ТОР 5 статей: Методические подходы к анализу финансового состояния предприятия Проблема периодизации русской литературы ХХ века. Краткая характеристика второй половины ХХ века Характеристика шлифовальных кругов и ее маркировка Служебные части речи. Предлог. Союз. Частицы КАТЕГОРИИ:
|
Светът на ограниченияталекция пред специалния клас СВЕТЪТ НА ОГРАНИЧЕНИЯТА Размишление.
Кои са отличителните черти на физическия живот, изобщо? По какво се отличава физическият живот на растенията, на животните и на хората? Ще кажете, че отличителното във физическия живот от една страна е движението, а от друга – формите. Физическият свят борави с формите, духовният – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл. Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал. Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език. Кой е моят език? – Езикът на природата. Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите. Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава? Можем ли да кажем, че тя расте? Какво става с реката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя? Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина. Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни. Това е невъзможно. Свобода съществува само в Божествения свят. Защо трябва да бъдем ограничени? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор. Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си. Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища. Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота. Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота. Как може да се освободи от тези ограничения? – Като влезе в Божествения свят. Какво представя Божественият свят? – Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2. В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях. Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава. Защо човек слиза на земята, на физическия свят? – За да придобие свободата си. Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е. да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията? Много начини има за това. Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен. Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. – Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само, че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил. Така се проявява любовта на физическия свят, дето на първо място съществуват ограничения и корист. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичат. Който яде много и добре се развива, малцина го обичат. На физическия свят любовта постоянно взема. Друг е въпросът, ако говорите за духовната и Божествената любов. Тази любов постоянно дава, внася живот, светлина и топлина в човека. Какво търси човек на физическия свят? – Възвишената, Божествената любов. Влезе ли в Божествения свят, човек приема енергиите на този свят, и недоволството му постепенно се превръща в доволство. Ако живее само на физическия свят, той ще бъде недоволен. Започне ли да яде, той търси някакъв недостатък в яденето: маслото било лошо, солта била недостатъчна, не било сготвено, както трябва и т.н. Всичко е добре направено, но на този човек липсва нещо. За да придобие това, което му липсва, той трябва да бъде свързан едновременно с трите свята – физическия, духовния и Божествения, за да черпи необходимите енергии за своя организъм. Само така той ще уравновеси силите, които действуват в него и ще живее хармонично. Всички хора се стремят към живота, искат да живеят. Колкото повече време живеят на земята, толкова по-добре за тях. От какво зависи дългият живот? – От правилното разпределяне на енергиите в човешкия организъм. Човек трябва постоянно да пренася енергиите си от физическия свят в духовния, от духовния в Божествения, и обратно: от Божествения свят в духовния и от духовния във физическия. Спре ли на физическия свят и остане ли за дълго време там, той непременно ще се натъкне на ограниченията и на недоволството, които изсушават, изсмукват енергиите му. Такъв човек се радва и скърби, но нито радостта му е трайна, нито скръбта разумна. В първия момент може да се зарадва за нещо, но в скоро време радостта му ще падне под нулата. Скръбта му пък не е разумна. Ще скърби, ще се вайка, без да придобие нещо. След всичко това ще каже за себе си, че е лош. Не е така. Като живее, човек трябва да направи някакво добро. Дали е добър, или лош, важно е всеки ден да прави по едно малко добро. Доброто, което човек прави, уравновесява силите на неговия организъм и му съдействува за освобождаване от ограниченията на физическия живот. И тъй, когато се чувствате ограничени и неразположени, ще знаете, че сте на физическия свят. За да излезете от ограниченията, трябва да влезете в духовния свят, да си послужите с методите, с които там се работи. Приложите ли тези методи, вие постепенно ще се освободите и ще влезете в Божествения свят. Ще кажете, че знаете много неща, но, въпреки това, не можете да се освободите от ограниченията. Не можете да се освободите, защото не прилагате знанието си. Каквото знаете, трябва да го прилагате. Така ще придобиете изкуството, с което да си служите при всички мъчнотии в живота си. Човек трябва да започне с онова, което му е дадено, и постепенно да отива към незнайното. Щом се е родил, той трябва да знае, какво нещо е раждането. Като разбере раждането, ще разбере и смъртта. Щом знае, отде е дошъл, ще знае и къде ще отиде. Като разбере земния живот, човек ще разбере и живота на онзи свят. Къде е онзи свят и какво в същност представя той? Според мнението на някои учени, онзи свят се отличава с пълна свобода, но къде е той, не определят. Той не е на някоя планета, но не е свят и на абсолютна свобода. Освен Божествения свят, във всички останали светове има известни ограничения, по-малки, или по-големи. Ограниченията са условия за минаване от един свят в друг. Те създават известни промени в човека, и така той се движи в различни светове. В този смисъл и смъртта не е нищо друго, освен вътрешна промяна в човека. Като се ражда, човек носи със себе си много желания. Като умре, той се освобождава от желанията си. Желанията са конци, с които човек е свързан за земята. Като умре, тези конци се скъсват постепенно, и той се освобождава. Късането на конците има отношение към неестествените желания. Например, желанията на човека да пие, да краде, да убива са неестествени. От тях, именно, всеки трябва да се освободи. Обаче, има желания, конците на които не се късат. Колкото повече се проявяват, толкова по-силни стават. Желанието към щедрост е естествено. То носи живот. Щедрият дава и това, което обича. Значи, желанията на човека да бъде щедър, милосърден са естествени и свободни. Те му дават свобода да се проявява, както иска. Неестествените и несвободни желания държат здраво човека за земята. Естествените желания представят извор, който постоянно тече. Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек. Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати. Да се върнем към основната идея. Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване. Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород. Така той поддържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята. Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство. Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка. След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията. Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си. Казано е в Писанието: “Истината ще ви освободи.”
38. Лекция от Учителя, държана на 28 юни 1929г. София – Изгрев
Книги: * Светът на ограниченията Отворени форми (Младежки окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1943) 19 беседи от 8 март 1929 г. до 16 август 1929 г. Начало: 05:00
Двата стълба лекция пред общия окултен клас ДВАТА СТЪЛБА Размишление върху 69 Псалом.
Животът има две страни: физическа и духовна. Щом е дошъл на земята човек трябва да изучава и двете страни. На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния. Земята и небето са на едно място. Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място? – Небето – място на веселие и радост. – Кога може да бяга човек? – Когато е сухо. В кално време той не може да бяга. – Не може ли без страдания? – Не може. Кога да е, човек все ще мине през страдания. Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава. Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче, това са илюзии, преходни състояния. Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човек. Слабият всички сита го хващат. Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен. Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо човек е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят. Дали човек е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен. Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши. Ама защо трябва човек да яде? Защо трябва да се движи? Защо трябва да ляга и да става? Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. Защо трябва човек да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии. Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност? Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта. Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък? Днес всички хора говорят за любовта, но, въпреки това, всеки се опитва да я коригира. Например момъкът казва на възлюбената си: "Много те обичам." Тя му отговаря: "Аз те обичам." Тя изхвърля думата "много" в обяснението си с него. – Защо момата изхвърля думата "много”? – Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването. Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата. Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му. Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме пред вид и промените, които човек може да направи в своя живот. Човек може да измени живота си. Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти. – Кога може да постигне това? – Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар. Причината за това не е в слънцето, но в самия човек. Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение. Най-малкият страх препятства на тия сили. Щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си. Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува. Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар. Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си. След известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му. Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие. Като страда човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота. И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога. Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота. – Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас. Добре е да вярва човек. Като вярва, той може да се спаси. Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал? Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага. Вяра без дела е мъртва. И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае с мотиката. Само при това положение хлябът ще дойде. Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му. Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова. Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия. Няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си. Не е въпрос до буквата на нещата, но до техния дълбок, вътрешен смисъл. Съвременните хора се оплакват от живота, от неуспехите си. – Защо? – Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква. Не, буквоядството не разрешава въпросите. Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата. – Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш. – Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля. Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал. Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай. Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря. Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо. Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изменят начина на своето мислене. Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани? Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. – Не, денят се познава от сутринта. Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него. Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух? Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил. Ако родиш едно дете по дух, т.е. ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал. За предпочитане е тогава човек да ражда деца по дух, а не по плът. Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека. Ние не говорим за временните блага и богатства. Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете. Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел. Този човек е готов да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и в Школата. Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека. Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога. Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си. Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил. Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате. Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека. Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро. И тай, когато се прави добро по Божествен начин, там няма никакви разсъждения. Рече ли човек да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен. Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена. Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява. Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него. Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н. Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята. Христос му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи!" Той моментално изпълни заповедта на Христа, без да Го пита, кой е, откъде е и кой му е дал право да лекува. Вървете по пътя на учените и изучавайте процесите, които стават във вашия физически и психически живот като използвате разумно ония ценни продукти, които се получават от тях. Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло. Това не е за упрек. Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването. Науката познава ред методи против вкисването. Дадете ли ход на Божественото в себе си, вие ще се справите с всички отрицателни процеси, които стават във вас. Човек може да се качва от едно стъпало на друго, само ако е благодарен. Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне. Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго. Това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен. Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си? Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си. Благородство, чистота се иска от човека. И тъй, докато човек не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот. Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това Слово е основа на живота. То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света. Словото е живо, докато човек вярва в него. Престане ли да вярва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощ. Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят. Основа, стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи. Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен!" Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. – Кои са тия стълбове? – Някога мъдростта и истината, а някога любовта и истината. Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо. Мнозина питат, защо идат изпитанията. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари. Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение. Този хляб може да се изпрати в различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния. От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога. Всяко благо, всяко добро нещо, произлиза от Бога. Чрез кого иде това благо, не е важно.
Божията Любов носи пълния живот.
46. Лекция от Учителя, държана на 3 юли 1929 г. София – Изгрев
Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском:
|