Който слуша моите думи

неделна беседа

КОЙТО СЛУША МОИТЕ ДУМИ

„Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък." *)„Който слуша моите думи." Слушането представя едно от големите изкуства в живота. Правилното слушане се определя от това, как човек поставя ухото си. Умният човек поставя ухото си, за слушане, по един начин; глупавият – по друг начин. Когато наблюдавате човека, веднага можете да познаете, правилно ли слуша той, или не. По линиите, по формите на човешките постъпки можете да познаете, какъв е човекът. Същото може да се каже и за слушането. По слушането на човека, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете да познаете, какъв е даден човек. Външната страна на човека определя неговата вътрешност. Това показва, че между външния и вътрешния свят има известно съотношение. Обаче, кой свят е външен и кой вътрешен, това не е точно определено. – Защо? – Защото светът, който ние наричаме "външен", за едни същества е вътрешен; а вътрешният – външен. Това зависи от степента на човешкото съзнание, или, от степента на Божественото съзнание в човека. Що се отнася до човека, за него е необходимо, понякога, да се движи и в двата свята – и във външния, и във вътрешния, т.е. в света на формите и в света на съдържанието.
„Който слуша моите думи." Всички хора слушат, но всички еднакво не разбират. Двама души слушат едно и също нещо: единият разбира едно, другият – друго. Това зависи от чувствата и способностите на човека. Кой каквото си мисли, това слуша. Един селянин среща съседа си, който се връща от града и го пита: Къде си ходил, дядо? – Купих си калпак. – Къде си ходил? – Добър или лош, купих го вече. Единият пита едно, другият отговаря друго. Разбраха ли се тези хора? – Горе-долу се разбраха. Единият иска да му се отговори направо, категорично, а другият му отговаря така, че изключва въпроса на първия. За първия е важно да знае, къде е ходил съседът му. За втория е важно, че си е купил калпак. Срещате някого и го питате, къде е ходил. Той ви отговаря, че е ходил на черква. Кое е по-важно: ходенето на черква, или слушане на това, което се говори в черква. Когато някой казва, че е ходил на черква, това е все едно, когато някой казва, че трябва да си поживее малко. Обаче, има обикновено живеене, има и дълбок, вътрешен живот. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи, да съпоставя нещата правилно. Следователно, онзи, който слуша Христовите думи и ги прави, само той може да се уподоби на човек, който е съзидал къщата си на камък. В Писанието е казано още: „Съзиждайте се като тела духовни, като живи камъни." Учените разглеждат камъните в природата като мъртви тела, а Писанието ги счита за живи тела. Значи, има мъртви камъни, но има и живи камъни. Писанието си служи с всичко, което съществува в природата, като условия за уподобяване, с цел, духовните неща да станат понятни за човешкия ум.
„Който слуша моите думи." От слушането зависи развитието на човешкия ум; от слушането зависи успеха или неуспеха в живота на човека. От вътрешното слушане зависят много работи. След като се домогне до това слушане, човек пристъпва към третата фаза на слушането - да приложи това, което е слушал. Ако ученикът по цигулка слуша, как учителят му свири, а сам не се упражнява и не прилага, той нищо няма да постигне. Да слушаш само, без да прилагаш, каквото си слушал, това е първата фаза на слушането. Ученикът трябва да слуша, как учителят му свири и веднага да приложи това, което е научил. Този е правият път за създаване на връзка между ученика и учителя. Този е пътят, по който ученикът може да дойде до положението на истински музикант. Успехът на ученика зависи от начина, по който слуша. Има ученици, които, още при първото отиване при учителя по музика, започват да си въобразяват, че ще станат велики музиканти, че хората ще се стичат да ги слушат. Такива ученици мъчно прогресират. Всеки ученик, който в началото още започва да фантазира, на края загазва. Статистиката показва, че който в начало върви добре, на края не успява. Неестествено е, за малкото дете, да фантазира. Това е, тъй наречената, мегаломания. Същото може да се каже и за всеки човек, който влиза в духовния свят и си представя, че ще постигне големи, велики работи. Той ще постигне толкова, колкото може да постигне всеки мегаломан. Някой казва, че имал големи откровения. – Какви са неговите откровения? – Детински. Наистина, ще забележите, че детето мисли едно, възрастният – друго, а старият – трето. Всяко откровение е на място за съответната възраст, но за човека е важно - да дойде до Божественото откровение на нещата. Дойде ли до това откровение, животът му коренно ще се измени. Ако някой казва, че се е домогнал до Божественото откровение, а животът му не се е изменил, той е на крив път, не е дошъл още до това велико откровение. Ако някой казва, че се храни добре, а няма никакви резултати от това хранене, той е на лъжлив път. Чистата храна всякога произвежда добри резултати. Чистият въздух всякога произвежда добри резултати. Светлината всякога произвежда добри резултати. Доброто ражда добро, лошото ражда лошо.
Като се проследят миналите епохи, през които човечеството е вървяло, както и сегашната епоха, през която минава, виждаме, че много повърхностни идеи са занимавали хората. Запример, една повърхностна, предвзета идея е тази, когато човек мисли, че е постигнал много нещо и няма какво повече да постига. Друга предвзета идея е тази, когато човек мисли, че нищо не е постигнал и не може да постигне. Едната идея е положителна, другата – отрицателна. Двете идеи са равносилни, но нищо не дават. Който мисли, че много нещо е постигнал, той нищо не дава; и който мисли, че нищо не е постигнал, и той нищо не дава. Сега, вие ще се запитате, какво отношение имат тези два минуса към вас. Щом се стремите към Божествения живот, те не могат да съществуват във вашия живот. Въпреки всичко, обаче, вие се натъквате на тия минуси и по този начин, се заблуждавате. За да не се самоизлъгва, човек трябва да има такава мярка, с която точно да мери нещата, да знае истинското им тегло. Ученият трябва да си служи с толкова чувствителни везни, с които да измерва теглото на най-малките величини. Същият закон има отношение не само към психическия, но и към физическия живот на човека. Запример: на трескавия дават известна доза хинин. Обаче, ако, по невнимание, му се даде по-голяма доза, животът му се излага на опасност. Ето защо, когато се дават отровни лекарства на болните, дозата на тия лекарства трябва да бъде точно измерена, с най-чувствителни везни. Да си служим с такива везни и в психическия живот, това значи, всеки момент, да имаме будно съзнание към своите мисли и чувства, да ги различаваме като вредни и безвредни и с оглед на това, да ги допущаме да минават през съзнанието ни, само в точно определено тегловно отношение. Има мисли и чувства, толкова отровни, че, в един момент, могат да отровят човека. Като са знаели това, от най-стари времена даже, в окултните школи не се е позволявало да влизат неподготвени ученици. Преди да постъпи в окултна школа, ученикът трябвало да различава отровните мисли и чувства от безвредните, от възвишените и да знае, кои в каква доза да употребява. Които не разбират този закон, те мислят, че човек е свободен да мисли, да чувства и да действа, както намери за добре. Не е така. Човек не е свободен да върши, каквото иска. Някой дигне камък и пукне главата на приятеля си. Свобода ли е това? Свободен човек е онзи, който може да се освобождава от ограничителните условия, при които се намира.
Съвременните хора поддържат мисълта, че човек трябва да бъде свободен, трябва да бъде съвършен. Като проследим историята на човечеството досега, ние не сме срещнали друг човек, по-съвършен и по-свободен, от Христа. Въпреки това, Христос беше поставен при най-ограничителните условия. И ние виждаме този свободен, съвършен човек, да плаче. Защо плака Христос? Той плака заради глупостите и непослушанието на хората. С плача си, Той искаше да им каже: Аз направих всичко възможно, за да ви освободя от страданията ви, но вие не ме послушахте, не изпълнихте това, което ви проповядвах. И затова, както аз плача днес, така и вие ще плачете на вековете. Щом Христос е плакал, и хората ще плачат. Плачът на детето се определя от плача на майката: ако майката е плакала много, и детето ще плаче много; ако майката е плакала малко, и детето ще плаче малко; ако майката никак не е плакала, и детето няма да плаче. Тъй щото, за да избегне от страданията, за да може лесно да ги понася, човек трябва да има правилни разбирания за нещата.
Какво представя разбирането? Какво се иска от човека, за да има правилни разбирания? Правилни разбирания има само онзи човек, който слуша Словото и Го прилага. Обаче, има неща, които могат да се извършат или да се приложат само при известни условия. Ззпример, взимате една снежна топка, тежка един килограм и я излагате на температура 10°. Поглеждате топката, но не забелязвате никаква промяна. Увеличавате температурата до 20 и следите, какво става с топката. Пак не забелязвате никаква промяна. Постепенно увеличавате температурата до 30°, 40°, 50°, 60', 70° – все не се забелязва чувствителна промяна. Като повдигнете температурата до 75°, 80°, 85°, 90° виждате, че снежната топка постепенно омеква и започва да се топи. Като увеличите температурата до 90°– 100°, забелязвате, че снежната топка съвършено се стопява и се превръща на вода. Следователно, топлината от 90° – 100° е крайният предел, при който снежната топка може да издържа. Над 90° топлина снегът не може повече да издържа. Дойде ли до тази топлина, той непременно се стопява и превръща на вода. Така е с водата само, но не и с всички тела. Ако вземете парче желязо и го нагреете до 10°, то няма да се измени. Ако продължавате да увеличавате градусите, вече не с десетки, но със стотици, ще забележите, че едва към 600°–700° желязото започва да омеква, докато дойде до 900°– 1000°– 1200°. Щом дойде до най-високата температура, а именно, около 1200°, желязото се стопява напълно и превръща в течност.
Сега, като имате предвид температурата, при която снегът се топи, както и тази, при която желязото се топи, къде можете да приложите тези примери в живота си? Каква аналогия можете да направите между тези явления и някои явления в живота ви? При какви случаи, в живота си, ще приложите примера за стопяването на леда и при какви – примера за стопяването на желязото? Всички свойства на водата, на желязото, както и на останалите елементи, имат приложение в много области на живота. Запример, съвременната медицина си служи вече и с лекуване с вода, по нов начин, наречен магнетически начин на лекуване. Тази наука, този начин на лекуване не е познат още на всички лекари. Той едва сега се оформява. Забелязано е, че известни болести се дължат на излишно количество вода в човешкия организъм. За да се освободи организмът от излишната вода, лекарите практикуват първия метод: те поставят човека при такива условия, при такава топлина, при която, излишната вода да се изпари. Ако пък количеството на желязото в човешкия организъм е в излишък, зараждат се друг род болести. За да освободят човека от излишното желязо в неговия организъм, необходимо е да бъде той поставен при такива психически условия, при коитоq желязото се топи и изпарява. Следователно, когато в човешкия организъм има излишък, от който и да е елемент, този излишък е причина за явяване на някаква болест. За да се излекува от известна болест, човешкият организъм трябва да се постави на голямо напрежение, на голям огън, който да премахне излишъка от ония елементи, които препятстват на правилното развитие на човека.
И тъй, всяка болест се дължи на някакъв недоимък в човешкия организъм. Когато лекарите кажат за някой човек, че е анемичен, това показва, че му липсва нещо. Лекарите делят болестите на активни и пасивни, на положителни и отрицателни. Изобщо, каквато е болестта на човека, такава е и неговата мисъл. Каквато болест и да се яви в човешкия организъм, тя се дължи на мисълта на човека. Всяка отрицателна мисъл, в човека, ражда и съответни състояния. Когато човек се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние - да привлича към себе си астрални бактерии, които разстройват неговия организъм. Да се занимава човек с погрешките на хората, това значи, да се свързва с тях и да носи лошите влияния на тия погрешки. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство привлича съответни низши същества. Затова и Христос е казал: „Дето е мършата, там са орлите." Лошите мисли и чувства, у човека, представят мърша, около която се събират орли, да се хранят. Ето защо, всички религиозни общества, пък и самото християнство, от най-стари времена още, е препоръчвало на хората чист живот. И досега, навсякъде се говори за хигиена на ума, на сърцето и на душата. Христос казва: „Пази окото си чисто, за да бъде чисто цялото ти тяло." Чистотата, това е хигиена на душата. Светостта, това е хигиена на душата. Чистотата, светостта е най-голямата хигиена, до която християнството е могло да достигне. Днес пък, когато говоря за любовта, аз имам предвид най-съвършената хигиена, която може да се препоръча на съвременния свят. Любовта, това е хигиена, това е висок идеал, към който човешката душа се стреми. Приложението на любовта в живота представя онова здравословно състояние на човешкия организъм, при което, човек може да изпълни своето предназначение. Не прилага ли любовта в живота си, човек не може да изпълни предназначението си, за което е дошъл на земята. За изявяването на една добра мисъл се изисква съответен материал. Без материал никаква форма не може да се създаде. Този материал се взима от любовта. Всяка мисъл представя същество, което слиза от невидимия свят. За да се изяви това същество, т.е., за да се материализира на физическия свят, то се нуждае от съответен материал. Като се облече в съответна за него материя, мисълта придобива форма и става годна за живот. Тази форма на мисълта се нуждае още и от съдържание. Така изявена, тя се възприема от ума на хората, които я прилагат в живота си. Като знаят това, хората трябва да създават красиви форми на мисълта, които да се пълнят с красиво съдържание. Това може да се постигне само с възвишената любов, която дава устойчивост на човешкия характер. Всяка мисъл, всяка идея живее толкова повече на земята, колкото е по-устойчива. Ако материята, от която е съставена идеята, не е устойчива, идеята не може да живее дълго време на земята. Ние виждаме, че от хиляди години насам, светът се пълни с идеи - едни изчезват, други се раждат, но малко са идеите, които съществуват от създаването на света досега. Истинска идея е тази, която преживява своя създател. Това са, тъй наречените, безсмъртни идеи. Към такива идеи човек трябва да се стреми.
Съвременните религиозни хора поддържат в себе си една преходна, неустойчива идея, вследствие на което не успяват. Те казват, че Бог ще спаси хората, ще уреди работите им и чакат, да дойде това време. Това е механическо разбиране за Бога. Тези хора се намират в положението на сина, който казва, че баща му ще купи обуща, дрехи, шапка, книги и ще го прати на училище. До тук идеята е права. Бащата може да купи на сина си всичко, което е необходимо, за да го прати на училище, но влезе ли в училището, синът сам трябва да учи. Бащата не може да учи за сина си, той не може да го спаси. Ако бащата живее добре, неговият живот не може напълно да се предаде на сина. До известна степен, синът може да се влияе от добрия живот на баща си, но вън от това влияние, той трябва да приложи и своето собствено добро. Много християни живеят със заблуждението, че щом Христос е живял добре, щом имал знания, Той ще остави това богатство, в наследство на хората. Това е механическо разбиране на Христа. Че Христос живял добре, че имал знания, че бил свят човек, това не подразбира, че и хората, след Него, ще бъдат такива. Такава е съвременната християнска философия, в резултат на която виждаме, че светът цъфти, но не вързва. – Не, когато един се мъчи, това не показва, че и другите трябва да се мъчат. Когато един живее добре, това не показва, че и другите хора ще живеят добре. Когато един се мъчи, другите трябва да търсят причините за това мъчение и да го избягват. Когато един живее добре, другите трябва да прилагат неговите методи в живота си и да го подражават. Нищо не се дава наготово. Работа, приложение се иска от всички хора.
Едно трябва да се има предвид, а именно: във всички времена и епохи е имало напреднали души, които са образували ядрото на истинските учени, на високо духовните хора в света. Тези напреднали души съставят, тъй наречения, народ на Бога, молитвата на които всякога е била чувана. Бог всякога се е проявявал чрез тези души. Известно е, че, за да се прояви на земята, човек се нуждае от форма. Без форма той не може да се прояви. И наистина, ние виждаме човека да се проявява чрез ръцете, чрез краката, чрез очите, чрез ушите си и т.н. Значи, всяка форма, малка или голяма, се нуждае от известни органи, които да изпълняват съответни за тях функции. На същото основание, и Бог се проявява чрез различни форми, които Му служат като органи за изпълнение на някои функции. Следователно, всички напреднали души представят форми, чрез които Бог се изявява на физическия свят. Те са носители на Божествените идеи. Едни от тях представят ръцете на Бога; други – Неговите крака; трети – очите, ушите, устата на Бога и т.н. Като не разбират тия неща, хората са започнали да обожават тия ръце, крака, очи, уши и са ги превърнали в идоли. Ето защо, когато Мойсей извел еврейския народ от Египет, той им дал десет заповеди. В една от заповедите е казано: „Не се кланяйте на никакви богове, освен на Единния, истинския Бог." Всички божества не са нищо друго, освен напреднали души, носители на Божествени идеи. От всички се иска прилагане на тези идеи. Евреите са разбирали добре тази заповед и затова им е казано, че човек, първо, трябва да възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, а после, да възлюби и ближния си, като себе си. Обаче, във времето на Мойсея, не е имало условия, да се изпълни тази велика заповед. След Мойсея идват по-добри условия, които разшириха сърцата на хората и Христос даде заповедта: „Почитай баща си и майка си, ако искаш да ти е добре." От десетте заповеди на Мойсея, евреите, както и християните, са изпълнявали и до днес изпълняват само осем. Но с числото осем нищо не може да се постигне. Тази е причината за неуспеха на всички християнски народи до днес.
Когато Христос дойде на земята, Той остави настрана осемте заповеди, а се спря, главно, върху две от тях, именно върху следните: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." По-нататък, Той казва: „Върху тези две заповеди лежи целия закон." Който изпълни тези две заповеди, останалите осем лесно се изпълняват. Числото едно и две представят майката и бащата на нещата, затова тези две заповеди са най-важни. Обаче, малцина могат да забележат разликата между горните две заповеди и останалите осем. Числото осем представя число на раздробяване. Кой човек е най-важен: който знае да дроби хляб; който знае само да го меси, а не меси; или, който знае да меси и омесва хубав хляб? Най-важен човек е онзи, който омесва хубав хляб и нахранва с него гладните. Кой е по-учен човек: който може да намалява погрешките на хората; или, който може да им помогне - да се развие хубавото, красивото у тях? Що е красотата? Често казвате, че някой човек е красив. Кои са отличителните белези на красотата? Лесно е да се каже, че някой човек е красив, но трябва да се отбележат чертите на красивия човек, всеки да познава красотата. Като се казва, че някой човек е красив, вие трябва точно да определите формата на очите, на носа, на устата му. Не е достатъчно само да кажете, че някой човек има красиви очи, но трябва да знаете, какви са красивите очи. Като са изучавали човека, от естетична гледна точка, учените са се спирали, най-много, върху очите и носа, а най-малко върху ушите. Наистина, засега, човешкото ухо е в елементарно състояние; то, в бъдеще, ще се развива. Като го разглеждате с окото на естетика, ухото седи, някак особено, прилепено отстрана на главата, има нещо неправилно. Ще кажете, може би, че ухото не е важен уд, че е малко, дребно, поставено отстрана на главата, почти не се забелязва. Да, но правилно развитото ухо определя човешката разумност. Неразвитото ухо, пък, определя човешките заблуждения.
Има учени, художници, които изучават, изключително, човешкия нос и са дошли до заключение, че носът е донякъде изработен. В това направление, човек е постигнал нещо повече, но все още има да работи, не е напълно усъвършенстван. Ако носът у човека е малко закривен надолу, във вид на кука, това показва, че песимизмът взима надмощие пред оптимизма. За да се освободи от песимизма си, човек трябва да измени формата на носа си. У хора, които са много любопитни, носът е вирнат нагоре. Те искат всичко да знаят, всичко да видят и разберат. Любопитството е вътрешно чувство, слабост, от която човек трябва да се освободи. Ако любопитството е нормално развито, то служи като подтик на човека, да расте и да се развива.
Сега, като говоря за развитието на човешките удове, имам предвид съвършения човек. Човек трябва да работи върху себе си, да придобие възвишения, идейния живот. Съвременните хора искат да бъдат уважавани и почитани, но, за да бъдат уважавани и почитани, те трябва да имат знание, любов; те трябва да бъдат силни, здрави. Може ли слабият, хилавият човек да не почита един герой като гръцкия Херкулес, или като българския Крали Марко, или като израилския Самсон? Такива герои не могат да не се почитат и уважават. Те са образци и принадлежат на цялото човечество. Всички хора трябва да вървят по пътя на тия герои. Те не са само физически силни хора, те притежават и умствена, и духовна сила. Това показва, че човешкият дух трябва да се движи, едновременно, в три посоки: той трябва да развива в себе си физическа, умствена и духовна сила. Който се развива едновременно в тези три посоки, той отива към съвършенство. Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша." Това значи: Само разумният човек, само героят може да слуша добре. Който не е разумен, той не може добре да слуша. Слабите натури се занимават с дребнавости, с удоволствия в живота. Те търсят нещо, без да знаят, какво е това, което търсят. Слабият човек иска да бъде здрав, красив, учен, но какво нещо е красотата, учеността и здравето и как ще го постигнат, не знаят. Те търсят лесния път. Те мязат на един младеж - американец, който свършил гимназия в Америка, но пожелал да следва в Германия - по философия. За тази цел, той отишъл при един виден германски професор по философия и му казал: Господин професоре, понеже нямам много време за следване, искам, в най-скоро време, да свърша курса по философия. Професорът го изслушал и му казал: Виж, младо момче, ще ти дам два метода, да видиш, как природата постъпва. Ти ще избереш един от двата метода. Те са следните: когато природата иска да създаде дъб, тя употребява сто години; когато иска да създаде тиква, тя употребява само шест месеца. Тъй щото, ако искаш, в няколко месеца само, да свършиш курса по философия, и това може да стане, но и резултатите ще бъдат съответни.
Съвременните хора не успяват по единствената причина, че бързат. Те искат, в малко време, да имат големи постижения. Децата искат преждевременно да станат възрастни; възрастните искат преждевременно да станат стари, защото мислят, че по този начин ще придобият мъдрост и знание. Един възрастен господин, чужденец във Франция, вижда, че едно малко дете пуши тютюн. Той спира детето и му казва на французки език: Слушай, дете, не е хубаво толкова рано, на такава възраст, да пушиш тютюн. Детето се обръща към чужденеца с думите: Господине, не знаеш ли, че във Франция няма деца? Някои ще кажат, че това е умен отговор. – Не, по-глупав отговор от този няма. Величието на една държава се заключава в това, да има деца, но разумни, а не да няма деца.
Като наблюдавам живота на съвременните хора, виждам, че кой как се натъкне на някаква мъчнотия, казва: Лесно ще се справя с тази мъчнотия. Не съм дете я! – Дали се справя лесно или мъчно, това е друг въпрос; важно е, че той не иска да признае своята слабост. Тъй щото, когато човек пуши тютюн, бил млад или стар, дете или възрастен, той наистина е дете. Пушенето на тютюн показва една слабост у човека, от която той не може лесно да се освободи. Когато порасне, той ще се откаже от тази слабост. Същото може да се каже и за пеленачето. Докато е в пелени, детето не може да не се цапа. Можете ли да наречете това дете герой? Можете ли да му дадете кръст за храброст? Никакъв герой не е това дете. Никакъв кръст за храброст не заслужава още това дете.
Един ден, когато порасне, когато излезе от живота на пелените, тогава можете да разчитате на неговата сила. Тогава може да се говори за него, че е герой. Ако някое от съществата на невидимия свят, у което всички сетива са развити в съвършенство, погледне към вас, ще си състави понятие като за малки деца, които едва излизат от своето детинство.
Съвременните хора се намират в положението на онези професори по музика, които преподават на учениците си по свой, специфичен метод. Ученик следвал десет години музика при един от тия професори, който го учил да свири с цялата си ръка, т.е. движението на ръката да става от рамото надолу. Ако стане нужда да отиде при друг професор, той му препоръчвал друг метод: движението на ръката да става само в китката. И ученикът започва да прилага този метод. Той свири по новия метод още десет години. Рече ли да промени и този професор, ще попадне на друг, който ще иска да приложи своя метод: движение на ръката от рамото надолу. Какво е научил този ученик в продължение на 20 годишно свирене? – Нищо особено. През всичкото време, той е изучавал само това, как да движи ръката си. Обаче, има и трети, среден метод в музиката: движение на ръката от лакета надолу. Едно е важно за ученика: да напредва. По кой метод ще върви, не е толкова важно. И трите метода имат свои добри и лоши страни. Като свири прилежно, ученикът ще изработи свой, специфичен метод.
Всички хора се мислят за многознаещи, за учени, но кой е истински учен човек? Истински учен е онзи, който знае да превежда явленията в природата. Той трябва да познава езика на природата и да си служи с него. Запример: според езика на природата, движението на цялата ръка означава едно нещо; движението на китката само – друго нещо, а движението й от лакета надолу – трето нещо. Движението на цялата ръка означава материалистическо състояние. Това показва, че материализмът взима надмощие у човека. Движението на китката показва надмощие на умствения свят. Движението на ръката, от лакета надолу, показва надмощие на духовния живот. Значи, движението от лакета надолу представя връзка между материалистическия и умствения живот. Духовният живот на човека уравновесява неговия умствен и физически или материален живот. Ако човек, от сутрин до вечер, работи физически, за да изкара прехраната си, той е голям материалист. Или, ако от сутрин до вечер само пише, за да изкара прехраната си, той пак е голям материалист. Следователно, има разлика, дали човек свири с цялата си ръка, с китката си само или от китката надолу. Който свири с китката си само, той развива своя мозък; който свири с цялата си ръка, той развива главно стомаха си, но, ако равновесието между стомаха и мозъка се наруши, човек започва да страда от главоболие. Човек е двояко същество: от пъпа надолу той е физически човек, а оттам нагоре той е умствен човек. Докато двете естества на човека са в равновесие, той е напълно нормален. Щом се наруши това равновесие, в него настава вече една аномалия, вследствие на което се явява главоболие, коремоболие и т.н. Когато някой страда от коремоболие и от главоболие, това показва, че е нарушил равновесието между умствените и физическите енергии на своя организъм. Този човек не се развива правилно. За да започне правилно да се развива, той трябва да престане да свири с цялата си ръка, както и с китката си, а да свири така, че да движи ръката си от лакета надолу. Как може човек да се освободи от едното и от другото свирене? – Като живее правилно. Правилният живот представя истинско свирене. В този смисъл, истински музикант, истински оратор или говорител е този, който не губи своята музика. Пред каквато публика и да свири, той нищо не губи. Ако музикантът губи своето изкуство и всеки ден отпада, като се оправдава с немузикалността на публиката, той не е истински музикант.
И тъй, истинският човек трябва да се развива правилно, да бъде доволен от своето развитие. Той е намерил пътя на своето развитие и никога не влиза в стълкновение със своите чувства. Той никога не влиза в стълкновение със своя вътрешен свят. Докато влиза в стълкновение със своя вътрешен свят, човек не може да върви правилно в живота си. Той още не е намерил правия път на своето движение. Външните стълкновения не могат да се избегнат, но вътрешните – могат. Който не може да се справи със своите вътрешни стълкновения и не може да ги избегне, той е осъден на разрушаване. Не само той, но и целият му дом ще изчезнат. Според закона на наследствеността, всички народи, всички общества, всички семейства, всички индивиди, които не могат да се справят със своя вътрешен живот и влизат в постоянно стълкновение с него, са осъдени на постепенно израждане, на постепенно изчезване.
Христос казва: "Някой съградил къщата си на камък; и нападнаха върху нея ред изпитания, но тя устоя. Друг пък съградил къщата си на пясък, но тя не устоя." Пясъкът представя външните условия на живота, към които всички се стремят. Всички хора се стремят към външен, охолен живот, но не може да се разчита на този живот. Следователно, онези хора, които градят живота си на външни условия, ще имат съвършено различни резултати и последствия от тези, които градят живота си на вътрешни условия. Всеки, който гради живота си на вътрешни условия, той е в съгласие с цялото Битие. Който разбира този закон, той е в съгласие и с Мойсея, и с Христа. Той не може да бъде в противоречие с Мойсея. Мнозина не могат да се докоснат даже до малкия пръст на Мойсея. Казва се за него, че той е бил най-кроткият човек на своето време. За Мойсея е казано, че Бог ще въздигне между евреите голям пророк. Гражданските закони, които Мойсей създаде, говорят за това, че той бил умен човек. И всеки, който не се е подчинявал на тези закони, той трябвало да носи последствията на своето непослушание. Мнозина казват, че Мойсеевият закон имал значение за децата само. – Не, моралните закони на Мойсея и досега още, не са изгубили своето значение.
Следователно, ние трвбва да бъдем в съгласие с всички хора на миналите ввкове, които са имали същите стремежи, каквито имаме и ние днес. Докато не гледат на нещата по този начин, хората никога няма да дойдат до вътрешно разбирателство, никога няма да придобият своето вътрешно равновесие. Някои ще кажат: Толкова години вече, как се молим. Нима още не сме придобили това вътрешно равновесие? До днес, на всички хора е платено за всяка молитва, за всяка работа, която са свършили. Ако и в бъдеще, както и днес, за всяка молитва, за всяка работа ви се плаща, вие не ще придобиете нищо ново. До днес вашата мисъл е била валидна, но, ако и в бъдеще разчитате на същата мисъл, вие сте на крив път. – Ама ние сме водили чист и свят живот. – Така е било в миналото, но така трябва да бъде и занапред. Речете ли, че достатъчно сте водили чист и свят живот, вие се връщате назад и губите всичко, каквото сте постигнали. Речете ли пък, да се пресилите, да водите един неестествен живот на чистота и святост, ще минете за прекален светец. Вие знаете пословицата за прекаления светец: „Прекаленият светец и на Бога не е драг." Един начин има, по който може да се води чист и свят живот. Срещате един музикант, който ви казва: Аз зная да свиря по два начина – с китката и с цялата ръка. Как искате да ви свиря? – Не, човек не може да свири, едновременно, по два начина. Природата признава само един начин за правилно свирене. Всички останали начини са човешки. Природният начин на свирене се характеризира с това, че целият живот взима участие в тази музика. Музикалният човек се познава по музикалното чувство. Колкото по-добре е развито това чувство, толкова по-музикален е човек. Математикът, художникът, религиозният човек, също така, се отличават със специфично чувство, или със специфичен център. Външно наблюдавани, тези центрове са на големина - като малки лешници. Като знаете това, вие не можете да определите, кой седи по-горе – математикът, поетът, художникът, или ученият. Матиматиците не са най-учените хора на света, нито най-умните. Обаче, ако съберете на едно място и математикът, и философът, и религиозният, и поетът, и художникът, и музикантът, вие ще имате целокупния човек, който съдържа всички способности едновременно. Това значи съвършен човек. Съвършеният човек свири по-добре от специалиста - музикант; съвършеният човек рисува по-добре от специалиста - художник; съвършеният човек размишлява по-добре от специалиста - философ. А по-съвършен от Бога има ли? Щом Бог е най-съвършеното същество в света, тогава, ние ли разбираме света по-добре, или Бог, Който го създаде? Съвременните хора често се запитват: Защо Бог създаде света по този начин, защо хората умират, защо боледуват? Да се задавзт такива въпроси, това значи, да критикувате Бога.
Сега, да се върнем към същественото у човека. Казвате, че човек трябва да дойде до известно място в този живот, да постигне нещо. Въпреки това, повечето хора умират, без да са достигнали до мястото, което им е било определено да стигнат. Много хора не са придобили даже половината от това, което им предстои, което Бог изисква от тях. Никъде няма да срещнете човек, който да е постигнал това, което му е било определено, бил той поет, музикант, художник или философ. И като не постигнат онова, което трябва, невидимият свят, ни най-малко, не ги държи отговорни за това, но им казва: Не се безпокойте, бъдещето е пред вас. Обаче, докато не завършите програмата, която ви е дадена, нищо ново не можете да очаквате.
Христос казва: „Който слуша моите думи и ги прилага, ще го уподобя на човек разумен, който е съградил къщата си на камък." Аз засягам този въпрос, понеже, цялото човечество е човечество на нещастия. Бялата раса е раса на нещастия. – Защо? – Защото не може да използва възможностите, които се крият в нея. Всеки високо организиран човек, който не може да използва възможностите, които се крият в него, е нещастен. Всеки мъж, който, по три пъти на ден, бие своята добра, разумна жена, е нещастен. Всеки религиозен човек, който се явява пред известно общество, да проповядва и нито хората го разбират, нито той ги разбира, е нещастен. Питам: Бялата раса разбра ли Христовото учение, приложи ли Го? – Нито Го разбра, нито Го приложи. Онези, които сега слушат Христовото учение, приложиха ли Го?
Сега от всички се иска приложение на Христовото, на Божественото учение. Да приложи човек Божественото учение и Бог да бъде доволен от него, е едно нещо, а да не бъде доволен от него, е друго нещо. От гледището на съвременната наука, светът представя голяма болница. Всички се оплакват от страданията си, от болестите си и съжаляват, че благодарение на това не са изпълнили задачата си, не са изпълнили волята Божия. – И за това има изходен път: ако досега не са я изпълнили, сега могат да я изпълнят; и в бъдеще могат да я изпълнят. За изпълнение на волята Божия не се изисква време и пространство. За всяко друго нещо се изисква време, но за изпълнение волята Божия, не се изисква време. Запример, за развиване на търпението се иска време. Виждате, че, за да придобие търпение, болният, за когото се говори в Евангелието, е трябвало да чака, цели 38 години, около къпалнята, за да влезе във водата и да се излекува. Обаче, когато Христос дойде пред тази къпалня, Той моментално изпълни волята Божия. Той каза на болния: „Стани, дигни одъра си и ходи!" И до днес още, всички хора седят около същата къпалня, чакат, да слезе ангел Господен от небето, да размъти водата и който от тях пръв се хвърли във водата, ще бъде излекуван. Ето, две хиляди години вече са се изминали след Христа и всеки чака, да дойде неговият ред, да се потопи в къпалнята, за да се излекува. Къпалнята, това е светът, болницата, в която съвременните хора прекарват по-голяма част от живота си и чакат своето изцеление. Колкото и да чакат, обаче, те няма да имат никакви придобивки. И днес, Христос казва на всеки човек, поотделно: „Стани, дигни одъра си и ходи!"
Сега и аз ви казвам: Напуснете къпалнята! Ето, всеки от вас седи по 38 години пред тази къпалня и чака, но никакво спасение не иде. Всеки се оплаква, че няма кой да го тури в къпалнята. Докато чакате ангел Господен, да слезе от небето, да размъти водата в къпалнята и да се намери някой, да ви пусне във водата, все ще ви изпреварят. Обърнете се към Христа, Той да дойде при вас и да ви каже: „Стани, дигни одъра си и върви!"
И тъй, като слушате да ви се говори по този начин, казвате: Това е непостижимо. Да служи човек на Бога, да изпълнява волята Му, е нещо неразбрано. – Не, не е неразбрано това нещо. Хората се оправдават с неразбиране на волята Божия, но всъщност, много добре я разбират. Млад момък се годява за благородна, добра мома. Той я пита: Какво е мнението ти за мене? – Ти си цял ангел. По-добър човек от тебе не съм срещала. – Не виждаш ли някакъв недостатък в мене? – Никакъв недостатък не виждам. Като се оженят, по невнимание, той й казва една сбидна дума и тя веднага се нахвърля върху него с думите: Ти си голям грубиян, невежа, човек без култура. – Отде извади тези качества? Защо по-рано ми казваше, че нямам никакви недостатъци? – Защото исках да се оженя за тебе. И тогава виждах всичките ти недостатъци, но исках да постигна целта си. Щом постигнах целта си, свободно мога да ти кажа, какво мисля за тебе. – Тогава и аз ще ти кажа, че си лицемерка, фалшива жена. Както виждаш, какъвто съм аз, такава си и ти. И двамата сме едно и също нещо. Щом е така, нека се разделим, да бъдем свободни, да не се измъчваме. – Това са несъществени неща в живота, пред които ние не трябва да се спираме. Дефектите, недостатъците не са присъщи на нашето естество, вследствие на което, ние можем да се освободим от тях.
Следователно, за да се освободи от всички свои дефекти и недостатъци, човек трябва да се свърже, в съзнанието си, с всички напреднали души, които са завършили развитието си. Който не е запознат, поне с една от тия души, той не може да се освободи от своите слабости и недъзи.
Тъй щото, който иска да бъде ученик, той трябва да бъде във връзка с три същества: с Бога, с един от ангелите в невидимия свят и с човека, представител на човечеството на земята. Който не познава тези три същества, каквото и да се опитва да говори, всичко е празна работа. Мнозина казват: Ние познаваме само един, който е на физическото поле. За него знаем, че съществува, но дали останалите двама, съществуват, за тях нищо не знаем. – Щом единият съществува - и останалите двама съществуват. Като не могат да намерят двамата, хората казват: Първият е Бог, Който е горе някъде. Вторият е ангелът, който е в невидимия свят, някъде, между ангелите, а третият е човекът, който е в човечеството.
Сега, като се казва, че някой има възвишени идеи, уподобяват този човек на ангел, като казват, че е ангелска, чиста, възвишена душа. Когато дойдат до човек, който има високи идеи, за него казват, че е Божествена душа. Следователно, човек трябва да бъде запознат с Бога, с ангелите и с цялото човечество. Който има тези три познанства, той е поставил живота си на такава основа, върху която може да гради. Като влезе в училището, този човек ще бъде доволен, че може да учи и да се развива. Каквато работа започне, той ще изпитва вътрешно въодушевление и голямо благословение. На каквито мъчнотии и да се натъкне, той ще се справя лесно. Това е идейното в живота. Ако всички, които ме слушате сега, имате това познанство, салонът, в който сте днес, моментално ще светне. Щом това не става, можем да заключим, че инсталацията на тази светлина не е здрава, има някаква повреда в нея. Като видите, че инсталацията ви е повредена, казвате: Свършена е вече нашата работа. – Не, не е свършена вашата работа. Има начини, чрез които, инсталацията може да се поправи.
„Ако слушате моите думи". Така е казал Христос, преди две хиляди години. Той развил тази мисъл в следните думи: „Който слуша моите думи и ги прави, ще го уподобя на человек, който е съзидал къщата си на камък". Същото мога да ви кажа и аз: Ако слушате моите думи и ги приложите, ще бъдете подобни на человек, който е съзидал къщата си на камък. Ако сте герои, подобни на Самсона, на Крали Марко, на Херкулеса, вие ще приложите това учение. Ако не сте от героите, вие ще приложите старото учение, но ще имате и съответни резултати. Който иска да приложи учението на любовта, т.е. великия закон на любовта, според който е съграден сегашния живот, той трябва да изучава себе си.
Съвременните хора са дошли в развитието си до едно положение, по-горе от което не могат да се повдигнат. – Защо? – Защото, като им се изнесат някои истини, те започват, едни на други, да се подиграват. Тази черта се забелязва особено у българите, които не оценяват нещата и са готови да се подиграват, да се подсмиват. Това се дължи на факта, че религиозното чувство у тях е слабо развито. Българинът е материалист. Като придобие знание, той накриви шапката си и за нищо не иска да знае. Знанието е свещено нещо и от него зависи повдигането на човека. Знанието иде от Бога. Следователно, знайте, че всеки човек, от когото иде знанието, е посредник между Бога и вас. Затова, вие трябва да имате към него всичкото уважение и почитание. Ако за знанието, което ви преподава, иска да му се плаща, той е на крив път. Ако пък не уважавате този, който ви дава знание, и вие сте на крив път. Истинското знание, истинската светлина иде от Бога. Чрез когото и да дойде, той е носител на Божественото.
И тъй, за да даде път на Божественото в себе си, човек трябва да бъде смел, да воюва със злото в себе си. Ще кажете, че това или онова е непостижимо, че хората са лоши, че условията са тежки и т.н. – Не, героят не разсъждава така. Героят знае, че той трябва да уреди своя вътрешен живот, да дойде в съгласие с всички велики и мощни души, които са живели преди него. Те му казват: Понеже ти си герой, като нас, ние сме готови да те подкрепим. И в Писанието е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие". Значи, само смелите, решителните във всяко отношение, могат да влязат в Царството Божие. В този смисъл, всеки човек, който е приложил Христовото учение, той е съградил къщата си на камък. Този човек може да издържи на всички изпитания и изкушения.

24. Беседа от Учителя, държана на

4 август 1929 г. София – Изгрев

Промени в света

лекция пред общия окултен клас

ПРОМЕНИ В СВЕТА

Размишление върху доброто.

Какво нещо е човекът? Човекът е мислещо същество. Значи, и детето, и възрастният, и старият мислят. Още със ставането си от сън всички хора, на всички възрасти, започват да мислят. Разликата седи само в това, кой какво мисли. Детето мисли едно, възрастният – друго, а старият – трето. Всяка мисъл има свое специфично налягане, тежест и напрежение. Според тежестта, налягането и напрежението, тя произвежда съответната депресия върху човешкия ум, както различно тежките чували произвеждат различна депресия върху гърба на човека. Иска ли да се освободи от депресията на известна мисъл върху своя ум, човек трябва да потърси някакъв правилен метод за мислене, чрез който да извоюва свободата си. От младини до старини, човек работи за своето освобождаване. Докато се безпокои, в каквото да е направление, човек не може да бъде свободен. Щом се справи с безпокойството, той се освобождава. Освобождаването на човека показва, че е влязъл в една хармонична среда. Тази хармонична среда наричат Вечно начало, или Божественото начало в човека. Съвременните хора се безпокоят от много неща. Те се смущават от ред обикновени мисли. Например влизате в един дом и виждате, че синът е смутен. Той се възмущава от постъпките на баща си. Той не одобрява неговото поведение в известна посока. Обаче, постави ли се на мястото на баща си, и той ще постъпи по същия начин. В този случай той не се възмущава, не осъжда поведението си. Значи, неговото възмущение не е било на място. Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и също. За какво се възмущава този син? Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или местоимение. Синът изисква от баща си да говори по всички граматически правила. Да се говори точно по граматическите правила, определени от хората, това значи, да се спазва известна мода при говоренето. И в модата има нещо съществено, но много неща са несъществени. Разумният човек спазва съществените неща на модата, а несъществените туря настрана. В цялата природа има мода: в растенията, в птиците, в животните и в хората. Всички живи същества са облечени по някаква мода. Сега вече иде нова мода в света, която ще изненада всички хора. Които са готови, те няма да се изненадат. Обаче, които не са готови, те ще бъдат изненадани. Изненадата не подразбира смущение. Смущенията произтичат от човешките работи, а изненадите – от Божествените. Разумният човек никога не се изненадва. Той постепенно се готви за онова, което предстои да дойде. Той съпоставя всички свои възгледи според законите на истината.

Какво представлява истината? Истината е това, което нито се ограничава, нито се завладява. Това, от което не можете нито да отнемете, нито да придадете нещо, наричаме истина. Казват за някого, че бил много учен, могъл да снема истината от небето. Не, никой не може да снеме истината от небето. Който търси истината, той трябва да отиде при нея. Истината никога не слиза от своето високо място, за да отиде при човека. Тъй щото това, което хората наричат истина, е относителна истина, а не абсолютна. Някой казва, че ви обича и мисли, че говори истината. За да познаете, доколко този човек ви обича, вие го поставяте на изпит. Най-добрият учител е животът. Той изпитва хората. Човек се изпитва за всяка дума, която излиза от устата му. Каже ли някой, че е готов да се жертва за човечеството, веднага го поставят на изпит. Още този момент на вратата му похлопва един просяк, иска да му даде нещо. Този човек, който говори за жертва към цялото човечество в дадения момент отделя само един лев за просяка. За децата си, обаче, той е готов да даде всичко, каквото има. Значи това, което човек не може да направи за другите, за децата си може да направи. Това показва, че понятията му за човечеството се ограничават само до неговия дом.

Съвременните хора искат да постигнат своите желания по лесен начин. Те мислят, че като се помолят на Бога, веднага ще постигнат желанията си. Те гледат на Бога като на човек, подобен на себе си. Не, Бог не е подобен на човека. Той не е нито млад, нито стар. Той не е нито в религиите, нито в теориите на хората. Той е Бог на живите, а не на мъртвите. Това значи: Бог е Бог на съвършените, на разумните души, които Го познават, които Го разбират и изпълняват Неговата воля. Обикновените хора, които не познават Бога, си създават свои богове, на които приписват качества подобни на своите. Като изпаднат в някакво затруднение, те казват: Бог знае всичко. Той ще оправи работите ни. – Да, Бог знае всичко, но вие не знаете всичко. Бог е силен, но вие сте безсилни. Бог е всемъдър, дълготърпелив, но вие не сте придобили още тези качества. Тъй щото не е достатъчно човек само да говори, но трябва да има ясна представа за себе си. Не е достатъчно човек само да желае свобода, но той трябва да знае, че външната свобода се обуславя от вътрешната свобода на неговите чувства, мисли и постъпки. Свободна постъпка е тази, която е минала през съзнанието. Не е ли минала през съзнанието, тя не може да има такива резултати, каквито очаквате. Външно тази постъпка може да е права, може да е истинна, но ако не е минала през съзнанието, хората не я приемат.

Защо всички хора не могат да приемат истината? – Защото не разполагат със средства вътрешни и външни. Истината е скъпоценен камък, който може да се притежава само от богатите или от ония, които силно го желаят. Наистина, ако всички хора могат да си доставят скъпоценни камъни, в скоро време тия камъни щяха да се обезценят. Ако човек би постигнал всичко, каквото пожелае, сами по себе си желанията му биха се обезценили. Има неща, които не могат да се постигнат лесно. Само онзи човек може да си купи скъпоценен камък, който го оценява и който има пари. Като види скъпоценния камък той е готов да даде за него всичко, каквото има. Който има пари, но не ги дава за скъпоценния камък, той не го е оценил, както трябва. В разбиранията си този човек стои по-ниско от бедния, който е готов и живота си да заложи, но да придобие скъпоценния камък. Същото може да се каже и за истината. Само онзи човек може да придобие истината, който е готов да пожертвува всичко за нея. Този човек е богат и външно и вътрешно. За истината той не се спира пред нищо. Човекът на истината се движи свободно всред бурите и вълните на живота, без да потъва. Той има тежест подобна на тези, които турят в параходите, да ги държат в равновесие. Изгуби ли тази тежест, параходът започва да се клатушка на една и на друга страна, а може и да потъне. Тежестта на човека представлява устойчивостта на неговите възгледи. Докато е на земята, човек се нуждае от известна тежест, т.е. от устой на неговите възгледи.

Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни". Кой човек е готов да възприеме истината? – Който не се влияе от никакви външни форми. Представете си, че срещате млада, красива мома, която ви предава истината. Ако възприемете истината от младата мома заради красотата й, вие не сте готови още за истината. Ако пък не възприемете истината от някоя грозна мома само заради грозотата й – и в този случай вие не сте готови за истината. За да възприеме човек истината за самата истина, той не трябва да се влияе нито от грозотата, нито от красотата. Истината е неподкупна, никой нищо не може да й придаде, нито да отнеме. Истината стои над всички външни форми. Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да й придаде нещо особено. Онзи, който при възприемане на истината се влияе от външните форми на нещата, той е лишен от онова дълбоко, вътрешно разбиране, което му препятства да вижда нещата ясно. Ако вярваш, че богатият може да ти даде голяма сума на заем само защото е богат, ти не си готов още за истината. И ако не вярваш, че бедният може да ти даде същата сума на заем, само защото е беден, и в този случай не си готов за истината. Истината се изявява еднакво и чрез богатия, и чрез сиромаха. Хората не могат да възприемат истината, благодарение на заблужденията и противоречията, които имат в себе си. За свое оправдание те казват: Какво да правим, когато животът е такъв? Не, животът, през който сегашните хора минават, е относителна действителност. Ако животът на сегашните хора беше идеален, те трябваше да бъдат свободни, външно и вътрешно, да се разбират добре, да имат правилни отношения помежду си като между здрави организми.

И тъй, докато между хората не съществуват правилни отношения, те са далеч от идеалния живот, те не са още здрави хора. Истински здрав човек е онзи, който от сутрин до вечер е подвижен, лек, готов за работа. Истински здрав е онзи, който не знае, какво е болест. Той не се оплаква от нищо, не страда физически от никаква болест. Той е готов да помага на всички. Има ли най-малка болка в себе си, човек губи своето разположение. – Какво трябва да прави тогава? – Да работи. Всяка болка, колкото малка да е, има свои духовни причини. Тя показва, че човек е направил някакво отклонение в живота си, макар и микроскопическо, което трябва да изправи. Като намери причината на своята болка, човек трябва да работи върху себе си, за да я отстрани. Щом отстрани причината на своята болка, болестта ще изчезне. Като не знаят това при най-малкото заболяване, хората търсят лекари. Ако имат пари, добре е да търсят лекари. Какво ще правят, обаче, ако нямат пари? Има болести, които с пари не се лекуват. Има болести, на които обикновеният лекар не може да помогне. Например как се лекуват обезсърчението, ипохондрията на човека? Здравият човек се отличава по това, че познава добре проявите на природата и лесно се справя с тях. Както на физическия свят стават депресии, така и в духовния, т.е. в психическия свят на човека стават депресии. Който разбира законите на физическия свят, той познава законите и на духовния свят и лесно се справя със своите вътрешни състояния. Понеже знае, че между явленията на физическия и на духовния свят има известна зависимост, той може да си обяснява причините на всички промени в своя живот. Щом е дошъл на земята, човек не може да се освободи от влияния: физическият му живот се влияе от духовния, а духовният – от физическия. Колкото да се пази от влияние, човек все ще се подаде на влиянието на чужди мисли и чувства.
Като знае това, човек се стреми да придобие вътрешна свобода, да не се поддава на чужди влияния. Стремежът на човека към освобождаване показва, че съществува вътрешна хигиена, която той трябва да придобие. Ще кажете, че за да дойде до вътрешната хигиена в себе си, човек трябва да има прави възгледи. Кои възгледи са прави? Според мене, прави възгледи са ония, които не се ръководят от никакви моди. Мисли, чувства и постъпки, които се диктуват от някаква мода, не са прави. Те са временни, преходни положения. Неща, които се ръководят от модата, са мъртви. Обаче всички неща, които стават по законите на природата, са живи и постоянни. Ако хвърлите върху човека някаква боя, направена от самия него, тя непременно ще го оцапа. Обаче, ако природата хвърли някоя от своите бои, тя няма да го оцапа. Подвижните, живите цветове никога не цапат. Подвижните идеи никога не губят своята цена. Те имат живот в себе си. Иска ли да придобие вътрешна свобода, човек трябва всеки ден да внася по нещо ново във своите възгледи. Докато не освободи ума, сърцето и волята си от угнетителните условия, при които се намира, човек не може да придобие своята вътрешна свобода. Една от задачите на човека е да извоюва своята свобода. Човек сам се е заробил, сам трябва да се освободи. Бог може да даде на човека методи за освобождаването му, но по никой начин Той сам няма да го освободи. Който сам се е заробил, той сам трябва да извоюва свободата си. Бог може да му помогне само тогава, когато види готовността му да пожертвува всичко за придобиване на свободата си.

Някои хора казват, че не трябва да правят жертви за една гола свобода, за една гола истина. Който мисли, че свободата и истината са голи неща, той не разбира нито свободата, нито истината. Истината и свободата никога не могат да бъдат голи. Истината е вечното начало в живота, което не може да се сравнява с нищо. Който не е готов да пожертвува всичко за истината, той не може да познае Бога, не може да види Неговото лице. Като не искат да използуват разумно условията на физическия свят, мнозина си въобразяват, че могат да видят Божието лице след смъртта си. Наистина, след смъртта си човек може да види много неща, но всичко, каквото види, няма да го ползува. Докато е на земята човек вижда слънцето, но той не знае нищо за него. Преди всичко слънцето, което човек вижда, нито е такова, каквото е в действителност, нито е на това място, на което е всъщност. Какво нещо е слънцето в действителност, къде е неговото място в природата, това малцина знаят. В пътя на развитието си човек постепенно се домогва до истината, до онези положителни знания, които представляват стремеж на неговата душа.

"Истината ще ви направи свободни". Коя истина може да направи човека свободен? Само онази, която не се влияе от никакви външни форми и положения. Казват за някой човек, че е честен. Той е честен, защото е богат, няма нужда от пари. Казват за друг някой, че не е честен, защото е беден, лишен от хляб и като се намери пред изкушение, позволява си да бърка в чужди каси. Ако богатият е честен по причина на богатството си, което задоволява всичките му материални нужди, къде е истината тогава? И ако сиромахът не е честен по причина на сиромашията си, която го заставя да лъже и да краде, къде е истината? Богатството скрива греха на човека, а сиромашията го разкрива. От гледището на истината и богатият, и сиромахът са грешни, само че грехът на богатия не е проявен, а на сиромаха е проявен. Като видите, че някой коленичи, вдига ръцете си нагоре и се моли, ще знаете, че той е богат човек, моли се за богатството си. Видите ли, че някой върви недоволен, от нищо не се интересува, ще знаете, че той е крайно беден човек, няма за какво да се моли. И богатият, и бедният са еднакво религиозни. И двамата не признават Бога. Всеки мисли само за себе си. По отношение на Бога и двамата се ръководят от правилата на модата. Единият се води по правилото, че е модно човек да се моли. Другият казва, че не е модно човек да се моли. Първия наричат вярващ човек, набожен, втория наричат безверник. Истинската молитва изисква от човека работа. И богатият, и бедният трябва да работят във всички области: в областта на своите мисли, чувства и постъпки.

Казвате, че трябва да се живее добре. Въз основа на този възглед като отидете някъде на гости и не ви приемат добре, вие казвате, че тези хора не живеят разумно. Не, това не е истина. Истината изключва личните разположения на човека. Може да чуете много истинни неща от някого, които да не ви харесват, но това не значи, че те не съдържат истината в себе си. Само онзи може да разбере истината, който не се спъва от външните, от преходните положения на нещата. Спъва ли се от външните неща, човек не се е домогнал още до истината. Когато по отношение на другите човек постъпва както към себе си, той е дошъл до правилно разбиране на истината. Който е придобил истината и живее в нея, той трябва да бъде образец във всичко. Докато сравнява една религия с друга, едно учение с друго и се произнася за правотата им, човек не е дошъл още до истината. Иска ли да намери истината, той трябва да бъде абсолютно чист в мислите, в чувствата и в проявите си. И като намери истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави нещо, нито да й се отнеме.

Мнозина се стремят към истината, но малцина се интересуват от нея. Които не търсят истината, казват, че не може да се живее без грехове. Да живее човек в грехове и престъпления, това значи да живее в робство. Дето има робство, там истината отсъства. Както не може без грехове за някои хора, така може и без грехове за други. Аз говоря за първичния грях, който е начало на всички грехове. Като е дошъл на земята човек не може без погрешки, но може без грехове. Който държи тази мисъл в ума си, той е радостен и весел, готов за всякаква работа. Той е доволен от живота, от проявите на всички живи същества. Във всичко той вижда Бога. Този човек може да каже за себе си, че молитвата му е чута. Онзи, който е недоволен от живота, който постоянно критикува Бога, че не е създал света както трябва, той е изложен на ред нещастия и болести. Като знае много, като не одобрява това, което Бог е създал, нека сам си помогне. Щом се намери в безизходно положение, той започва да се моли на Бога. Като се моли или ще получи отговор на молитвата си, или няма да получи. Ако не получи веднага отговор на молитвата си, това не значи, че Бог не иска да му отговори. Не е дошло още времето да му се отговори. Рано или късно Бог все ще отговори на човека. Фактът, че при всички трудности, на които се натъква, човек продължава да живее, да се радва и скърби, показва, че молитвите му са приети.

Едно трябва да знае човек: иска ли да уреди работите си, да изправи външния си живот, преди всичко той трябва да изправи отношенията си към истината. Не изправи ли отношенията си към истината, човек никога не може да уреди работите си на физическия свят. Колкото да урежда работите си, без истината човек нищо не може да уреди. Казват: Богат е този човек. – Богатството не урежда работите. – Учен е той. – И учеността не разрешава въпросите на живота. – Силен е. – И силата не разрешава въпросите. Човек може да е сиромах, неучен, но има ли истината в себе си, той правилно разрешава всички житейски въпроси. Истината прави човека богат, силен, учен и красив.

Едно дете среща една мома, която носи на рамото си кошница, пълна с червени, зрели череши. Детето поглежда към черешите, после – към момата и казва: Како, много си красива. Момата поглежда към детето и се усмихва. Тя знае, защо е красива. Това, което носи на рамото си, я прави по-красива, отколкото е в действителност. Без кошницата на рамо детето не би спряло вниманието си върху момата. Кошницата с череши може да се уподоби на истината в човека, която го прави силен, красив, учен, добър.
И тъй, когато човек дойде до Бога, в Който е абсолютната истина, казва, че Бог е всеблаг, всемъдър, всесилен, дълготърпелив и т.н. Наистина, такъв е Бог, но хората виждат това, само когато Го срещнат с кошница, пълна с череши. Понякога материалните блага отварят очите на хората, но понякога ги затварят. Истината не се влияе от материалните блага. Тя раздава от себе си, но никога не взема. Истината е богата, от нищо не се нуждае. Тя носи на рамото си пълна кошница с блага. Среща я един и казва: Много си красива. Тя бърка в кошницата и дава. – Много си добра. – Пак бърка в кошницата и дава. – Много си учена. – Пак дава нещо от кошницата си. Вечерта, като се върне у дома си с празна кошница, истината отново я напълва, без да каже дума за това, което е направила.

Днес всички хора се стремят към нещо. Момата иска да се влюби, затова търси момък. Момъкът също иска да се влюби. Старата баба и старият дядо искат да имат внуци, да им услужват. Любещият трябва да помага, да служи, а онзи, когото обичат, трябва да дава нещо от себе си за услугите, които му правят. Каквито стремежи да има човек, те водят към придобиване на истината. За да реализират желанията си, младите се нуждаят от подкрепата на възрастните. И възрастните се нуждаят от помощта на младите. Едни други подкрепени, те вървят към постигане на истината. Когато говоря за любовта, аз я вземам в нейната първична проява, присъща на душата. Когато мъжът и жената искат да имат дете, това подразбира стремежа им към придобиване на истината. Детето в дома е истината. Тази е причината, поради която всички членове в дома се грижат и радват на детето. Животът има смисъл, докато истината е в човека. Когато истината живее в човека, той има дом, той е безсмъртен. Щом истината го напусне и родът се прекратява. При това положение човек става смъртен. Следователно, домът се крепи върху истината.

"Истината ще ви направи свободни". Ако махнете веригите от ръцете и краката на затворника, това не значи още, че той е свободен. Той е още в затвора. Излезе ли от затвора, той е съвършено свободен. Да излезе човек от затвора, това значи да се освободи от ограничителните условия на живота. Човек сам е създал ограничителните условия на своя живот. Следователно той трябва сам да се освободи от тях. За да се освободи от болестта, болният трябва да отвори прозорците на стаята си, да влиза през тях чист въздух. Скъперникът трябва да отвори кесията си, да се храни с чиста, здрава храна. Щом се отнася за здравето, човек трябва да бъде щедър. Чиста, здрава храна е нужна на човека.

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: