Главная

Популярная публикация

Научная публикация

Случайная публикация

Обратная связь

ТОР 5 статей:

Методические подходы к анализу финансового состояния предприятия

Проблема периодизации русской литературы ХХ века. Краткая характеристика второй половины ХХ века

Ценовые и неценовые факторы

Характеристика шлифовальных кругов и ее маркировка

Служебные части речи. Предлог. Союз. Частицы

КАТЕГОРИИ:






Изпълнение и отлагане




лекция пред специалния клас

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЛАГАНЕ

Т. м.

Къде съществуват противоречията? Противоречия съществуват в целия свят: в минералното и в растителното царства, в растителното и животинското, в животинското и човешкото. Дето и да погледнете, навсякъде ще се натъкнете на противоречия. Когато две сили не вървят в една и съща посока, между тях се явява противоречие. Срещнете ли гладен и сит човек, ще видите, че и между тях се явява някакво противоречие. Противоречия съществуват не само между различни хора, но даже и в един и същ човек. Например, между лицето и задната част на човешката глава се явяват противоречия; между горната част на човешкото тяло до пъпа и долната част – от пъпа надолу, също има противоречия. Горната част на тялото наричаме „област на мисълта“, а долната – „област на желанията“. В областта на мисълта живее истинският човек, а в областта на желанията – низшият човек, наречен „човек-животно“.

Като знаете това, как примирявате висшия човек с низшия? Има начини за примиряване на човека с противоречията, обаче, докато намери тия начини, човек минава през голяма борба. В този смисъл вътрешната борба в човека не е нищо друго, освен търсене на начини за примиряване, или за разрешаване на противоречията. Противоречие се явява там, дето има неизвестни величини. Съвременната математика е намерила начини за определяне на неизвестните. Тя е разпределила задачите с неизвестните на задачи с едно, с две, с три и с повече неизвестни. В елементарната математика има задачи от просто и сложно тройно правило, в които има само по едно неизвестно. Например, имате следната задача от сложно тройно правило: двама работника за десет дена ушиват 15 ризи; колко ризи ще ушият пет работника пак за десет дена? Вие нареждате задачата по следния начин:

Числото две, двама работника, представя две разумни същества. Числото десет е също разумно. Какъв е резултатът от взаимодействието между две разумни числа? И резултатът е разумен. Числото 15 е също разумно. Оттук вадим следния закон: разумното произвежда разумни резултати. С други думи казано: доброто донася добро. Ще кажете, че в сегашния живот на хората не е така. И за доказателство на това привеждате поговорката: „Направи добро, да намериш зло“.

Задачата на съвременния човек е да се примири, т е. да се справи с противоречията в живота. Противоречията не са нищо друго, освен неизвестни величини – х, у, z. Неизвестните величини са недъзи, които спъват човека. Той търси начин да ги намери, да открие причините, които са ги създали, за да ги отстрани. Всеки недостатък, с който човек не може да се справи, го плаши. Докато не е видял недостатъците си, човек е смел и решителен. Щом види недостатъците си и мисли, че не може да ги изправи, той става страхлив. В това отношение той мяза на заек. Докато никой не го гони, заекът е смел и решителен, от нищо не се страхува. Щом чуе някакъв шум, той хуква да бяга. Като се успокои, той си казва: Колко съм бил глупав! Защо се страхувам? Смел трябва да бъда! Той ту се окуражава, ту изгубва всякакъв кураж.

За да не изпада в състоянието на заека, човек трябва да бъде изправен към своите мисли и чувства. Натъкне ли се на някаква добра мисъл или някакво чувство, които трябва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трябва да пристъпи към реализирането им. Всяка добра мисъл или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати. И обратно: всяка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъв е законът. Като знаете този закон, не се чудете защо добрите мисли раждат лоши чувства, а лошите мисли раждат добри чувства. Това се дължи на нереализирането им. Следователно, на вашите добри чувства съответстват нереализирани лоши мисли; на лошите ви чувства съответстват нереализирани добри мисли.

Казвате: Верен ли е този закон? За да се уверите в истинността му, трябва да го опитате в живота. Докато не е опитан, той остава като предположение или вероятност. Преди да докаже една теорема, математикът казва: Да допуснем, че това е така или иначе. Значи, преди да се докаже истинността на закона, ще допуснете, че е верен. Докато не сте приложили добрите мисли, вие се чудите защо трябва да ги приложите. Щом ги приложите, виждате, че законът е прав. Прилагайте добрите мисли, за да се освободите от лошите чувства, които се явяват като последствие на нереализиране на добрите мисли. Натъкнете ли се на лошите чувства, на горчивините, които те произвеждат, тогава ще разберете какво значи нереализиране на добрите мисли.

Като знае този закон, разумният го прилага при проявите на злото. Той знае, че злото е резултат на нереализарано добро и за да се освободи от него, прилага закона за превръщането. Той владее изкуството за превръщане на живите сили в природата. Тъй щото, ако човек не реализира Божествените мисли, всякога ще се натъква на злото в света. То събужда в човека енергии, за които някога ще плаща. Като знаете това, вие разбирате защо трябва да отлагате реализирането на злото. Оттук вадим заключение: мързелът или леността е резултат на нереализирани, непроявени таланти. Ако не прояви талантите си, т. е. не работи върху тях, човек става ленив. Значи, леността е произлязла от талантливите, гениалните хора, от светиите и адептите. Защо? Защото някога не са работили върху себе си, отлагали са реализирането на Божествените мисли и чувства, които са дошли до тях. Поддаде ли се човек на мързела и каже, че не иска да работи, няма да мине много време и той ще плати скъпо за своя мързел. Не е позволено на човека да се поддава на мързел и да отлага изпълнението на Божествените мисли.

Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание, да следите какви мисли и чувства минават през вас, за да разберете състоянията, които те произвеждат. Вие трябва да знаете да изпълните или да отложите реализирането на дадена мисъл. От изпълнението или неизпълнението на известна мисъл зависи вашето щастие. Казвате: Какво да направим, когато се натъкваме на противоречия? За да не попаднете под последствията на противоречията, спазвайте следното правило: не се занимавайте с разрешаването на големите противоречия. Те са големи тежести, които не са по силите ви. Да носиш едно голямо противоречие на гърба си, това значи да се осакатиш. На същото основание казвам: Пазете се от лоши мисли и чувства, които носят големи тежести в себе си. Приемете ли една лоша мисъл в ума си и едно лошо чувство в сърцето си, вие непременно ще се осакатите.

За да не се осакатявате, прилагайте закона на присаждането, с който земеделците си служат. На дивачката те присаждат питомно клонче. Правете същото и вие: на лошата мисъл и на лошото чувство, като знаменател на дробта, турете добра мисъл и добро чувство за числител на дадената дроб. Когато соковете от корена на дивачката минат в клоните на присадката, ще получите плод, който не прилича на майка си. Следователно, лошите мисли и чувства представят корените на дървото, а добрите мисли и чувства – клоните на дървото. Обаче, ако при добрите мисли и чувства вие циментирате корените на дървото, лошите мисли и чувства, т. е. горчивите им сокове остават завинаги в земята. Който се опита да вкуси от тия корени, за дълго време ще носи техните последствия. И обратно: ако един клон, в който се крият добри мисли и чувства, се посади в земята, след време той ще пусне коренчета. Неговите сокове ще слязат в корена, но ще станат горчиви. В този случай, добрите мисли и чувства стават лоши. Значи, както лошият човек има условия да стане добър, така и добрият има възможност да стане лош.

Когато в човека се яви желание да стане богат, учен, силен, за да го славят хората, той става лош. Учен, който търси слава от хората, не се радва на учените. Същото може да се каже и за силния, и за богатия, и за праведния човек. Силният не се радва на силния; богатият не се радва на богатия; праведният не се радва на праведния. Обаче, ако силният, богатият, ученият, праведният са добри хора, те се радват на подобните си. Който не е добър по естество, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелите и постиженията си. Добър ли е, той се радва и на своите, и на чуждите постижения. Този човек наричаме ние истински добродетелен и силен.

И тъй, когато говорим за гениалния и за разумния човек, имаме предвид онзи, който е господар на условията. Той е извън законите на обикновения живот. Защо? Защото има висок морал, който регулира неговите прояви. Разумният човек никога не пропуща моментите за изпълнение на волята Божия и реализиране на Неговите мисли и чувства. Разумният знае кога да работи и кога да не работи. Той знае кога да се въздържа и от какво, именно, да се въздържа. Не е достатъчно човек само да говори за въздържане, без да знае от какво да се въздържа. Ако пияницата се въздържа от пиене на вино, това въздържане има смисъл. Обаче, има ли смисъл да се въздържа човек от пиене на вода? Има смисъл човек да се въздържа от желанието да коли кокошки и да ги яде. Ще кажете, че той обича кокошките. От тази любов той може да се въздържа, но не и от любовта си към Бога и към своя ближен. Да любиш, за да изядеш своя възлюбен, тази любов не е на място.

Като се говори за любовта, мнозина изпадат в противоречия. Противоречията не са нещастие. Те крият в себе си големи блага. Колкото по-големи противоречия има човек, толкова по-големи са условията за неговото развитие. Ако при днешните условия на живота се махнат противоречията, човек би се пукнал като мехур. Ако противоречията на даден човек са външни, те се явяват като външно налягане върху него, за да се уравновесят с вътрешното напрежение. Ако пък противоречията му са вътрешни, те се явяват като вътрешно напрежение, което помага за уравновесяване на външното налягане. Човек се развива правилно благодарение на външното налягане и на вътрешното напрежение в него, които взаимно се уравновесяват. Ако премахнете външното налягане, човек ще се пръсне; ако премахнете вътрешното напрежение, той ще бъде смачкан от външното налягане. С големината на външното налягане си обясняваме защо някои хора са високи и слаби, а други – ниски и дебели. Когато външното налягане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек расте слабо, вследствие на което по ръст е дребен, нисък. Ако външното налягане е по-слабо от вътрешното напрежение, човек расте на високо и на широко. Ще кажете, че ръстът на човека се определя от храната и от добрите или лошите условия, при които живее. Това е отчасти вярно.

Като ученици, вие трябва да знаете на всяко време колко храна да употребявате, за да можете да уравновесявате външното налягане с вътрешното напрежение. Ако туряте в стомаха си повече храна, отколкото трябва, вие ще изразходвате много енергия за смилането й. Изразходваната енергия трябва да се набави от енергията, която храната дава. Не може ли да стане това, в организма на човека настъпва известна дисхармония. Същата дисхармония се явява, когато човек яде по-малко, отколкото трябва. Следователно, човек трябва да знае, на всяко време, колко храна му е нужна. Някои животни познават този закон и когато чувстват приближаване на неблагоприятни условия в природата, те търсят начин да се запасяват. Например, кокошката предчувства приближаването на неблагоприятните условия, вследствие на което отива на току-що засетите ниви и вади житото от тях.

Следователно, видите ли, че някой човек търси начин да се осигури, да подобри живота си, ще знаете, че за този човек идат големи изпитания. Някой иска да стане богат, но не успява. Не само че не става богат, но голяма сиромашия го наляга. Някой ученик отива на училище с добре приготвени уроци и си мисли, че като го дигнат на урок, ще получи шесторка. Какво става, обаче, и той не знае, но когато учителят му го изпитва, той се забърква така, че получава двойка. Коя е причината за неуспеха на ученика? Голямата самоувереност. Понеже мисли, че много знае, учителят става положителен към него. Ученикът е положителен и учителят – също, а вие знаете, че две положителни величини се отблъскват. Ако ученикът е скромен и не мисли, че знае много, учителят щеше да бъде по-снизходителен към него и щеше да му тури шесторка.

Сега, да се върнем към въпроса за причините на доброто и на злото. Мнозина говорят за доброто, искат да бъдат добри, да оправят работите си, но не знаят как да направят това. Много просто. Дойде ли в ума ви някаква Божествена мисъл, не я пъдете, не отлагайте реализирането й, но веднага пристъпете към приложение. Щом я приложите, доброто ще се яви у вас като естествено последствие на реализиране на Божествените мисли. Колкото маловажна да е тази мисъл, приложете я. Всеки малък подтик към доброто е свещен тласък в човешкия живот. Вслушвайте се и в най-малките добри подтици в себе си и ги прилагайте. Хората се отказват от приложението на малките подтици към добро, защото, от една страна ги омаловажават, а от друга, не могат да дочакат резултатите. Те бързат, искат да имат резултат още в момента. Това е невъзможно. Колкото малка да е кибритената клечка, невъзможно е веднага да се направи. Много време минава, докато кибритената клечка се приготви. Мислите ли, че слънцето, което днес огрява цялата земя, се е създало в един момент? Милиони години е работено върху него, за да дойде до положението, в което днес го виждаме. Днес много хора четат, пишат и говорят правилно, но колко работници преди тях са взели участие в създаване на писмеността и на речта! Колко години са работили в това направление! Ние намираме нещата готови и продължаваме да работим за тяхното усъвършенстване.

Следователно, за да разберете произхода на нещата, вие трябва да изучавате законите на живота и на природата. Разбрахте ли, кога доброто ражда зло и злото – добро? Слушали сте да казват: „Всяко зло за добро“. Въз основа на същия закон казвам: „Всяко добро за зло“. – В какъв случай тия поговорки са верни? – Когато човек не реализира добрите мисли и когато не отлага реализирането на лошите мисли. Например, някой иска да каже лошо по адрес на своя ближен и се бори в себе си, да каже или не. Той си мисли, че ако каже, ще му олекне. Иначе, ще се измъчва. Щом е така, нека направи следното: да вземе една тръба от каучук, желязо или какъв и да е материал, дълга 50 – 60 см и широка 1 – 2 см и да отиде на планината. Като стигне до известна височина, там да спре, да изкопае една дупка и чрез тръбата да изкаже думите, които му тежат. По този начин, именно, той ще се облекчи, а същевременно ще се запази от последствията на злото. Земята поглъща всичко и преработва горчивите сокове в сладки.

Знаете ли, какви са последствията от многото говорене? Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мене? Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене да ме настъпи юнак. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: Разумните хора възнаграждавам, а неразумните – на земята повалям. Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“

Следователно, когато голямо зло ви настъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой. Това, което днес е станало и става, колкото и да е лошо, на място е. В бъдеще може да стане другояче, но днес не може. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до правото разрешение на нещата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпросите за злото и за доброто в света. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава от вас, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачите на живота си правилно.

Когато казвате на хората, че трябва да прилагат и най-малките добри мисли, да вършат поне малки добрини, мнозина се чудят, какъв смисъл има това, какво ще им допринесе в бъдеще малкото добро. Те си казват: Има смисъл човек да прави добро, но да е голямо, че да се види от всички. – Малкото добро, именно, е ценно. То крие в себе си големи блага. Всички знаете баснята: „Пчела и ловец.“ Една пчела попаднала в паяжината на един голям паяк и започнала да бръмчи жално. В този момент покрай нея минал един пътник. Пчелата се обърнала към него с думите: Пътниче, моля ти се, избави ме от тази мрежа. Искам да се върна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другарките си да се върна навреме, но ето, нещастие ме сполетя. Някога и аз ще ти бъда полезна. Пътникът погледнал към пчелата и си помислил: Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Аз съм добър човек, ще й помогна, без да очаквам отплата и благодарност от нея. Той махнал с ръка към паяжината, скъсал я и освободил пчелата. Не се минало много време, същият пътник минавал през една гъста гора, дето живеели разбойници. Един от тях се прицелил с пушката си, искал да го убие, да вземе парите му. Неочаквано отнякъде дошла пчела и ужилила разбойника по ръката. От болка той изпуснал пушката на земята, а пътникът успял да избяга. Тъй щото, не забравяйте, че най-малката добра мисъл или постъпка е в състояние да ви освободи от най-голямото зло или нещастие. Като знаете това, всякога поддържайте разположението на духа си. Доброто разположение на духа е едно от красивите съчетания на разумнодействащи сили в човека. Когато всички сили в човека са в хармония, той има добро разположение на духа и е готов на всякаква разумна работа за приложение на доброто във всички негови прояви, от най-малките до най-големите. Това значи да има човек вътрешен мир и равновесие в себе си. Не нарушавайте този мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства.

И тъй, когато се запитвате за причината на противоречията, казвам: Една от причините за противоречията се дължи на нарушаване вътрешния мир и равновесие в човека. Алчността, стремежът за придобиване на много неща създава противоречия в живота. Когато човек стане богат, около него се трупат хора, крадци, които искат да го оберат. Ако успяват да го оберат, той се натъква на противоречия, защо придоби богатство и защо го изгуби. Докато е богат, човек се страхува да не го оберат. На този вътрешен страх, именно, се дължи явяването на крадци и разбойници в света. Като осиромашее, човек казва: Няма морал в света. Вярно е, че в света няма още онзи велик морал, за който копнее човешката душа. Днес в много хора липсва и разумност. Богатият не знае, защо е богат; бедният не знае, защо е беден; добрият не знае, защо е добър; лошият не знае, защо е лош и т. н.

Как може човек да изправи живота си? По два начина: Чрез въздържание и чрез приложение. – Къде трябва да прилагате закона на въздържанието? – На земята, дето действат отрицателните сили. Обаче, влезе ли в Божествения свят, човек трябва да проявява приложението. В Божествения свят действат положителни сили. Следователно, докато е на земята, дето владее злото, човек трябва да се въздържа от злото, т. е. да отлага прилагането на лошите мисли и чувства. Влезе ли в Божествения свет, в света на положителните сили, дето съществува само добро, човек трябва да прилага, да изпълнява и да реализира добрите мисли и чувства. Като живее на земята, човек се стреми да бъде добре облечен, нахранен и на добра служба. Той не обича дрехи с кръпки. Това показва, че човек се стреми към лесния път. Започне ли една работа, той иска да я свърши изведнъж. Ако не може да я свърши изведнъж, той не иска да я започва отново. В Божествения свят, обаче, човек започва и прекъсва една работа по няколко пъти, докато я свърши. За предпочитане е човек да има кръпки на дрехите си, но да разполага със знания, отколкото дрехите му да бъдат без кръпки, а да няма знания. На земята кръпките са необходимост, а на небето никаква кръпка не се приема. Успехът и силата на човека седи в доволството, а не в голямото богатство. Ако не е доволен от условията, при които в даден момент се намира, човек приключва живота си с малък минус. Минусът не е истинският живот. Добрият живот завършва с плюсове. Минусите в живота на човека показват, че той е работил с отрицателни величини; плюсовете в живота на човека показват, че той е работил с положителни величини. От гледището на Божествения живот и отрицателните величини имат своето предназначение. Ако злото и отрицателното не съществуват и доброто няма да съществува. Когато човек е лош, тогава има възможност да прояви доброто, което крие в себе си. Как ще прояви доброто? Като се въздържа от правене на зло.

И тъй, основната мисъл от днешната лекция е следната: изпълнението на добрите мисли произвеждат добри чувства, а неизпълнението им ражда лоши чувства. И обратно: изпълнението на лошите мисли произвежда лоши чувства, а неизпълнението им ражда добри чувства. Като прилагате лошите мисли, а отлагате приложението на добрите, вие сами си създавате кармата. Като прилагате добрите мисли, а отлагате изпълнението на лошите, вие си създавате дихармата. Само чрез ликвидиране на кармата и приложение на дихармата се създава светлото бъдеще на човека. Не живее ли съзнателно и разумно, човек играе на лотария, в която, или ще спечели, или ще изгуби.

Животът на съвременните хора е живот на лотария. Те непрекъснато бъркат в торба с плодове. Ако знаят как да вадят, ще напипат най-хубави, сладки и доброкачествени плодове. Ако не знаят, ще напипат кисели, горчиви и гнили плодове. В науката на живота се събират или само цели числа или само дроби, но в никакъв случай не се събират дроби с цели числа или цели числа с дроби.

Т. м.

 

15. Лекция от Учителя, държана на

20 декември, 1929 г. София – Изгрев

 

=====

Книги:

* Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)

48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.
* Изпълнение и отлагане

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). Том I. София, 1940)

25 беседи от 30 август 1929 г. до 28 февруари 1930 г.

Начало: 06:00

В списъка на беседи по:

* време
* заглавие
* ден

 


Имам власт

неделна беседа

ИМАМ ВЛАСТ

Псалом 119:Алеф

 

Пилат казваше на Христа: „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Христос му отговори: „Не би имал власт, ако не бе ти дадена отгоре.“

Тия два стиха отговарят на двата възгледа на хората. Според тях хората се делят на две категории. Тия от първата категория казват: „Не сме ли учени, даровити, богати и силни хора?“ Те са подобни на Пилата, който казва: „Нямам ли власт да те разпна? Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ С тези думи Пилат се е обърнал към Христа, един от най-великите хора на света. Казвате: „Не можа ли Пилат да постъпи по друг начин?“ Така постъпвате и вие, когато решавате някоя трудна задача, от която зависи животът ви. Щом се намерите в трудно положение, казвате: „Нямам ли власт да постъпя по един или по друг начин? Не съм ли свободен да постъпя, както разбирам?“ Какво спечели Пилат с осъждането на Христа? Прослави се. Ако не беше осъдил Христа, досега името му щеше да бъде забравено. А днес, като се чете Евангелието, постоянно се споменава името на Пилата. Културен човек беше Пилат. С едно измиване на ръцете си той искаше да мине за невинен, да се освободи от всякаква отговорност. Ако има някаква грешка в това дело, той я стовари върху гърба на евреите. С измиване на ръцете си Пилат искаше да каже, че като римлянин той не поема нищо на съвестта си.

Когато става въпрос за Пилата, всеки казва, че е лесно да измие човек ръцете си, да махне от съвестта си всякаква отговорност. Питам, кой човек не е постъпил поне веднъж в живота си като Пилата? Щом извърши някакво престъпление или направи някаква погрешка, човек измива ръцете си и се отказва от всякаква отговорност. Той започва да търси виновници за погрешката си вън от себе си и казва: „Майка ми беше нервна жена, баща ми беше сприхав, те предадоха своите качества на мене, вследствие на което не можах да се владея и сгреших.“ Това са разсъждения на Пилата. Пилат казваше, че има власт, но властта му имаше сила, докато се прояви. Щом се прояви, човек има власт да постъпи по един или по друг начин. В това време той е на изпит. Като се прояви, като произнесе присъдата, той вече не е свободен. Докато е на поста си, съдията има власт да постъпва по един или по друг начин. Щом напусне поста си, той изгубва властта си и влиза в запас. И в миналото, както и днес съдиите съдят света, но светът не е станал по-добър. Наистина, светът не е станал по-добър, но и по-лош не е станал. Днес хората не са толкова добри, колкото ще бъдат в бъдеще, но не са толкова лоши, колкото са били в миналото. Изобщо лошото се определя от миналото, а доброто – от бъдещето.

Кои са били побудителните причини, които заставиха Пилата да осъди Христа? Сам Пилат каза, че има власт да разпне Христа, има власт и да го освободи. Въпреки тази изповед Пилат не можа да се противопостави на желанието на евреите. Те му казаха, че ако освободи Христа, той се обявява против Кесаря. Пилат се уплаши и отстъпи. Като се намери пред дилемата, кого от двамата да предпочете, Кесаря или Христа, Пилат веднага реши въпроса. Той не искаше да изложи своя личен интерес на риск, затова предаде Христа на евреите, да се разправят с него, както те намират за добре. Христос каза на Пилата да постъпи според властта, която му е дадена отгоре. Пилат се замисли и си отговори: „Имам власт да те пусна, но ако постъпя така, ще изчезна като Пилат. Ако те осъдя, името ми ще остане знаменито.“

„Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Съденето на Христа се започна преди две хиляди години, но още не е завършено. И до днес още Христос стои пред съвременния Пилат да го съдят. От Пилата на миналото Христос се освободи, но от сегашния Пилат още не е свободен. Христос се освободи от старите римски вериги, но от съвременните вериги още не е свободен. Христос се освободи от Пилата, от Ирода, от Каиафа, от първосвещениците и от книжниците на миналото, но от съвременните съдии, от първосвещениците на двадесети век още не е свободен. Много от сегашните християни се намират в положението на апостол Петър, който искаше да умре заедно с Христа, но скоро след това се отрече три пъти от него. Други пък се намират в положението на евангелист Йоан, любимия ученик на Христа, когото, щом хванаха за дрехата, остави я в ръцете на онези, които го преследваха, и избяга. Останалите ученици на Христа, вън от дванадесетте, се разпръснаха по различни посоки, кой дето очите му виждаха. Дванадесетте ученици на Христа представят дванадесет вида убеждения, религии, които се пръснаха по света. Христос обаче остана сам със своето верую.

В какво се заключава веруюто на Христа? В любовта, в геройството му, в умението му да страда и накрая да излезе победител. Христос смело понесе своя кръст, за което го увенчаха като победител. Днес всички задават въпроса, защо Христос носи кръста само до едно място и после го захвърли? Има една тайна в това. Христос носи кръста до известно място, но после каза: „Оттук нататък не нося кръст. Дотук аз го носих, а сега той ще ме носи.“ След това разпнаха Христа на кръста. Обаче от възкресението до днес Христос не е носил никакъв кръст, но кръстът го носи. Хората обаче още носят кръста. Благодарение на кръста те са направили много изобретения. В страданията човек става изобретателен. Като влезе в някой дом, кръстът разплаква всички. Няма човек в света, който да не е плакал на кръста. Кръстът е един от страшните ангели. Кръстът е едно от страшните, но разумни същества, което чрез човека разрешава една от великите задачи на живота. Заедно с него и човек разрешава тази велика и трудна задача. Защо трябваше да разпнат Христа? Това е негова работа. Защо човек трябва да умира? Това е негова работа. Защо живееш? Това е моя работа. Защо ти живееш, това е твоя работа. Пари ми трябват, за да уча. Това е твоя работа. При каквото положение да се намира, човек трябва да съпоставя нещата, правилно да решава въпросите си, да не очаква други да му ги решават. Човек трябва да знае, че всички въпроси, които се отнасят до неговото сърце, до неговия ум и до неговата душа, са лични, и той сам трябва да ги реши.

Съвременните хора не успяват в живота си по причина на това, че са се отклонили от първичния подтик на живота и са изменили посоката на своето движение. Понякога те попадат в правия път, но временно и скоро след това пак се отклоняват. Запример някой човек направи едно добро дело, т.е. изпълни волята Божия, и бърза да се произнесе за себе си, че е добър, праведен човек. Щом каже, че е праведен, че има власт, той е в положението на Пилата. Не, когато говори за себе си или за другите хора, човек трябва да говори истината. Само чрез истината човек може да разреши въпросите на живота. Докато сам решава въпросите си, човек може да каже, че това е негова работа. Вземат ли участие и други в решаването на тия въпроси, това е тяхна работа. Запример, докато майката носи детето в утробата си, това е изключително нейна работа. Щом детето се роди и го поемат други хора – бащата, това е вече тяхна работа.

Следователно, докато една идея живее само в ума на един човек, тя е негово притежание. Излезе ли вън от него, тя става обща идея. Щом се роди, детето е общо притежание. То плаче, смее се и всички около него взимат участие в неговата радост и скръб. Защо плаче детето? Това е негова работа. Защо се смее? И това е негова работа. Някой казва, че сърцето му е скръбно. Защо? Това е негова работа. Умът му е помрачен, не може да мисли правилно. И това е негова работа. Човек мисли, че има право върху сърцето и ума си. Не, сърцето и умът разрешават своите задачи, а човек трябва да чака разрешаването им, без да взима участие. Нямам ли власт на сърцето и на ума си? Нямаш никаква власт. Ако мислиш, че имаш власт, ти си Пилат, който мислеше, че има власт да разпне Христа, но има власт и да го пусне. Тази власт му беше дадена отгоре, и то временно.

И тъй, силата на човека седи в приложение на истината. Ако не може да разбере и да приложи истината, човек всякога ще си остане слаб и немощен. Който е придобил истината, той разбира защо страда. Страданията на човека могат да бъдат лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. Понеже е уд на Божествения организъм, човек взима участие в страданията на целокупния живот. Това е неизбежен закон. Всеки човек трябва да вземе участие в общите страдания като свой дял. Мнозина мислят, че човек страда само за греховете си. Ние оставяме греха настрана. Грехът е анормално явление в живота. Той произтича от неестествените желания на човека. Има страдания, които също произтичат от неестествените човешки желания. Често най-красивите неща в живота произвеждат страдания. Запример любовта със своето голямо изобилие произвежда ред страдания. Като види това голямо изобилие, човек започва да граби, за да се осигури. Той вижда, че не може да запази любовта за дълго време, затова гледа да се възползва от присъствието ѝ. Любовта дава свобода на човека да яде, колкото може, да взима колкото иска. Който не е готов за това изобилие, той се натъква на големи противоречия и страдания. Който иска изведнъж да придобие много неща, да стане добър, учен, богат, силен, свят човек, той има някаква користолюбива мисъл. Той иска да се представи пред хората, че е постигнал много нещо. След това ще започне да разправя, че е прекарал цели двадесет години в пустинята в пост и молитва. Това е тщеславие. Не е нужно човек да разправя на хората как е станал свят.

Колкото да се говори за святост и чистота, хората още не са дошли до това положение. Те проповядват истината, но сами се съмняват, вследствие на което се натъкват на противоречия. Те казват: „Чудно нещо, едно време молитвата ни се чуваше, но днес не се чува. Едно време имахме всичко в изобилие, а днес и хляб нямаме даже.“ Съвременните хора вярват в Бога, но въпреки това по цели дни и часове седят пред фурните, чакат да получат хляб. Те благодарят на фурнаджиите, че имат грижа за тях. Тези хора не могат сами да си приготвят хляб, а минават за учени, за светии, за праведни. Не говорете за вашата ученост и святост. От вас има много по-учени и по-свети хора. Ако отидете на небето, с вашата ученост и святост нищо не можете да направите. За да ви покажат колко сте учени и свети, веднага ви изпращат на земята да помагате на грешни хора, да ги учите, да им покажете пътя към светлината. От това, което можете да направите за тях, ще се определи вашата ученост и святост. Ако нищо не можете да постигнете, ще кажете, че тия хора са големи грешници, не възприемат нищо. „Това е тяхна работа. Много се измъчих с тях.“ Това е твоя работа. Докато намираш, че хората са големи грешници, че си пострадал за тях, Господ не ти обръща внимание. Кажеш ли, че ти си направил за тия хора, каквото си могъл, а останалата работа е Божия, целият невидим свят ще се спре пред тебе и ще ти помогне. Те се радват, че срещат човек, който работи в съгласие с Бога.

И тъй, за да не губят равновесието си, съвременните хора трябва да съпоставят нещата. Това не значи още, че те абсолютно ще запазят равновесието си, но поне ще могат, като го нарушат, отново да го възстановят. Докато е в параход, човек неизбежно ще се клатушка на една и на друга страна, ще страда, ще се разочарова и т.н. Дългият път, който човек извървява, е свързан с големи изненади, с големи изпитания. За човека е важно да придобие вътрешно равновесие в себе си. Само любовта, мъдростта и истината могат да му дадат това равновесие. Те са единствените фарове, които определят посоката на неговото движение в тъмни и бурни нощи. Дойде ли до любовта, човек трябва да я постави на мястото ѝ. „Ама, докато дойдем до любовта, гладни ще умрем.“ Това е ваша работа. По този начин ще опитате какво значи да умре човек гладен. Кое е по-добре: гладен ли да умре човек, или сит? И двете положения са добри. Ако човек умре гладен, за нищо няма да го държат отговорен, защото не е направил никакви дългове. Ако умре сит, кредиторите му ще го теглят, ще искат да плати дълговете си. Щом дължи, според закона на кармата той трябва повторно да слезе на земята, да плати дълговете си. Да повтаря човек нещата, това още не значи, че той е разрешил въпросите си. Повторението не урежда работите.

И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да се домогне до великата наука на любовта. Да се домогне до тази наука, това значи да я изучава в нейното последователно развиване, в проява на силите, които се крият в нея. Става ли въпрос за приложението ѝ, тя може да се приложи в своето максимално и минимално проявление. Тя действа в мислите, в чувствата и в постъпките на човека, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието му.

Пилат казва: „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ От това гледище мнозина казват: „Имаме право да живеем, както разбираме и както желаем.“ Кога хората не са живели, както разбират и както искат? Не е въпрос за свободата на човека. Всеки е свободен да живее според разбиранията си. Важно е обаче така да живее, че да придобие нещо ценно. Иска ли да придобие нещо ценно, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота. Трябва ли да разисквате върху въпроса, от двама учени – лекар и свещеник, кой е по-учен, по-способен или по-духовен? Ученият се познава по работата си, способният лекар – по изкуството си да лекува, добрият свещеник – по начина на живота си. Човек трябва да знае как да живее, как да работи, как да се моли, какви думи да говори. Има думи, силата на които може да тласне света напред. От човека се изисква умение правилно да ги произнася. Достатъчно е една от тия думи да се произнесе правилно, за да се освободи човек от нещастията и противоречията в живота си. Една такава дума е в състояние да подигне човека до небето. Каква по-силна дума искате от думата „Господ“? Ако при най-тежките моменти на изпитания човек се обърне към милостта Божия за помощ, той ще разбере какво значи да бъдеш свързан с Бога. При това положение трябва ли да се питате защо светът е създаден по този начин. Който е създал света, той е предвидил всичко. Днес всички се запитват коя е причината, задето човек непрекъснато губи своя вътрешен мир. Много причини има в живота на човека, които го спъват. Не е важно какви и кои са причините за това. Важно е как да преодолее тия спънки. За да се справи с препятствията си, човек трябва да се обърне към себе си, към силите, вложени в неговия организъм. в ума, в сърцето, в душата на човека се крият сили, заложби, чрез които той може да се справи с всички противоречия. Те представят несметни богатства за него, но ако разумно се използват. Като изучава своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух, човек разкрива богатствата, които са вложени в тях, и се учи. Какво представя сърцето? Сбор от разумни същества. Що е душата? Божественото начало. Що е духът? Проявеният дух в света. След всички тия богатства трябва ли човек да се занимава с дребнавости в живота, които непрестанно го спъват?

„Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Всеки човек може да каже същото, но той трябва да прилага онази власт, която му е дадена отгоре. Обиди ли те някой, не бързай да се саморазправяш, но запитай Христа, т.е. Божественото в себе си, как да постъпиш. Ще ти се отговори: постъпи според властта, която ти е дадена отгоре. Не приложиш ли тази власт, един ден и тебе ще съдят. Ще дойде ден, когато Пилат ще бъде изправен на съд пред Христа. И Христос може да му каже, както едно време Пилат му е казал, но любовта никога не отмъщава. Христос ще му каже: „Имам власт да те разпна, но имам власт и да те пусна. Аз ще постъпя според властта, която ми е дадена отгоре. Бъди свободен.“ Пилат ще се освободи от позорния стълб, но от любовта, от Христовото учение няма да се освободи. Докато не приеме любовта дълбоко в себе си, човек е изложен на постоянни разочарования независимо от това, дали е богат, или беден, учен или прост, млад или стар. Кой баща или коя майка не са се разочаровали от синовете и дъщерите си? Кой учен не се е разочаровал от работата си? Това не значи, че женитбата е лошо нещо. Нито женитбата е лошо нещо, нито науката. Всичко, което става в живота, е добро, но има нещо, което човек още не разбира, вследствие на което преживява големи разочарования.

Сега ние желаем да ви поставим на правия път. За тази цел казвам, забравете миналото си и започнете да работите оттам, дето сте стигнали. Голяма част от човечеството са дошли до положението на Пилата, но за да не направят същата грешка, те трябва да дадат място на Христа в себе си, да приемат неговата светлина. Пилат не можа ли да приложи към Христа властта, която му бе дадена от Бога? Той можа да направи всичко, за да не осъди Христа. Ще възразите, че ако Христос не беше разпнат, човечеството не би могло да се спаси. Това беше един от начините за спасяване на човечеството, и то най-слабият. Хиляди начини има, чрез които Бог може да спаси света. Ще кажете, че Пилат е бил лош човек, затова осъдил Христа на смърт. Много пилатовци има и днес в света. Колко хора, колко семейства са изпъдени от къщите си благодарение на правото на собствениците на тия къщи. Без да мислят много, тия собственици влизат в правата си и пъдят навън всред зима бедни и нещастни хора. Щом има право и власт, човек може да я приложи, но от отговорността на делата си няма да се освободи. Човек носи отговорност за всяка своя постъпка. Отговорността носи страдания за човека, а страданията турят отпечатък – бръчките на лицето. Те говорят за сухота на сърцето, за безлюбие. Щом любовта напусне човека, старостта го посещава. Дето е старостта, там е безлюбието. Дето е младостта, там е животът. Когато безсилието обхване човека, животът го напуща. Мъдростта изключва глупостта. Истината изключва лъжата и насилието. Любовта изключва безлюбието и разрешава всички въпроси в живота.

Като говорим за любовта, ние имаме предвид всички нейни прояви – към личността на човека, към семейството, към обществото, към народа и към цялото човечество. Велико нещо е любовта. Няма човек в света, който да не се поддава на любовта. Обикнете ли някого, колкото да е индиферентен към вас, в края на краищата все ще ви обърне внимание. Можете ли да поставите едно тяло на двадесет хиляди градуса топлина и да не го стопите? Невъзможно е. Каквато твърдост да притежава, в края на краищата това тяло не само че ще се стопи, но и на пара ще се превърне. Какво ще стане с човека, ако го поставят не на двадесет градуса топлина, но на тридесет и пет милиона градуса? Той ще се запали от всички страни и ще тръгне по света да търси лицето, което го е обикнало.

„Не е ли детинско това нещо?“ Не е детинско. Детинска любов не съществува. Любовта е любов, но проявите ѝ са много. Каквито да са проявите ѝ, любовта е в състояние да утешава, да възкресява, да подига падналия, страдащия, слабия. Любовта посещава човека в момента, когато е сам, от всички изоставен и забравен. Когато мисли, че всичко с него е свършено, тогава именно човек ще чуе тихия глас на великия, който започва да му говори за ново, за светло бъдеще. От мъртъв той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в любовта, носителка на живота. Дойде ли до този момент, човек става гениален, започва да твори в областта на музиката, художеството, изкуството, науката и т.н. „Да вярваме ли в това нещо?“ Това е ваша работа. „Право ли говориш?“ Това е моя работа.

 

Седемнадесета неделна беседа

22 декември 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

 






Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском:

vikidalka.ru - 2015-2024 год. Все права принадлежат их авторам! Нарушение авторских прав | Нарушение персональных данных