Обикновено и Божествено съзнание 4 страница

И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христос дойде да служи. Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа". Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам?" – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля!" Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо. Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.

Защо хората не успяват в живота си? – Защото слугите измъчват господарите си. Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.

Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов. – Защо животът няма смисъл? – Защото още не си станал слуга. – Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ!" Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ!" Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието. Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.

Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов. Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си. Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит. Дето е любовта, там бой не може да има.

Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само. Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си. Всеки ден тя казвала различни думи. Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи.

За мнозина този пример е странен, неприложим в живота. Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това не позволявам!" Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват. Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота. Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.

Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре. Това са умът и сърцето. Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си. В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него. Любовта посещава само човека на истината. Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща.

Любовта не обръща внимание на външността на човека. Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек. Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.

Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел! И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек. Този ден за човека е наречен "ден на любовта". През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко. За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене!" За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите. Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си. Как ще посрещнете този ангел? Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие.

Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила. Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това. После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори!" – И това зная. Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла. Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори!" – Така кажете, да ви разбере човек.

В същото положение изпадат някои от съвременните хора. Докато им се говори на непознат за тях език, те казват, че знаят, какво им говорят, не искат да покажат своето невежество. Като дойдат до някое трудно положение в живота, вие се принуждавате вече да им говорите на техния език, да им кажете, че чалмата им гори. Тогава те ще ви разберат и ще вземат мерки за избягване на нещастието, което ги очаква.
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност. Добре е човек да бъде оригинален, но на място. От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре. Как ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.

47. Лекция от Учителя, държана на

10 юли 1929 г. връх Мусала

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: