Главная

Популярная публикация

Научная публикация

Случайная публикация

Обратная связь

ТОР 5 статей:

Методические подходы к анализу финансового состояния предприятия

Проблема периодизации русской литературы ХХ века. Краткая характеристика второй половины ХХ века

Ценовые и неценовые факторы

Характеристика шлифовальных кругов и ее маркировка

Служебные части речи. Предлог. Союз. Частицы

КАТЕГОРИИ:






Лесно- и мъчнопостижими неща 1 страница




лекция пред специалния клас

ЛЕСНО И МЪЧНОПОСТИЖИМИ НЕЩА

Размишление върху силата на живота.

 

Съвременните хора се стремят да постигнат някакъв център в живота си, около който да се наредят всички техни възможности и условия. Те виждат, че им липсва нещо съществено. Като делят нещата на лесно и мъчнопостижими, казват, че любовта се постига мъчно. Въпреки това, те се стремят към любовта и, освен, че не я постигат, губят това, което имат. После, като се разочароват от живота, казват, че човек трябва да бъде разумен. А разумността не се постига лесно. Не е достатъчно да бъде човек разумен, но да разбира законите на разумната природа и да ги прилага.

Говори се за лесно и за мъчно постижими неща, но, преди всичко, за постигане на каква и да е идея, нужно е работа и постоянство. Невежият казва, че мъчно се постига изкуството да четеш и да пишеш. Какво виждаме ние? И шестгодишното дете се научава да чете и да пише. – Как става това? – Чрез постоянство. То започва с чертички и кукички, съединява ги, докато образува отделни букви, срички и думи. След това съединява по няколко думи заедно и образува изречения. Постоянството не подразбира да се седи с месеци върху една и съща буква, нито да държиш в ума си постоянно една и съща буква. Буквите трябва да се сменят една след друга; всяка предидеща буква трябва да отстъпва мястото си на последващата. Само така детето се научава да чете, съзнанието му се обогатява и разширява. Пишеш и четеш думата “любов.” Първо спираш вниманието си върху буквата “л”, после – върху “ю”, постепенно се изреждат останалите “б, о, в”, докато възприемеш в съзнанието си понятието, което се съдържа в тази дума. Тя пък съставя отделна буква от още по-голяма азбука – азбуката на необятната любов. Казваш, че любиш. Какво любиш? Може да любиш хора, дрехи, книги, цветя, животни, ядене и т.н. Ако любиш нещо за ядене, ще го изядеш. Да любиш, значи, да се проявиш в известно направление. Казваш, че любиш знанието. И това не е достатъчно. Ти любиш знанието, но то не те люби. Всички хора са опитали това. Всички са любили, без да бъдат любени. Някой харесва една дреха, обиква я, но дрехата не го обича, дрехарят – също. Има начин, по който можете да ги заставите да ви обикнат. – Как? – Като дадете добра сума за дрехата. Тогава туряте дрехата на гърба си, тя ви прилегне добре, и вие се радвате, че е отговорила на любовта ви. Значи, колкото и да е мъчнопостижима любовта, има начин, по който може да се придобие.

Първата работа на човека, като ученик на Великия живот, се свежда към изучаване външната страна на живота. От външната страна постепенно се отива към вътрешната. Не можеш да постигнеш нещата, ако не следваш естествения ход на живота. Какво трябва да правиш, като се върнеш вечер от работа? Първо ще измиеш ръцете и лицето си с чиста, топла вода, ще съблечеш дрехата си, ще я изчеткаш от праха и ще я закачиш на кука, да не се мачка. Сутрин пак ще облечеш дрехата си. Каквото е отношението на човека към дрехата, такова трябва да бъде и към тялото му. То трябва да се пази чисто, да се поддържа здравословното му състояние. От външната чистота човек постепенно отива към вътрешната, към чистотата на ума и на сърдцето. Както в обикновения живот се спазват известни правила, така трябва да се пазят правилата на разумната природа. Ако си поканен на вечеря, можеш ли да отидеш с простите си, работнически дрехи? Ще облечеш новите си дрехи и така ще отидеш на гости. Ако отидеш на бал, ще облечеш специални дрехи, според изискванията. Нямаш ли специални дрехи за бала, няма да те пуснат вътре. Ако отиваш на училище, без книги и тетрадки, ще те върнат.

Казвате, че човек трябва да има идея, да знае, какво му е нужно. Това значи, да се е пробудило висшето съзнание в него. Когато това съзнание се проявява, човек се отличава с постоянство. Каквато работа започне, свършва я добре. Неговият стремеж към постигане на известна идея е непрекъснат. Когато висшето съзнание действува в човека, всичко е постижимо за него; когато действува обикновеното съзнание, човек мъчно постига желанията си.

Истинският живот започва с проявяването на висшето съзнание. Без него няма движение, няма мисъл, няма чувство. То импулсира човека; подтиква го към живот, работа и учене. Той се намира в постоянно движение, дава път и на другите същества да се движат. В неговия живот няма никакъв застой. Дето има застой, спиране, там се проявява обикновеното човешко съзнание. Трябва ли човек да държи само себе си в съзнанието си? Какво представя човекът? – Една буква от голямата азбука на козмоса. С една буква нищо не се постига. Следователно, за да се научиш да четеш и да пишеш, да разбираш езика на природата, ти трябва да държиш и другите хора в съзнанието си, като букви на голямата азбука и така да се обогатяваш, да придобиваш знания и опитности. Ще кажете, че знаете азбуката на много езици. – Много азбуки знаете, с много думи и изречения си служите, но, въпреки това ви липсва нещо. Има нещо, което сте изгубили и непрестанно го търсите. Всеки се оплаква, че нещо му недостига. Какво сте загубили? – Една дума. Щом намерите загубената дума, животът ви ще се осмисли.

Коя е изгубената дума за гладния? – Живият хляб, от който, като яде веднъж, никога не огладнява. Коя е изгубената дума за жадния? – Живата вода. За учения? – Знанието, което носи светлина. За нещастния? – Щастието, което никога не се губи. Мнозина казват, че са щастливи, но се страхуват да не загубят щастието си. Щастие, което се намира и губи, не е истинско. Изгубената дума не се среща в никой съвременен език. Тя нито се пише, нито се изговаря. Ако се напише или изговори, тя ще се опорочи, ще изгуби своята сила и красота. Единственият език, на който може да се изговори, е езикът на любовта. На този език говорят всички възвишени същества – адепти, светии, но никой не си позволява да произнесе тази дума.

Свещена дума е изгубената. всичко в живота и в природата се подчинява на нея. Чрез нея Бог създаде света. Чрез нея създаде и човека. Казано е в Писанието: “И рече Бог.” Много неща рече Бог, и много неща създаде, но чрез коя дума ги създаде, не е казано. Следователно, външният свят, който ни обикаля, е резултат на изгубената дума, която Великият е произнесъл. Хората търсят тази дума. Те мислят, че са я намерили, но след време виждат, че се заблудили, не са я намерили. На това самоизлъгване се дължат разочарованията. Без магическата дума, положението на човека е подобно на капитана на парахода, който има всичко на разположение, параходът му е в изправност, но той не знае, къде да го бутне, за да тръгне. Не се иска много, за да потегли параходът. Трябва да се натисне бутончето. Който знае мястото на това бутонче, ще го натисне и параходът ще тръгне. Който не знае мястото му, ще обикаля натук-натам, ще търси чужда помощ, докато най-после намери бутона, натисне го, и параходът поеме своя път. За онзи, който знае мястото на бутона, всичко е лесно. Обаче, за невежия нещата са мъчнопостижими.

Представете си, че параходът се движи вече, върви по пътя си, но не знаете да го управлявате, не знаете, как да го спрете. Какво ще правите тогава? Ще потърсите онзи, който разбира от работата. Той знае, къде е бутонът, който управлява парахода, дава му направление.Като дойде на пристанището, той пак натисне бутона, и параходът спира. Не можете ли да спрете парахода, ще изпитате ужас. Бъдете добри капитани, да знаете, как и кога да натиснете бутона, за до може параходът ви да тръгне и да спре навреме.

Какво представя организмът? – Параход, който вечер спира движението си и сутрин отново започва да се движи. Спирането на парахода наричаме заспиване, а тръгването – събуждане от сън. Как става това, не знаете. Лягате да спите и параходът спира някъде. Къде спира и това не знаете. Кой го спира, също не знаете. Има някой, който натиска бутончето. Като го натисне първия път, параходът започва да се движи. Щом го натисне втори път, параходът спира. Всеки параход има по един капитан, който се грижи за движението му. Той го движи и управлява. Ако за огъването на една права линия трябва да знаете свойствата на крайните й точки, колко по-големи знания трябва да има капитанът на парахода. Две са крайните точки на правата линия, но те представят две съзнания, А и В, на които трябва да разбирате езика.

Говори се за движение и за спиране на парахода, но това са относителни неща. В същност, всичко е в движение. Когато пътуваме с параход или с железница, вижда ни се, че предметите вън от нас се движат, а параходът стои на едно място. Това е илюзия – параходът се движи, а предметите са в покой. За да имате абсолютна представа за състоянията на движение и покой, вие трябва да излезете вън, в пространството, оттам да наблюдавате. Учителят изважда ученика пред дъската да решава задачи. Ученикът взема тебешира и започва да се движи, решава задачата. Той показва, какво е разбрал и научил от учителя си. Учителят го слуша и проверява знанията му. Външно той е в покой. Когато учителят разказва урока, той е в движение, а ученикът в покой. Учителят внася нещо ново в съзнанието му. В действителност, и учителят, и ученикът са в постоянно движение по ум, по съзнание. Ние говорим за външно, за физическо движение, а не за движение в мислите, в чувствата, в съзнанието на човека.

Има случаи в живота, когато човек се движи пред природата, държи изпита си. Природата го изслушва внимателно и му пише бележка. Понякога става обратното: Природата се движи пред човека, предава му урок. Той я слуша и се произнася върху работата й, казва, че предава добре, разбрано. Значи, и той й пише бележка. Каквито са отношенията между добрия учител и добрия ученик, такива трябва да бъдат отношенията между природата и човека. Природата, като добър учител, никога не прави погрешки. Погрешките, които забелязвате в нея, се дължат на елементите, с които тя работи. Представете си, че двама трезви, добри приятели се отбиват в една кръчма да си починат и да си хапнат нещо. Те никога не са пили вино, не познават свойствата му. Кръчмарят, освен хляб, им поднася по една чаша вино. Те изпиват виното и се развеселяват. Изпиват още по една чаша вино и се опиват. След това другарите им се смеят, началството им ги наказва. Къде е погрешката? – Във виното. Природата не позволява на човека да влиза в кръчма, била тя физическа или психическа. Страшно е да се стремите към виното, но още по-страшно е пиянството в мислите и в чувствата. Пазете се от мисли, чувства и желания, които опиват и разстройват организма. Пазете се от желания, които опропастяват човека и го изкарват от релсите на живота. Който си позволява да пие, той дава ход на лошите си желания. няма да мине много време, ще дойдат лошите последствия: мъмрене, наказание, унижение и т.н. За да изправи погрешката си и да възстанови първото си положение, човек трябва да обещае, че втори път няма да влиза в кръчми, дето има вино, лоши мисли и желания.

Работете върху себе си, да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърдце. Докато сте господари на шишето, вие ще се развивате правилно. Влезете ли в кръчма, шишето ви става господар. Тогава изпадате в безволие, и шишетата се пълнят и празнят пред вас, без да знаете, как става това. Отивате си най-после в къщи, но оставате изненадан, че часовникът, парите, горната дреха ви липсват. Кой ги е взел? – Някое користолюбиво същество. Такива користолюбиви същества има и в сърдечния, и в умствения свят. Тяхната задача е да обират хората и да ги съсипват материално и морално.

Работете върху себе си, да имате ясна представа за нещата; за всеки даден случай да знаете, вие ли се движите, или предметите около вас се движат. Пазете се от погрешки, които могат да ви опропастят. – Не трябва ли да се пие? – Ще пиете, но само такива течности, които внасят живот, а не отнемат живот. Пийте вода, чай, сладко вино. Давайте място в ума и в сърдцето си на такива мисли и чувства, които повдигат и облагородяват. Който има криви мисли и чувства, лоши навици, лошо възпитание може така да изврати вкуса си, че да не оценява и най-чистата вода. Така се извращават и мислите, и чувствата. Пазете се да не изгубите онзи тънък усет към нещата, онази нежност, които природата е вложила в умовете и в сърдцата ви. Пазете се от еднообразието в живота, което действува убийствено върху ума и сърдцето. Влюбените често попадат в това еднообразие и в скоро време изгубват любовта. След това плачат, страдат, търсят любовта, но не могат да я намерят. – Защо? – Любовта изключва еднообразието. Ако търсите разнообразието в живота, търсете го в света на великата любов. Влезете ли в този свят, навсякъде ще срещате същества, облечени най-разнообразно – в разноцветни костюми. Има нещо общо в тях, но има нещо особено, по което те се различават.

Сегашните хора търсят любовта, но същевременно се срамуват от нея. Срамът се дължи на нечистотата. Ако дрехата ти е чиста, без никакви петна, няма защо да се срамуваш. Срамува се онзи, който излиза пиян от кръчмата. Опие ли се, той не разбира любовта. Каквото и да му говорите за любовта, той остава чужд за нея.

Търсете онази любов, в която има пълно разнообразие и абсолютно безкористие.

Търсете онази любов, която ще донесе изгубената дума, т.е. магическата пръчица. Тя обновява, подмладява и възкресява.

 

Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.

 

37. Лекция от Учителя, държана на

14 юни 1929г. София – Изгрев

 

Книги:

* Лесно- и мъчнопостижими неща

Отворени форми (Младежки окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1943)

19 беседи от 8 март 1929 г. до 16 август 1929 г.

Начало: 05:00

 


Да изпълня

неделна беседа

ДА ИЗПЪЛНЯ

„Не дойдох да разруша, но да изпълня."

(Матея 5:17)

 

В природата съществуват два органически процеса, с които съвременните хора са запознати. Единият процес е процес на разрушаване, а другият – процес на съграждане, на изпълнение. Кой изпълнява? – Съзнателните, разумните хора, а не децата. Малките деца ни най-малко не мислят за грижите на майка си и баща си. Те нищо не разбират от техния живот, от тяхната философия. Те знаят само да искат и да заповядват, и то на време и без време. Наистина, децата си служат с военна дисциплина, според която искат, заповядват и на всички налагат мълчание. Каквото пожелаят, всичко трябва да се изпълни. Това е едно от положенията на съвършения живот, в който, каквото човек пожелае, може да стане. За съвършения живот всичко е възможно, а същевременно всичко е невъзможно. Това зависи от стремежите, от копнежите на човека. Има стремежи, има желания, в съвършения живот, които лесно се постигат. Има желания, които и там лесно не се постигат. Защо? – Защото тия желания не са нужни на човека, нищо не го ползуват. Например, какво ще се ползува човек от желанието си да се облече с нови, добре скроени и ушити дрехи и да се покаже с тях на приятелите си? Той ще получи само една похвала, че дрехите му са хубави, а някои пък могат да кажат, че дрехите му не са хубави. И тогава той, или ще се очарова, или ще се разочарова. Всеки човек иска да споделя с приятелите си, било своите преживявания, било впечатленията си от прочитането на някоя хубава книга. Защо човек обича да споделя своите преживявания и опитности с ближните си? В това отношение човек мяза на извор, или на чешма, които разправят на всички, минаващи покрай тях, какво са им направили, как са им услужили. Кой как мине покрай тях, те ще го спрат, ще му предложат от водата си и ще му разправят историята си.

Сега, онези, които разглеждат живота отблизо, казват, че не се интересуват от далечното, но се интересуват от сегашното, от реалното. Под думата „реално", разбираме онова, което се проявява във всеки даден момент, и което е свързано с нашето съзнание. Безполезно е да живее човек в свят, дето съзнанията на всички хора са заспали и единствен той се движи натук-натам, от никого неразбран, без да срещне човек, подобен на себе си. Ако това е възможно, представете си, какво ще бъде положението на онзи, чието съзнание е пробудено. Той ще бъде в положението на жив човек между мъртви. Това са само предположения. Щом има закони, има и отношения между разумни същества. Когато законите не се изпълняват, това показва, че тези същества не са високо развити; когато законите се изпълняват, това показва, че тези същества са високо организирани. Например, каквото музикално парче дадете на способния, на даровития музикант, той всичко може да изпълни. Дайте същите парчета на слабо даровития музикант, който е сви-рил години наред, той пак не може да изпълни всичко. Следователно, когато казваме, че човек може да направи всичко, ние подразбираме всички хора заедно, целокупно. Обаче, единично човек може да направи само едно нещо. Няма човек в света, колкото и да е гениален, който може да се прояви във всички области на науката, на изкуствата и да може всичко да направи. Колкото и да е всесилен, човек все пак не може всичко да направи.

Това, което сега ви говоря, е потребно, за да можете във всеки даден момент да схващате, какви постижения имате и какви можете да имате. За тази цел човек трябва да изучава тялото си, мозъка, сърцето си. С една дума, човек трябва да изучава всички свои органи, заедно с функциите, които те изпълняват. Човек трябва да изучава себе си, както земеделецът изучава земята, която обработва. Когато земеделецът погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица, ечемик, ръж, боб или друго нещо. И вие знаете, какво може да излезе от вас, но всякога не излиза според това, което знаете. Какво се изисква от дадена почва, за да роди тя боб или други растения? –За да роди боб, почвата се нуждае от известни елементи. Същото може да се каже и за човека: за да излезе от него това, което се очаква, той трябва да съдържа в себе си съответни елементи. Ако няма тези елементи в себе си, желаните плодове не могат да се родят. Ето защо, ако човечеството иска да постигне своите идеали, то трябва най-малко хиляда години да прекара в покой, в пасивно състояние, без стремежи, за да складира в себе си нужната за това енергия и после да започне работата си. По-голяма част от човечеството представя инертни, недеятелни хора, които седят и само искат, желаят да им се дава на готово. Другата част от човечеството работи, проявява усилена деятелност, изкарва много, без да мисли, как ще пласира стоката си. Ако хората произвеждат много стока, а няма пазар, на който да я пласират, каква полза имат от своята работа? Ако цели 20 години наред само мислите, и по този начин приготвите голямо количество умствена енергия, къде ще я пласирате? Вие ще се видите в чудо, къде и по какъв начин ще пласирате тази умствена енергия, която сте събирали цели 20 години. Да допуснем, че след 20 години хората ще се разбират и няма да имат нужда от закони. Можете ли да предскажете, как ще се уреди животът?

И тъй, като говорим за разумния живот, ние имаме пред вид Божественото начало, което работи у всички хора. Това начало се проявява дотолкова, доколкото хората са разумни. Когато хората са опърничави, своенравни, друг закон действува между тях. Какъв е този закон? Който не е изпълнил великия Божи закон, той е разбрал обратния закон–законът на света. Една майка накарала детето си да чете „Отче наш". – Не искам да чета „Отче наш".– Чети молитвата! – Не, по никой начин нима да чета „Отче наш". – Тъй ли? Майката излязла от търпение, вдигнала детето си във въздуха и после го хвърлила на земята. – Олеле, майчице, ще чета „Отче наш." Защо детето не искало да чете „Отче наш", когато майка му го молила, а щом го вдигнала високо във въздуха и го ударила в земята, веднага се съгласило да чете молитвата? По същия начин и природата постъпва с хората. Като види, че някой човек не иска доброволно да изпълни Божия закон, тя го хваща, вдига го на високо и после го тръшка на земята. До това време той не е бил готов да изпълни Божия закон, но щом се види в ръцете на природата, веднага се съгласява да изпълни всичко, каквото тя му заповядва. След това започва да чете „Отче наш."

„Не дойдох да разруша, но да изпълня". Кое е по-важно за човека: да разрушава или да изпълнява? Истински майстор е онзи, който едновременно съгражда и разгражда, руши и създава. Разрушаването е временен процес в живота на човека, за да се прояви възвишеното и благородното в него. С думите „не дойдох да разруша, но да изпълня", Христос иска да предпази слушателите си от заблуждения, затова им казва, че не е дошъл да разрушава, но да изпълни закона, да внесе ново разбиране при изпълнение на законите. Понеже във времето на Христа е имало нарушаване на законите, Той искал да покаже на хората, че не е достатъчно само да съществува закона, но този закон трябва да се изпълнява разумно. Като разбере това нещо за външните закони, човек ще дойде до положение да разбере същото и за онези закони, които се отнасят до човешката душа и ще знае, че трябва да ги изпълнява, а не да ги разрушава.

И тъй, Божественото начало в човека иде всякога не да разруши, но да изпълни. Като се вглежда в ежедневния си живот, човек най-после дохожда до убеждение, че той сам е станал причина да изгуби същественото, да се отстрани от истинския път на живота. Тази е причината, задето в старините си човек изкупва греховете на своето минало чрез страдания, болести, сиромашия и мъчения. През целия му живот Божественото начало в него му казва, че той трябва да се съобразява със законите на природата. Ако е умен, той ще схване този глас, и всеки ден ще прави по едно малко видоизменение в своя живот, да го постави на начала и принципи, каквито природата е поставила. Ако не може да направи това, той всеки ден ще допринася нещо за разрушаване на Божествените принципи и закони. Обаче, от момента, в който човек наруши един от тези закони, страданията започват да го следват непрекъснато. И, ако, вместо да тичат по Европа да търсят лекари за своите болести, хората биха се събрали заедно и биха започнали да търсят причините на своите болести и страдания, те щяха да дойдат до правия път на живота. И тогава, положението им щеше да бъде десет пъти по-добро, отколкото това, в което днес се намират. Например, някой човек заболява от рак. Той не търси причината на това заболяване някъде в себе си, но веднага прибягва до помощта на лекаря. Лекарят изрязва мястото, дето е ракът, и болният се успокоява, мисли, че болестта му е изчезнала. Не се минава много време, болестта отново се явява: ако е била в дясната страна на тялото, сега излиза в лавата страна. Лекарят изрязва и лавата страна. След време ракът се явява на гърба. И така, лекарят реже с нож ту това, ту онова място, докато има месо по тялото. Един ден той дига ръце и казва, че положението се е усложнило. Какво се постига с тези операции? – Нищо не се постига. Вместо печалби, човек има загуби. Това е криво разбиране на проявите в живота.

Съвременните хора разбират живота криво, вследствие на което изпадат в големи противоречия. Те четат стиха от Евангелието, в който се казва: „Ако дясното око те съблазни, извади го. Ако дясната ръка те съблазни, отсечи я". Ако тия стихове се разбират криво, ще излезе, че при всяка съблазън човек трябва да си извади дясното око, или да си отсече дясната ръка. Това е буквално разбиране. Какъв смисъл има за разумния човек да вади окото си, или да сече ръката си? Това са закони, методи на природата, които хората трябва да изучават и правилно да прилагат в живота си. Човек не може да разчита на щастлив или на разумен живот, ако не разбира и изпълнява законите на природата. Засега хората едва са дошли до положение да изучават законите на обществото, както и законите, на които се гради семейството, но те са далеч още от мисълта да се занимават със законите, които оперират в техните умове, в техните сърца и в техните тела. Никой не може да се извини с незнание на тези закони.

Следователно, бъдещето на всеки човек зависи от изпълняването на тези велики закони. В тези закони са предвидени нуждите, които човешкият организъм има. В тези закони са предвидени силите, с които човешкият организъм трябва да разполага. Който изпълнява тези закони, той може да се справи с всички мъчнотии, с всички страдания и изненади в живота. Представете си, че срещате човек с оръжие в ръка, който се готви, заради парите ви, да стреля срещу вас. Какво трябва да правите? Понеже сте човек, който разполага със сили и знание, вие веднага изваждате една спринцовка от джоба си и нацърквате срещу него една течност, която предизвиква кихане. От силната течност, очите на този човек започват да сълзят. Той киха, кашля и, без да иска, изпуща оръжието от ръката си. По този начин вие се освобождавате. Или, минавате през една гъста гора. На пътя ви се изпречва една голяма мечка. Веднага вадите от джоба си един особен прах, който също така предизвиква сълзене на очите и кихане, и мечката отстъпва, отказва се да ви напада. Съвременните хора говорят за войни, за убийства. Какъв смисъл има във воините? Ако е въпрос да победите неприятеля си, това е лесна работа. Ще извадите спринцовката с особената течност от джоба си и ще пръснете от нея в лицето на този или онзи офицер или войник. И той, иска не иска, ще отстъпи, ще се върне дома си като герой. Какво по-хубаво от това? Има ли смисъл да ходят хората на война, да се осакатяват, да отсичат ръцете или краката си, и в края на краищата да останат инвалиди за цял живот? Това не е никакво геройство. След всичко това тези хора ще се хвалят, че туй направили, онуй направили. – Не, нищо не са направили, но са се осакатили. Чудно нещо! Същите тия хора се молят на Господа, искат да им каже, какво да правят. Когато Този велик Баща им нашепва, какво да правят, те Го молят да благослови оръжието им.

Много хора се хвалят, че лесно могат да се справят с врага си. Достатъчно е да насочат револвер към него и да го убият. Това не е голямо геройство. Мечката отдавна знае това изкуство, да напада хората и да ги умъртвява. – Ама аз ще те задуша. – Паякът отдавна знае това изкуство. От хиляди години насам той тъче паяжината си и изсмуква кръвта на своите жертви. – Аз ще го глътна цял. – И това изкуство не е на човека. Рибите отдавна се гълтат цели. Значи, няма изкуство, което човек да е създал. Каквото каже човек, всички го знаят. Каквото се опита човек да направи, много същества преди него са го направили вече. Изкуство е човек да направи нещо, или да каже нещо, което никой друг преди него не е знаел. Сега, ще се изправи някой пред Господа и ще иска от Него да прости греховете му. Питам: какви са греховете му? Може ли този човек да каже един такъв грях, който никой друг да не е направил? Преди всичко той трябва да знае, че всички грехове не могат изведнъж да се простят. Лесно е да се каже, че Господ прощава греховете на хората, но за да ги прости, изисква се нещо от тях. Например, някой човек има едно петно на дрехата си. Какво трябва да направи, за да махне това петно? Той трябва да изпере дрехата си няколко пъти, за да се махне окончателно това петно. Само с едно изпиране на дрехата, петното не може да се махне. Някой човек е мислил цели 20 години, докато извърши едно престъпление, а иска с една молитва да се заличи престъплението му. Такъв закон не съществува. Следователно, когато човек престъпва Божествените закони, той трябва да знае, че последствията на тези престъпления са големи.

Като става въпрос за греховете на хората, ние се натъкваме на въпроса за прераждането. Някои хора вярват в прераждането, а други не вярват. Когато хората се запитват, защо страдат, ние им отговаряме по два начина. На онези, които вярват в прераждането, казваме, че страданията им не са нищо друго, освен последствия на онези грехове и престъпления, които са вършили в миналото. На онези, които не вярват в прераждането, казваме, че страданията им са последствия от греховете на техните деди и прадеди. Както внуците и правнуците наследяват богатствата на своите деди и прадеди, така също, без да желаят, те наследяват и техните загуби – последствията от техните грехове и престъпления. Питате: Защо едни хора вярват в прераждането, а други не вярват? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита: Защо слънчевата светлина минава през някои вещества лесно, а през други не минава? Много просто: свойствата на някои вещества са такива, че могат да пропущат през себе си слънчевите лъчи, а някои вещества не могат да ги пропущат. На същото основание, онези същества, които са завършили еволюцията си, знаят своите прераждания, четат ги като на книга. Тия пък, които не са завършили еволюцията си, нищо не знаят за своите прераждания. В това отношение те са слепци. Следователно, пред тях стои велика наука – да изучават живота си. Те трябва да изучават живота си, да знаят, отде са дошли и къде отиват. Ако ги питате, отде са дошли и къде отиват, те нищо не могат да отговорят.

Казано е в Писанието, че човек трябва да почита майка си и баща си. Вие добавяте, че човек трябва да обича майка си и баща си. За изяснение на тази идея, някой казва, че Господ е негов Баща. Щом е така, може да се зададе въпроса: кой човек е получил писмо от своя Баща? Не е достатъчно само да се говори, но каквото човек говори, всичко трябва да бъде обосновано. Иначе, всеки може да каже, че е царски син, но царски син ли е в същност? Който казва, че Бог е негов Баща, той трябва да заеме в света последно място. Ако наистина Бог е негов баща, той ще има такъв мир в душата си, че нищо не би било в състояние да го смути. Той ще гледа на всички неща философски. За него е безразлично, дали ще говори с някой виден философ, или с един от най-малките бръмбари.– Възможно ли е това? – Възможно е. Бръмбарът е същество, което говори с Бога отдалеч, затова не му се чува гласа. Философът говори с Бога отблизо, затова се чува гласът му. В природата има бръмбари, които са цели философи. Те разрешават някои от най-трудните въпроси. Като разрешават известни въпроси, те извършват такива работи, каквито и човек понякога не може да извърши. За да разбере, какви възможности се крият в тези бръмбари, човек трябва да ги постави на щателни научни изследвания. Обаче, тези изследвания са предмет на бъдещи изучавания. Забелязано е, че при някои специални случаи интелигентността на известен род бръмбари се пробужда и после пак изчезва. Когато поставите на пътя на някой бръмбар едно препятствие, в него се събужда онзи запас от енергия, която при благоприятни условия на живота му е в пасивно състояние. Тъй щото, както е възможно да се събуди енергията на един бръмбар, така е възможно да се събуди и неговата интелигентност. Такива опити са правени и с мравките. Ако пред един мравуняк поставите чиния със сладко, в скоро време те ще го преместят, ще го пренесат в жилището си. Ако пък пред мравуняка поставите няколко дребни сламки, мравките ще ги използуват за постройка на мост. Следователно, ако за постигане на някои свои желания, или за преодоляване на известни мъчнотии мравките имат свои методи, на които уповават, колко повече човек трябва да разполага със свои опитани и проверени методи за постигане на желанията си, както и за разрешаване на някои свои мъчнотии. Както мравките строят мостове за постигане на своите цели, така и хората трябва да прокарват пътища за постигане на свои цели и желания. Главният метод, с който хората трябва да си служат, за постигане на своите цели, е законът на любовта.






Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском:

vikidalka.ru - 2015-2024 год. Все права принадлежат их авторам! Нарушение авторских прав | Нарушение персональных данных