произнася. Някой казва, че от него човек няма да излезе. - Не бързай да се произнасяш върху това, което не знаеш. От някои твои теории, от някои твои предприятия може да не излезе нищо, но какво ще излезе от тебе като човек, ти нямаш думата. Във всеки човек е внесено нещо добро. Затова, пазете свещено втория ден в съзнанието си. Това значи, пазете любовта в сърцето, в душата си и не я ограничавайте. Тя е единственото нещо, което не се ограничава. Който се е опитал да ограничи любовта в себе си или в другите хора, той си е създал най-големите страдания. Любовта не търпи абсолютно никакво ограничаване. Най-малкото ограничаване на любовта внася отрова в човека. Не ограничавайте любовта! Не ограничавайте Бога в себе си! Знайте, че всичко, което Бог е вложил в човека, е добро. Ако днес сте сиромаси, невежи, богати на страдания, един ден всичко това ще се махне, и вие ще станете и богати, и учени, и здрави.

Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие.

Лекция от Учителя, държана на

2 януари 1929 г., София – Изгрев

Книги:

* Вторият ден

Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938)

14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г.

Начало: 05:00

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: