Моите овце слушат моя глас 5 страница

Казвам: що се отнася до външната страна на целокупния живот, той може да се разглежда като общ, сложен организъм, съставен от безбройно число колела. Всеки човек, като индивид съставлява част от този организъм. Докато е в този организъм и се върти заедно с всички колела, той се мисли много нещо. Счупи ли се, обаче, един от зъбците на колелата, той разбира вече, че силата не е у него и започва да се чуди, да мисли, какво да прави. Казвам един от зъбците на колелата се счупи. – Какво да правя? – Ще чакаш, докато дойде някой велик майстор да поправи счупения зъбец. Той може да го поправи, а може и да го извади, да го хвърли навън и вместо него да тури здрав. Ще кажете как е възможно да ме извадят навън. – Да, човек може да бъде изваден навън, и като зъб от някое колело. И като колело, да се претопи и да се постави отново в друг някой организъм. От същия, от великия майстор зависи формата, която може да ви се даде. Трябва да знаете, че вие още не сте господари нито на своята форма, нито на своя живот. Вие се намирате още под опекунството на Великия закон. Казвате: ние сме свободни. – Не преди всичко вие не сте свободни нито от въшките, нито от бълхите, нито от комарите Едва седнете някъде, и усещате вече, че нещо ви е ужилило. Не само по низките места има паразити, които безпокоят човека, но те се срещат и по високите места. В Рила, например, около езерата, на височина 2400 м, се срещат особен род мухи, които кацат по човека и силно го жилят. На ужиленото място се образува подутина, подобна на ужилено от паяк или от пчела. Тези мухи внасят в организма на човека особена течност, която действува лечебно.

„Който прави Истината, иде към виделината”. Този стих не е правилно преведен. Истината не може да се прави. Смисълът на този стих подразбира „който обича Истината”. Ако думата „прави” се изтълкува кабалистически, според буквите, от които е съставена, първата буква „п” в тази дума, е на мястото си. Тя означава да възприемеш нещо. Втората буква „р” не е на мястото си. Тя означава да хванеш нещо с ръката си. В този смисъл Истината не може да се хваща с ръка, но се възприема с ума. Буквата „а” е на място употребена. Истината внася Правдата в света. Дето няма Истина, няма и Правда. Сега хората искат да внесат първо Правдата, правото в света, а после Истината. Това е невъзможно. Първо ще възприемете Истината, а тя ще внесе Правдата. Всички неща се развиват по един последователен ред.

И тъй, ние говорим за живота, според сегашното му развитие. Ние не го разглеждаме теоретично. В това отношение физическият, духовният и Божественият живот представляват известен род сили. „Тези три вида живот, като течения на общия живот, са свързани един с друг. Там, додето човек е достигнал днес, той представлява една малка част от общия развой. За в бъдеще човек ще се измени още повече, па и трябва да се измени, за да дойде до правите, положителни разбирания на живота и на природата. Днес всеки човек има известно верую, което иска да наложи и на другите, да им докаже, че тъй, както той мисли, е най-право. Той може да наложи своето верую, своите разбирания и на другите само тогава, когато има за тях абсолютни, положителни доказателства. Например, френолозите казват, че дългият нос е признак на интелигентности Обаче, не всякога дългият нос определя интелигентността на човека. Известно е на всички, че с целзиевия термометър се определя температурата. По аналогия на горното твърдение, че от дължината на носа зависи интелигентността на човека, трябва ли да вадим заключение, че и от дължината на термометъра ще зависи неговата точност при измерване на температурата? От какво зависи точността на термометъра? – От правилното му приготовление. Има ли някаква неправилност, или грешка в приготовлението на термометъра, тя се изразява в неточното измерване на температурата.

От друга страна френологията твърди, че ако носът е къс и широк, това показва известна деятелност в чувствата. Тази широчина на носа може да се дължи на някакъв физиологически дефект в човека. Значи, законът, който определя интелигентността и деятелността на чувствата в човека, е верен само тогава, когато дължината на носа е резултат на усилена умствена дейност, а широчината му – резултат на усилена дейност на сърцето. Когато умът не е работил интензивно и когато сърцето не е работило усилено, дължината и широчината на носа са привидно явление; те са образувани по механически начин, като резултат на някакво натрупване. В този случай, доказателствата за дължината и широчината на носа излизат неверни. Това показва, че дължината на носа, която действително определя интелигентността на човека, трябва да бъде точно определена мярка, а не произволна. Същото се отнася и до широчината на носа. Освен това, когато се определя интелигентността и деятелността на чувствата у човека, трябва да се вземат пред вид общата конструкция на носа, кожата му, мускулите му и ред още обстоятелства. Мускулите на носа в интелигентния човек са устроени по особен начин и се отличават от тия на неинтелигентния човек. В носа на интелигентния човек има известна красота. Природата обича красотата и всякога се стреми към създаване на красиви форми.

Ще кажете: кой свят е красив? Умственият. Той е свят на красотата: Той създава формите. Щом дойдем до чувствения свят, чувствата указват влияние върху широчината на носа. Дойде ли се до нормалната мярка за широчината на носа, казваме, че този човек е благороден. Значи, по широчината на носа се определя благородството на човека. Каквото чувство и да се зароди в човешкото сърце, веднага се отразява на носа, забелязва се леко мръдване на мускулите. Най-скрити те чувства, които минават през сърцето на човека, винаги се отразяват в мускулите на носа. В това отношение носът е пълно отражение на чувствата у човека. Всички чувства на човека се отразяват върху носа, тъй както картините на кинематографа се отразяват върху главното. Дойдем ли до очите пък, там вече няма абсолютно никаква лъжа. Който иска да скрие нещо, не остава друго освен да затвори очите си. Когато децата искат да излъжат, да скрият нещо от родителите си, те затварят очите си. И след всичко това ние мислим, че може да има нищо скрито-покрито. Не, навсякъде, дето има скрита вода, тя излиза на повърхността – и през най-малките шупли ще излезе навън.

Казвам: от гледището на Божествения свят, няма скрити, няма тайни неща. Не се минава много време и всичко, което човек е таил дълбоко в себе си, излиза отвън. Затова, именно, от всички се изисква чистота – чист и свят живот. Това може да се постигне само когато човек изпълнява не своята воля, а волята Божия. Същото нещо Христос е казал в един от стиховете на Господнята молитва „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята!” Значи, жителите на небето изпълняват вече волята Божия по един естествен път. Всички разумни същества, които живеят на небето, имат будно съзнание за това, което вършат, и са доволни, че изпълняват волята Божия тъй, както трябва, за да служат като образец на жителите от земята. Обаче съвременните хора, като не знаят правилния начин за изпълнение на волята Божия, искат чрез принуждение, чрез насилие да изпълнят този ред, да изпълнят тази висша воля. Те създават закони, правилници, но волята Божия пак не се върши. Когато хората изпитват моменти на щастие, това не е резултат на земния живот. Земният живот представлява редица от страдания и нещастия. Защо? – Защото той е непрекъснато нарушение на Великия Божи закон. Следователно, радостите, щастието в живота на хората идат от небето, от Божествения свят. Прекъсне ли се връзката с този свят, страданията идат. Значи, страданията и нещастията идат от земята, а щастието и радостите – от небето.

И тъй, ако хората очакват щастие и радост от земята, тяхното положение може да се изрази с българската поговорка „Трай, коньо, за зелена трева!” Очаквате ли радост и щастие, обърнете погледа си нагори, към висшия свят! Това е в реда на нещата. Растенията очакват своето спасение от слънцето. Хубавото, красивото за растенията иде от слънцето, а не от земята. Хубавото, красивото за водата иде от слънцето, а не от земята. Хубавото и красивото и за хората иде от слънцето, от този велик свят, а не от земята. Всичко хубаво и велико иде от света, дето се изпълнява волята Божия. Той е свят на ред и порядък. Съзнанието на тия същества там е тъй будно, така добре - развито, че те знаят, предвиждат и разбират всичко. Те знаят причините и последствията на нещата, затова нито спорят, нито се разправят помежду си, нито се мъчат да убеждават другите. Щом видят някой човек, те вече го познават.
Велико нещо е познанието! Да познава ш човека, това не значи да измериш границите му, до колко той е голям или малък. Познаването на нещата не се опредяла с измерване на тяхната големина. И вечността не се опредяла с измерване на нейната големина. За вечността няма мърка. Под думата „вечност” се разбират тия условия на живота, които никой не може да ограничи. Вечността, безконечността не може никога да се свърши. Тя съдържа в себе си всички красиви възможности. Има вечност, която е минала вече; има вечност настояща; има и вечност бъдеща. Това, което е минало за нас, за други същества е настояще, а за някои – бъдеще. Тези въпроси са отвлечени, и мнозина от вас може да не се интересуват от тях. Които не се интересуват от тези въпроси, имат право за това. Защо? – Всички хора не са на еднаква степен на развитие. В духовно отношение някои хора са в първо отделение, те едва сега изучават буквите и само тях разбират. Други са във второ отделение, трети – в трето, в четвърто отделение, а някои са в класовете на прогимназията или гимназията. Обаче, има деца от първо отделение, които се считат големи, и те се държат като важни авторитети. Те едва смятат от 1 – 10 и мислят, че много знаят. Действително, много нещо е да знае човек да смята от 1 – 10. Животът на земята се включва в тия числа.

Животът на всеки човек се опредяла с една математическа формула от числата 1 – 10. Ако вървите по закона на инволюцията и броите от 1 – 10, това е Божественият живот; като слизате отгоре, от 1 – 100 е животът на ангелите; от 1 – 1000 – животът на хората, а от 1 – 10,000 – животът на млекопитаещите и така може да дойдете до 100,000, до 1,000,000 и повече. Всички тия числа представляват кръгове, и всеки кръг има свои по-малки подразделения. Всеки по-голям кръг, със своите подразделения представлява ред възможности, но всеки от тях съставлява един вътрешен кръг на безпределния живот, който теософите наричат абсолютен, безпределен, безконечен. Този живот няма нищо общо с живота на по-малките кръгове. Те трябва да се нагласяват според него. Или изразено с контрастен език: нито ние познаваме Безпределния, нито Той ни познава. Какво ще кажете на това отгоре. Обаче, Този, Когото ние познаваме, и който нас познава, само Той познава Безпределния. Значи, Бог, на Когото ние се кланяме, познава Безпределния. Тъй щото между това Начало, което ние познаваме, има друго Начало. Той е Безпределният Бог, Който ни свързва в едно цяло. Тази идея е малко странна, даже и малко страшна. Кога: се страхува човек? – Когато се качи на някоя висока канара и пожелае оттам да скочи. Ако той няма крила, с които да хвръкне, опасно, страшно е положението му; ако има крила, ще хвръкне, дето иска, и няма да се плаши. Що са крилата? – Знанието. Който има знания, той може да хвърчи без страх. Казвам: вие трябва да вложите в съзнанието си новите идеи, които ви изнасям сега, за да подобрите с тях живота, който Бог е вложил в душите ви. Какво представлява човешката душа? – Тя може да се уподоби на прекрасна градина, добре заградена наоколо със зеленина, а вътре посята с най-доброкачествени плодни дървета. Човек е градинарят, който я обработва. Питам: какво ще излезе от тази прекрасна градина, ако няма вода, да се полива? В този случай водата представлява живота. От нея зависи плодородието на градината, което може да се използува, както за благото на самата душа, така също и за благото на нейните ближни. Ако човек сам стане причина да се отбие някъде водата, градината вече запустява, оградата й се срутва, дърветата изсъхват, и тя става вече свърталище на добитъка. Тия животни започват да я наторяват с своите извержения. Ние наричаме това наторяване страдание. Това наричаме още и карма или зла съдба. След време тия страдания ще се махнат, и отново животът ще потече, ще се възстанови пак прекрасната градина. Докато дойде това време, обаче, ще се изпитат лошите последствия на този тор. Няма по-страшно нещо от нечистотиите в живота! Говедата не заравят своите извержения, както това правят свинете, а оставят на хората, те да свършат тази работа. Свинете пък вършат тази работа не от някакво високо съзнание, а по силата на своя навик да ровят и разравят. Като ровят и разравят земята, те случайно заравят и своите извержения. Волът, например, като натори земята със своите извержения, казва на господаря си: „След като наторих нивата ти, впрегни ме сега да я изора”. Като я изоре, само тогава вие ще разберете смисъла, философията на живота.
Това е символ, който трябва да обърнете, да анализирате, за да намерите вътрешния смисъл, скрити в него. Вие трябва да дадете такъв израз на този символ, какъвто математиката дава на числата. Същото се отнася и до буквите. Всяка буква има свой определен израз. Въпросът не е в това, скоро да получите крайни резултати, крайни цели. Първо за вас е важно да дадете израз на всяко число, на всяка буква, на всяко явление в живота, и след това да очаквате крайни резултати. Всяка буква, всяко число представлява един метод. Вие искате да подобрите живота си. Как ще го подобрите? Трябва да намерите такъв метод, че като го приложите в живота си, да получите добри резултати. Казвате някому не греши! – По какъв начин, какво трябва да направя, за да не греша? Толкова пъти съм правил усилия да не греша, но пак греша. Вие запитвате: има ли, наистина, някакъв сигурен метод, чрез който човек да не прави грехове? – Има, разбира се. Много примери са дадени, остава само да ги приложите.

Сега ще ви приведе един пример за потвърждение на мисълта, че човек може да намери начин да не греши. Един турчин, от Шуменско някъде, бил голям пияница. Той правил много опити, да се отвикне от тази слабост да пие. Какво ли не правил той? И Корана чел, и се заричал да не пие, и все пак пиел, не могъл да се откаже от пиенето. Най-после, като видял, че сам не може да се поправи, казал си: „Аллах иши” – Божия работа е това! На Бога оставям всичко. Като си казал така, пак се запътил към кръчмата да пие. Това било вечер, към 11 часа. Той се обърнал към кръчмаря и му казал: „Иване, дай ми четвърт кило ракия!” Кръчмарят, по погрешка, вместо ракия, налял четвърт кило газ. Турчинът надигнал шишенцето и бързо го изпил. Като разбрал, че вместо ракия изпил четвърт кило газ, той рекъл на кръчмаря: „Иване, Иване, какво направи!” – и на часа излязъл от кръчмата. От този момент той престанал да пие. Газта го излекувала. Газта има резултат само тогава, когато Аллах я дава. Това значи: газта лекува само тогава, когато се употреби разумно. По този начин между кръчмаря и турчина се образували отношения, а газта послужила като връзка за тия отношения. Кръчмарят му казал: „Слушай, аз съм кръчмар и не пия, а ти не си кръчмар и пиеш. Щом аз мога да се въздържам, ти още повече можеш да се въздържаш”. Значи, чрез кръчмаря Бог освобождава турчина от слабостта му да пие.

И сега, щом кажем никому да не греши, трябва да намерим начин, метод, този човек да не греши. Кажем ли някому да прави добро, пак трябва да му покажем начин, как да прави доброто. Казвам: ако в новата наука употребяваме старите методи, ние ще имаме стари резултати. Казвате: да се обичаме! – Как ще се обичате? Казвате: така трябва да се обичаме, че да сме готови да правим добро едни на други. – И като се обикнете, и като сте готови да си правите добро, пак злото може да се яви. Например, една мома обиква друга някоя. Идва трета и казва на първата: ти мислиш ли, че тази твоя обич ще ти донесе никакво добро? Първата мома поглежда някак особено, мило към своята любима. Третата й казва: какво я поглеждаш така особено? Особено ще я поглежда. разбира се. Какво означава този особен поглед? – Той означава интензивност на чувствата. Котката, например, поглежда особено към мишката. Защо? – Чувствата й са интензивни по отношение на мишката. И птичката, кацнала нейде на дървото, поглежда особено към котката, но котката поглежда за едно нещо, а птичката – за друго. При всеки даден случай човек може да се намери в положението или на котката, или на птичката. Човек трябва да разреши в себе си въпроса, каква роля играе котката, и каква – птичката.

От чисто практическо гледище, човек не трябва да се занимава с отрицателните сили на тъмнината, защото те го демагнитизират, и той изгубва своята вътрешна сила. Когато човек наблюдава някое отрицателно действие, той се опетнява. Виждаш ли, че бесят, или убиват някого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човек и се постарай да си създадеш някакъв красив образ, никаква красива форма в ума. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от невидимия свят, да отворят път на душата му. Следователно, нека остане в вашия ум една картина за доброто, за благото на този човек. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видели, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или две сестри от новото учение се скарат или сбият, те непременно ще почувствуват някаква вътрешна тъга в себе си. Те изпитват тъга, защото се наранили вътрешно, и трябва да превържат раната си.

Казвам: да се карат или да се бият хората, това е стар начин на действие. Докато хората прилагат старите методи в живота си, те няма да имат никакви положителни постижения. Резултатите на тези методи са остаряване и дисхармония във всичко. Новото общество не може да почива на стари методи. Старите методи са изгнили вече греди, които не могат да издържат нова постройка. Мнозина казват: Господ може да направи всичко. Така е, Бог може всичко да направи, но ако утре не задоволи вашите желания и очаквания, вие сте готови да се откажете от Него. Бог, Великото начало на живота, може да направи всичко, което включва в себе си пълнота и съвършенство. Той има избор в своите действия, макар че има свобода да направи, каквото иска. Неговите действия, обаче, са всякога разумни и съвършени.
На какво трябва да се базира разумността, изобщо? Когато някой човек ме хвали, това показва, че той очаква също така да бъде хвален от мене. Когато някой ме обича, и той очаква да бъде обичан. Когато някой ми подарява нещо, и той очаква подарък от мене. Това са правила без изключения. На какво основание трябва мене да хвалят, а аз да не хваля? Защо аз трябва да бъда обичан, без да отговоря на другите пак с обич? В такъв случай, ако искам да бъда свободен, трябва да наредя нещата на това място, което е най-безопасно. Например, ако искам да чета, а нямам свещ, ще почакам, докато друг някой запали свещта си. Тогава аз ще чета свободно на неговата светлина, без да се задължавам да го хваля, дето той е запалил свещта за себе си. Друг е въпросът, ако аз помоля този човек да запали свещта си специално за мене, или пък, ако той ме помоли да запаля свещта си специално за него.

Сега вие трябва да схващате правилно новите веения, новите отношения, които Бог има към вас, както и към всички ония, които влизат в новата култура. Под думата „нови отношения” разбирам отношения, не съществували досега. Ще ви приведа един прост пример за изяснение на мисълта си. Някоя майка има само едно детенце, което много обича. Тя постоянно го милва, гали, целува, прегръща – радва му се. Когато детенцето й стане седемгодишно, тя го изпраща на училище, да се учи. Учителят вече има съвсем други, нови отношения към това дете. Той не може да го милва и прегръща, както правела майката. Неговата задача, като учител, е съвсем друга. Тук се зараждат отношения между учител и ученик. Ако учителят има в отделението си 30 – 40 деца и постъпва с тях, както майките им постъпват, питам: колко часа трябва да има той на разположение, докато изпълни тази процедура? Когато майката прегръща детето си, тя го храни, дава му нещо. Значи, когато човек иска да живее, той трябва да се храни; когато човек иска да мисли, той трябва да учи. Следователно, при майка си детето живее, а при учителя си – учи.

Казвам всеки човек, който се стреми към нов живот, той влиза в нова област – в закона на безсмъртието, дето отношенията между хората са съвсем нови. Тия отношения са абсолютно чисти. На небето и децата живеят в тия отношения и ги спазват Досега аз срещнах в България само едно дете, момиченце, с такава абсолютна чистота в погледа му. В очите му имаше нещо Божествено, което единствено е в състояние да внесе красивото и великото в света. Срещнете ли това дете, то събужда желание в вас, и вие да бъдете като него. Неговият поглед говори за една свободна, богата душа.
И тъй, всеки, който обича Истината, трябва да придобие ново вътрешно състояние. За постигане на това състояние, човек трябва да има голяма вътрешна прозорливост, досетливост, да разбира, кое е приятно и кое неприятно на хората. Спрямо душите на хората той трябва да бъде много внимателен. Тъкмо тази черта липсва у българите. Българинът е крайно нахален. Надали има друг народ, за когото може да се каже същото. Като общо правило, българинът не знае, какво нещо е любов и уважение към личността на човека, а още повече към душата. Когато българинът проявява към някого уважение или почитание, непременно той има някаква користолюбива цел. Българинът рядко може да направи нещо безкористно. Ако той не може да извърши нещо от любов, нека го направи поне от обич към Истината.

Казвам: българите, трябва да се борят с този вътрешен недъг – нахалството, за да се подигнат. Този недъг може да се изправи само по един начин – когато човек обикне Бога. Като говоря за обич, за любов към Бога, аз не разбирам този Бог, Който живее на небето, нито Този, Който живее в хората, но подразбирам Бога, Който сега иде в света. Младият момък няма да се влюби в стара баба, която представлява живота на миналото; той няма да се влюби в женена жена, която представлява сегашния живот, но ще се влюби в чистата девствена мома, която никога мъж не е познала. Тази мома представлява бъдещия живот – животът на новата култура. Това е правилното положение на нещата, което всички съвременни хора трябва да разбират. Тъй както хората вярват днес в Бога, това не е вяра. Това е живот на интерес. Кой не вярва в една богата банка? Да вярваш в някоя банка само затова, че всеки ден имаш възможност да теглиш пари от нея, това е вяра чрез принуждение, вяра от интерес. Според индусите истинската вяра в Бога подразбира сливане с Него. Това не е точно определение на вярата. Според нас сливането с Бога подразбира да гледаш на нещата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, с нищо да не опетняваш Божественото в себе си.

Когато се говори за Бога, Когото не познавате, това е философско положение, което може да смути донякъде съзнанието на обикновения човек. Ние не говорим за това Начало, което вие познавате в смъртта, но говорим за това Велико Начало във Вечния живот, което вие още не познавате. Може ли да се нарече лекар този човек, който продължава живота ви само с няколко дни? Може ли да се нарече майка тази жена, която ви дава живот само за 30 – 40 години? Може ли да се нарече баща този човек, който сам изял и изпил всичко, а за сина си нищо не оставил? И сега, ако знаете законите за раждането и прераждането, всеки от вас ще може да определи, на кое място ще се прероди. Ако някой баща има 5 – 6 сина, в отвъдния живот той ще се прероди чрез този син, когото най-много обича. Като има пред вид това, той оставя на своя любим син най-много наследство: къщи, ниви, пари. Той прави това с користолюбива цел: като дойде втори път на земята, да бъде богат. На останалите синове, които не обича толкова много, или никакво наследство не оставя, или много малко, с което иска да каже: аз няма да се преродя чрез вас, за това не ви оставям нищо. По същия начин постъпва и майката, когато има няколко дъщери. Една от дъщерите си тя обича най-много и всичко, каквото има, дава на нея, защото иска да се прероди чрез нея. Туй не е за осъждане, защото такъв е вечният план на живота. Това ще се повтаря и преповтаря дотогава, докато човек се изчисти от своя егоизъм и от користолюбието си. При тази користолюбива любов, когато бащата се прероди чрез своя любим син, той ще бъде отгледан от него по всичките правила на съвременното възпитание. Той ще тегли от сина си такъв каиш, какъвто никога не е виждал и не е чувал. Всеки човек в живота си ще минава през страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие.

Следователно, първото нещо, което се изисква от всеки едного, е да има в съзнанието си високо понятие за Бога. Като имаме пред вид всички съвременни религиозни вярвания за Христа, за светиите, за онзи свят – всички тия вярвания трябва да се пречистят! От тях хората са направили една сплав, една амалгама, вследствие на което си представляват нещата тъй, както никога не са били. Днес се говори за Христа, за християнството, но питам: какво е било християнството в своя първоначален период? Какъв е бил Христос и как е проповядвал? Христос ходел скромно облечен, със сандали на краката си. Как стана тогава, че Неговите избраници днес служат на Бога с мантии и с корони на глава? На времето си Христос работил без заплата. Как се нареди днес, Неговите избраници да получават такива големи заплати? Аз се чудя на всичко това.

Как ще обясните тези факти от научно гледище? Ако една овца проявява качества, каквито майка й не притежава, питам: отде се явиха тези качества в овцата? Когато видя един катър, аз зная, че майка му е била кобила, а бащата – магаре. Ето защо, когато човек даде ход на някоя чисто животинска или човешка проява в себе си той трябва да знае, че или баща му, или майка му е причина за това. В единия от тях е имало някакво неестествено проявление. Ако не е така, отде може да дойде този грях? След всички грехове и престъпления, които съвременните хора вършат, най-после те казват: ние сме от Бога родени. Питам: как е възможно да сте родени от Бога, а грехове и престъпления вършите?

Не говорете така! Не обвинявайте Бога за вашите грехове и престъпления! Когато вършите грехове и престъпления, Бог хиляди пъти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро!” Вие чувате гласа Му, и пак вършите своето. Защо Го обвинявате тогава? Кажете си: аз сам направих този грях и ще понеса последствията му.
В един женски манастир живели няколко калугерки със своята игуменка. Калугерките обичали да ядат печени яйца, но не им позволявали. Те търсили начин, как да задоволят това свое желание. На една от тях идва на ум, да пекат яйцата на свещ. Намислила и го приложила. Този начин се указал практичен, и затова, незабелязани от никого, те го прилагали често. Игуменката видяла един ден, как калугерките, скрито от нея, пекат яйца на свещ. Тя се почудила и казала: „Отде се намери този дявол, да ги научи да пекат яйца на свещ?” Дяволът, като чул, че се хвърля такова обвинение върху него, казал: „Напразно ме обвинявате! Аз за пръв път чувам подобно нещо, да се пекат яйца на свещ”. Значи, и князът на света за пръв път вижда такова изкуство. Въпросът не е за греха. Грехът е минал вече своето време.

Днес ние трябва да знаем да градим. Ние сме зидари, и с чукове в ръка трябва да градим Божественото здание! Един ще циментира, друг кал ще бърка, трети – греди ще дяла. Всеки ще прави, каквото може, но всички заедно ще градим. – Ама аз вярвам в Бога. – Не е въпросът в вярването. Всички трябва да градим. От всички се иска работа. Минаха ония времена на безработица. – Ама аз те обичам! – Какво от това? Че обичаш, толкова по-добре за теб. То е условие да работиш, да служиш на Бога. И затова, казвам: дошло е времето да работите на Божественото здание. Който не е готов. Няма да бъде взет за работник, понеже ще развали Божествения план. Той скоро ще се умори и ще каже: нека дойде друг да гради! – Не, така не може. Всички трябва да бъдете майстори. Правете всичко за Бога. На Бога служете, себе си почитайте, ближния си обичайте! Да обичате ближните си, значи да им помагате, като им давате подтик да свършат работата си по-скоро и по-добре.

Значи, всички на работа! Начинът, по който сте работили досега, е добър, но има вече нов, по добър начин за работа. Новият начин се заключава в абсолютното спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога дъжд вали, вятър вее, и някои казват: Защо Учителят не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее? – Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях. Като срещна приятелите, които създават ветровете и дъждовете, поразговарям се малко с тях и им казвам - виждам, че искате да ни окъпете и да ни проветрите малко, но гледайте да не ни окъпете и проветрите повече, отколкото трябва. Аз никога не им заповядвам, искам те сами да се сетят, какво трябва да направят. Ако не разберат, как трябва да постъпят, казвам: тяхна работа е това! Те вършат работата си, както разбират, а пък аз трябваше да избера съответно време за екскурзия. Не трябваше да отивам на екскурзия тъкмо този ден, когато приятелите поливат там. Ако съм направил някаква погрешка в изчисленията и в такъв ден, именно, тръгна на екскурзия, обръщам се към тях внимателно, като им казвам ще бъдете така добри, да задържите поливането си за още няколко часа. Човек не трябва да заповядва, но трябва да бъде внимателен.
Казвам: в отношенията ни се изисква пълно съобразяване с онова, което живата природа върши. Обаче, в природата има известни прояви, които не са Божествени. Само срещу тия прояви ние реагираме. Например, явяването на някой голям, опустошителен циклон, или на големи порои, които причиняват наводнения, и ред други стихии, те не са Божествени явления. Причините за тия стихийни явления сме ние, хората, които с нашия неправилен живот, създаваме един неестествен ред на явленията в природата. Всяка планинска местност, в която владее чистота и светост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме с нещо да нарушим нейните правила и закони. Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят, и ние ще се принудим да слезем в по-низките места.

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: