Моите овце слушат моя глас 4 страница

Много от съвременните хора са дошли до една област на живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на новото, което иде вече в света. Вървят ли по стария път, едно ги чака: смърт, опяване, надгробни, хвалебни речи за заслугите им към дом, към отечество. Добре е човек да изпълнява задълженията си към семейството, към отечеството си, но при тия задължения той не трябва да забравя първото и най-важно задължение – към Бога. Че не е изпълнил първото си задължение, виждаме от това, че той умира. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Към този стих може да се прибави още нещо: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и да Ти служа". Човек трябва да служи на Бога с пълно съзнание и от любов, да не изпадне в крайност, да се отегчи и да напусне работата си. Много причини могат да доведат човека до това положение, но има ли прави разбирания за живота, нищо не може да го извади от неговия път; нищо в света не може да наруши неговото равновесие.

Сега ще приведа един пример от селския живот като по-близък до природата и ще обясня, защо понякога хората излизат от релсите на своя живот. Един млад и работлив селянин ставал сутрин преди изгрева на слънцето, впрягал воловете си и отивал на нивата да оре. Колата му била всякога добре стъкмена, воловете му – гладко и грижливо вчесани. Той пък бил всякога весел, засмян, тихо си припявал и се радвал на живота. От ранна сутрин до късна вечер той работел неуморно, доволен от това, което свършвал. Като се връщал у дома си, пак весел и засмян, разпрягал воловете си, нахранвал ги и тогава се прибирал да вечеря и да си почине от дневната работа. След това лягал да спи, с тиха радост в себе си, че на другия ден нова работа го чака. Тъй се нижели дните един след друг, докато, неочаквано за него, той срещнал една млада, красива мома, по която се захласнал. Станало нещо особено с него: не му се работело вече, на работа отивал късно, а се връщал рано. Колата му напусната, воловете невчесани, песента замлъкнала и на устата му усмивка не се видяла вече. Ходел натук-натам захласнат и казвал на всички, че му дотегнало да работи, искал да си поживее малко. Облече новите си дрехи, тури калпак на главата, нов пояс на кръста, бодне китка на дрехата си и хайде из селото; ту по една, ту по друга улица, докато спре пред градината на красивата мома и като войник започва да караули от единия край до другия. Изведнъж спира, иска да види този престъпник, който се крие между дърветата. Като се изчерпи търпението му, той влиза в градината, но виновникът го няма. Къде е той? Вътре е влязъл, скрил се е зад пердето и от там наблюдава, какво прави момъкът. Младият момък иска да види виновника на своето захласване, да чуе гласа му, да разбере нещо от него. Заради него – за тази красива мома той е напуснал и нива, и волове. С цвете на главата, момата седи вътре, гледа към него и се усмихва доволна. Като изчерпи и последното си търпение, в момъка се явява желание да вземе китката от главата на момата. Той иска да й каже, че досега орал и копал на нивата, но без нея работата му се обезсмислила. Момъкът постоянствува в желанието си: днес вземе китка от момата, утре вземе китка, докато най-после вземе и момата. Това е магия, с която момъкът си служи за да привлече момата. Като види, че всичките й китки са отишли в дома на момъка, момата отива да си ги вземе, докато и тя остане там. Без китките си тя не може да се върне назад.

Взимането на китките от страна на момъка е символ, който трябва да се преведе. В този символ се крият известен род отношения, чрез които се изразяват проявите на човешкия живот. Момъкът се оженва за красивата мома, говори й за щастие, но при сегашните на хората, колко време могат да бъдат щастливи младите моми и момци? Година-две те могат да бъдат щастливи, но след това щастието им изчезва. Защо? Защото не са придобили още вечния живот в себе си. Момъкът и момата, мъжът и жената могат да се обичат, докато Божественото живее в тях. Щом Божественото ги напусне, и любовта им изчезва. С други думи казано: човек може да бъде обичан, докато е чист. Влезе ли в него един елемент на нечистота, всички се отказват от него, всички оттеглят любовта си. Следователно, безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причина за това сте вие сами. Кой не би желал да се окъпе в един чист извор? В локва, в блато никой не желае да се къпе. В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото никой не желае.

И тъй, разберете ли значението на чистотата в широк смисъл, вие трябва да я поставите за основа на физическия живот. Здравето на човека зависи от неговата външна и вътрешна чистота. Идейна чистота се иска от човека! Когато казваме, че човек не трябва да се занимава със слабостите и недъзите на хората и да ги критикува, ние имаме пред вид той да пази свещено чистотата на своя живот, с нищо да не я нарушава, за да не се излага на смърт. Недъзите представляват зараза, която трови организма на човека. Занимава ли се с недъзите на хората, т.е. с отровата, която излиза от тях, човек съзнателно руши своя организъм. Какво ще спечели човек от това? Не само, че нищо няма да спечели, но ще загуби всичко красиво, което е придобил. Трябва ли след това човек да се занимава с чужди грехове и престъпления? Една турска поговорка казва: Остави пияния да падне, сам да научи урока си! Защо трябва да пие човек? Когато се напие, той започва да се кара, да се бие с този, с онзи, докато се върне с пукната глава у дома си. Има пиянство на физическия свят, но има и астрално пиянство, в света на чувствата. За каквото пиянство да се говори, то е нечистота. Пиянството, лакомията, одумването, завистта са елементи на нечистота.

Следователно, от гледище на хигиената, всички елементи на нечистотата трябва да се изхвърлят навън. Само при това положение човек може да бъде да бъде здрав, учен, силен. Като прави научни изследвания, ученият пресява всички неща, докато ги пречисти абсолютно. Чистотата има отношение към ония хора, които са усърдни в работата си. Само онзи може да работи съзнателно върху себе си, който има силен стремеж към чистота. Няма ли стремеж към чистота, човек не може да работи усърдно върху себе си. При първата мъчнотия още той се обезсърчава и отчайва в работата си. Който върви в правия път, той трябва да направи само крачка напред, за да влезе в областта на чистотата. Влезе ли в тази област, може вече да му се говори за идеен живот. Засега кракът на обикновения човек не може да стъпи в света на абсолютната чистота. Там владее пълен ред и порядък. Там не позволяват едно камъче да се премести. Ако отидете при един от свещените извори на вечния живот, ще гребнете внимателно от водата му и ще я изпиете до дъно. Не е позволено да се разлее нито една капка вода от свещените извори на живота. Редът и порядъкът в Божествения свят е точно обратен на този във физическия.

Когато се говори на съвременните хора за свещени неща, те се отнасят към тях с пренебрежение. Съвременният човек става сериозен, само когато изпадне в тежки положения на живота си. Тогава той започва да мисли за Бога, за онзи свят и вярва, че има нещо, което не знае и не може да разбере. Види ли, че ще го окачат на въжето, той става сериозен, обръща се към Бога за помощ. Освободят ли го от въжето, той благодари на Бога, че му подарил живота. Само така човек може да разбере, какво представлява животът. Лошите мисли не са нищо друго, освен въжето, с което бесят човека. Неприятелите, враговете му са тия, които го довеждат до въжето. Видят ли че е увиснал на въжето, те се отдалечават доволни, че са могли да свършат една работа. Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не го излъже дяволът, който и светии може да лъже.

Един светия живял в пустинята, дето прекарвал в пост и молитва и в дълбоко съзерцание. Дяволът намислил да го изкуси, затова му предложил да го направи цар. Той се опитвал по един, по втори, по трети начин да го направи цар, докато най-после постигнал целта си. Светията станал цар, но в скоро време бил увлечен в такива дела, които го довели до въжето. През всичкото време дяволът го успокоявал, като му казвал: Разчитай на мене, аз ще те освободя. В който ден светията трябвало да увисне на въжето, дяволът пак се явил и му казал: Гледай в далечината. Там ще видиш едно видение. Светията погледнал в посоката, към която дяволът сочел. – Какво виждаш? – Виждам едно магаре. – Друго нещо? – Виждам още едно магаре. – Друго какво виждаш? – Виждам трето магаре. – Носят ли нещо на гърба си? – Да, натоварени са с цървули. – Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето. Значи, който слуша съветите на дявола, въже го очаква. Съветите на дявола са лъжливи. Те почиват на нечистота.

В живота на съвременните хора се забелязва една присадка на лъжливи неправилни отношения. Този род отношения се дължат на елементи на нечистота. За да се освободи от тия елементи, човек трябва да бъде точен в обещанията си: намисли ли да направи едно добро, трябва да го направи. В Божествения живот, в който цари абсолютна чистота, не се позволява, никакво отлагане. Точността е качество на Божествения свят. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците скриват слънцето от погледа на човека. Когато някой се оплаква, че е неразположен, че му е тежко на душата, причината за това се крие в заоблачаване на неговото небе. Иска ли да се изясни небето му, той трябва да служи на Бога, да почита себе си и да обича своя ближен. Иска ли човек небето му да бъде отворено и ясно, трябва да спазва следната формула: да служи на духа си, който го ръководи в пътя му; да почита душата си, която съдържа всички ценности в себе си; да обича тялото си и всички същества, които му служат, заради великата идея, към която се стреми. Отнася ли се към себе си така, човек ще има ясна представа за Бога, и всичко, което предприеме, ще бъде възможно и постижимо за него. Не служи ли на Бога, всичко около него ще бъде мъртво. С вярата си той ще може да мести гори и планини. За онзи, който не служи на Бога, планините са тежки; но за истинския служител те стават леки като перо. За истинския служител всичко в природата е живо и в непрекъснато движение.

Като наблюдаваме телата в природата, виждаме, че някои от тях са в покой. Покоят на телата е привидно състояние. Те са в положение на относителен покой, с единствена цел за уравновесяване на енергиите в природата. Днес само хората, животните и растенията растат и се движат, но един ден, когато завършат развитието си на земята, и телата, които са в покой, ще напуснат сегашното си състояние и ще проявяват живот. Мнозина искат да знаят, какво ще стане с телата, които са в покой. Това не е важно. Важно е, какво ще стане с вас. Когато придобиете вечния живот, вие пак ще посетите земята и ще видите, какви промени са станали с нея. Ако съзнанието на човека е непрекъснато будно, той ще бъде в течение на всички промени, които стават със земята. При сегашното постоянно прекъсване на съзнанието, хората очакват всичко от учените, наготово да се ползуват от техните геологически изследвания. Време е вече съзнанието на човека да се пробуди, да започне мисълта му активно да работи.

Сега ние препоръчваме на всички хора да живеят в абсолютна чистота. За мнозина тази идея е непонятна. Това се дължи на положението, в което те се намират. Като придобият чистота, ще дойде светостта. Чистота и светост са синоними. След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свет, той не може да служи на Бога. Най-после, след служенето ще дойде любовта. Следователно, който не знае да служи, той не може да люби; който не може да люби, той не може да учи; който не може да учи, той никога не може да придобие свобода. Това са ред възможности тясно свързани една с друга. Започне ли с чистотата, човек е направил вече крачка напред в живота.

Мнозина се оплакват, че са остарели, без да си поживеят. Как разбират те живота? Какво изискват от него? Ще кажете, че като живее, човек трябва да диша, да пие вода, да се храни, да се облича. Направили ли сте сметка за един живот на земята от 40-50 години, колко въздух, вода, храна и облекло са нужни на човека? Според едни учени, човек променя клетките на организма си през всеки седем години; според други учени – през всеки три месеца. Значи, според едни учени човек променя дрехата си през всеки седем години; според други – всеки три месеца; а според мене – всеки ден. Един нов костюм трае от изгрев до залез на слънцето. Оттук виждате, колко скъпо струва всеки човек, който е дошъл да живее на земята. Как ще оправдае той разходите направени за него, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си?

И тъй, ония хора, на които съзнанието е пробудено, трябва да държат в ума си идеята за чистота на мисълта. Тази идея трябва да остане в ума им като основна мярка, с която да си служат във всички случаи на живота. За всеки съзнателен човек, чистотата е магическа пръчица. Той става от сън с идеята за чистотата. Той ляга да спи, пак с тази идея. За него тази идея е тъй желана и любима, както мисълта за красивата мома в ума на младия момък. Момъкът очаква, търси красивата мома. За нея той е готов да отиде на другия край на света. Нека идеята за чистотата да бъде възлюбената, за която всеки човек е готов да отиде на другия край на света! Нека чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Нека чистотата бъде възлюбеният на всяка жена! Който я намери,той трябва да се спре пред нейния свещен образ и отдалеч да я изучава и съзерцава. Който придобие тази чистота, той се свързва с онзи велик свят, дето цари постоянство и устой. За човека са важни постоянните и устойчивите неща. Какво по-голямо благо за него, от това, да знае, че има едно разумно същество в света, което го обича като спящ и буден, като беден и богат, като учен и прост, като болен и здрав. Който иска да го обичат с тази неизменна любов, той трябва да служи на Бога.

Като се говори за служене на Бога, мнозина се въодушевяват от тази идея и заради нея са готови да се откажат от женитба, от всички лични блага. Не е важно, дали ще се жени човек или не; важното е и като се жени, и като не се жени, да е получил съгласието на Бога. С други думи казано: всяка работа, в която Бог участва, е света, чиста и възвишена. Само при това положение човек може да бъде щастлив и доволен. Защо се женят хората? За да станат проводници на Божествения живот. Следователно, когато човек съзнателно реши да не се жени, това показва, че средата в която се движи не е достатъчно чиста, за да служи като добър проводник на Великия живот. Не може ли да провежда през себе си Божествения живот, по-добре е човек да не се жени. Когато пътникът минава покрай много извори и не пие вода от тях, това показва, че те не са чисти. Пие ли вода от тия извори, те са чисти.
Какъв акт е женитбата: вечен или преходен? Вечни процеси са тия, които се извършват и на небето и на земята. На небето женитби не съществуват. Значи, женитбата е преходен процес. Истинска, вечна женитба е тази, която свързва човешката душа с чистотата. Който не се е женил за чистотата, той минава за вдовец, независимо това, дали живее на земята или на небето. Каже ли някой, че не иска да се жени за чистотата, той сам се излага на явна смърт. Женитбата на човека с чистотата представя духовна женитба. Жени ли се човек физически, сам се осъжда на смърт. Не се ли жени физически, той влиза в областта на безсмъртието. В духовния свят положението е точно обратното: който се жени за чистотата, той влиза в областта на безсмъртието. Не се ли жени за чистотата, той сам се излага на смърт. Искате ли да продължите живота си, да станете безсмъртни, свържете се с чистотата.

Съвременните хора се нуждаят от чистота. За тази цел те трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи, да създадат в ума си чисти образи за момата и за момъка, за брака и за безбрачието, за любовта, за вечния живот, за детето и т.н. Човек трябва коренно да пречисти съзнанието си, като за Великден. Дръжте в ума си красиви образи за явленията в живота. Когато видите, че някой плаче, не се мъчете да намерите причината за неговия плач, но радвайте се, че в неговата градина вали дъжд, който полива цветята му. Какво щеше да бъде положението на цветята без дъжд и без влага? Когато срещна радостен човек, аз разбирам, че неговото слънце е изгряло, и цветята в неговата градина растат и надалеч разнасят благоуханието си. Видя ли, че в някой дом мъж и жена се бият, подразбирам, че в този дом вършеят, за да приберат житото в хамбара. Следователно, искате ли да запазите съзнанието си чисто, замествайте лошите образи с красиви, а нечистите с чисти.

Като се говори за чистота, ние имаме пред вид и външната и вътрешната чистота. Спре ли човек само върху външната чистота, той сам се ограничава. Ако младият, но мързелив момък, възприеме идеята за чистотата само външно, той ще мисли само за докарване, без да работи. За да бъде всякога чист и да се харесва на момите, той ще се откаже от всяка работа, която би нарушила външната му чистота. Такъв човек не може да постигне целта си. И момите не харесват такъв момък. Той външно ще бъде чист, но вътрешно ще му липсва нещо. Дрехите не правят човека. Човек прави дрехите. Ако той е умен, добър, чист и дрехите му ще бъдат чисти. Няма ли човек тия качества, и най-хубавите дрехи остават незабелязани.

Следователно първото условие за придобиване на Божествения живот е чистотата. За чистота копнеят душите, за нея се молят, нея търсят. Във всички Свещени книги се говори за чистота и светост. Само пред чистия човек се откриват възможностите на живота. Не може ли човек да се издигне над нечистотата, всички възможности се закриват за него. Знанието, силата, свободата и светлината на физическия свят зависят от чистотата, в духовния свят – от светостта, а в Божествения свят – от Любовта. Когато слиза надолу, човек трябва да работи върху идеите: служене, почит и обич. Качва ли се, той трябва да придобива чистота, светост, любов.

Днес всички присъствахте на трапезата на чистотата, но ще внимавате нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хляб и, когото срещнете, ще раздавате. Ще кажете, че хората трябва да възприемат вашите идеи и вашето верую. – Какви са вашите идеи? – Да бъдем чисти. – Какво е вашето верую? – Чистотата. Всеки от вас трябва да се отличава със силен стремеж към чистота. Нека посветим този ден на чистотата. Чистотата е първото стъпало от лестницата на вечния живот. Като се качите на второто стъпало, пак ще прочетете надписа "чистота". Тя е обширен, неизчерпаем свят. Самата дума "чистота" не е силна, но ние си служим с нея по нямане на друга по-силна, която да я замести. Как постъпва всеки добър момък, когато иска да се жени? Той търси най-добрата, най-красивата мома и, ако не намери, каквато иска, все пак взема една от добрите, каквито има в селото. Като го питат, защо взе тази мома, той казва, че тази мома е най-добрата от всички. По нямане на такива, каквито търсех, взех тази. И от нея съм доволен. Сега и ние, по необходимост си служим с тази проста и скромна дума "чистота”, за да изразим един красив, величествен свят. На земята думата "чистота" не е много красива, нито е силна. Тя не е царска дъщеря. Баща и не е богат, но е почтен човек; майка и също не е богата, но е трудолюбива жена. Обаче чистотата е родена законно от добри родители.

За да се осъществи идеята за чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на семе, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Няколко души нека вземат това семе и заработят заедно върху идеята за чистотата. Само по този начин светът може да се реформира. Мнозина поддържат идеята, че Господ може всичко да направи, че ангелите му помагат и т.н. Те подразбират, че щом Господ може всичко да направи, хората не трябва да работят. Това е лъжлива идея, от която трябва да се пазите. Господ има свой план на действие. Той ще дойде на земята, но важно е, да намери готови хора за работа. Всеки трябва да работи, да се развива и усъвършенства.

Какво ще бъде положението на онзи, който очаква щастлив живот, а нищо не работи? Той ще се намери в положението на онази мома, която с години очаквала своя възлюбен да й създаде щастлив живот, но в момента, когато той пристигнал, тя легнала болна и лежала цели три години. Какво трябва да направи той? Или да си замине, или да я чака да оздравее. Какво щеше да бъде нейното положение, ако кракът й е счупен, а възлюбеният й предлага да я разхожда с автомобил из града? За да се разхожда с автомобил, кракът на момата трябва да бъде здрав. Всеки човек, който е лишен от добродетели, се намира в положението на момата със счупените крака. Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това може да се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания.
Сега, като се изнася една нова идея, хората се стряскат. В това отношение те приличат на онези деца от старо време, чиито учители влизали в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаяли, че бой ще има. Обаче, сегашните учители не влизат при децата с пръчка. Съвременното възпитание не прилича на старото. Сега има нови методи и начини за възпитание на децата.

И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава.
И тъй, с магическата пръчица вие ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: Ухо не е чуло, и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота.

52. Лекция от Учителя, държана на

21 август 1929 г. при Петото рилско езеро

По Бога направени

съборна беседа

ПО БОГА НАПРАВЕНИ

„Но който прави истинѫ-тѫ,

иде къмъ видѣлинѫ-тѫ, за да ся явятъ

дѣла-та му че сѫ по Бога направены.”.

(Йоана 3:21)

Човешкият живот се определя от две състояния, които произвеждат два различни резултата, а именно: добро и зло, виделина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяват Истината, скрита в самия живот. За истинския живот, както и за същината на живота, може да се говори само тогава, когато той се пречисти от всички примесени към него елементи, които го развалят и опетняват. Същото нещо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи от всички примесени и разтворени в нея вещества, които изменят и развалят вкуса й. Съвременните хора още не са опитали и не знаят, какво нещо е чистата вода, в абсолютния смисъл на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде от въздушното пространство, веднъж минала през въздуха, а после и през земните пластове, тя съдържа вече в себе си примеси или утайки от органически и неорганически вещества. Колкото и да са чисти пясъчните пластове, през които водата се филтрува, те все пак съдържат в себе си известно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примеси или разтворени вещества. Затова, именно, съвременните хора търсят най-чиста вода по планинските места. Ако водата, при пътуването си из земните пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за живота, да изгуби и той своята първоначална чистота. Животът, който излиза от Бога, е чист, но след като мине през гъстата материя, той придобива различни утайки, вследствие на което изгубва своите първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дето съвременните хора са недоволни от своя живот.

Мнозина казват: аз съм неразположен, аз съм тъжен, аз нямам успех в живота си, животът ми няма смисъл. Това са обикновени фрази, с които човек иска да се утеши. Обаче, не е достатъчно само човек да се утешава или да констатира някои свои състояния, като добри или лоши, но той трябва да знае причините и последствията на явленията, както и някои методи за изправяне на лошите, дисхармонични състояния. Ако човек може само да констатира някое свое тежко състояние, а не знае, как да го превърне в добро, той ще мяза на онзи лекар от турско време, който лекувал всички болести по един начин – намазвал болното място отгоре с мехлем. Но от този мехлем болестите не се премахвали, нито пък се намалявали. След лекуването с мехлем, в медицинската практика се явиха и други лечебни средства, като пенкелер, панацея, които употребяваха за всички болести, но при все това болестите не само че не се намалиха, но от ден на ден се увеличават. Днес медицината си служи с ред лекарства, в които се съзира усилието на човешкия дух да се освободи по някакъв начин от болести, страдания – изобщо, да се освободи от ограничителните условия на живота. В това отношение съвременните хора мязат на конете. Когато духат силни бури и ветрове, конят наместо да върви напред, той отстъпва назад. Вследствие на това, ако един кон се намира до брега на някое море, когато задухат силни ветрове, той започва да отстъпва назад и пада в морето. Същото се случва и с хората, когато искат да избегнат от някое зло. Те искат да се освободят от едно зло, а попадат на друго. Питам: какво се изисква тогава от човека, за да избегне злото? – Будно съзнание. Спасението на човека седи в неговото будно съзнание и в чистия живот, който прекарва на земята.

Казвам: ние не говорим за живота, който човек сам е опетнил. Това е личен въпрос, с който въобще не се занимаваме. Ние говорим принципиално за живота, като велико постижение, към което човешката душа се стреми. В човешкото естество едновременно функционират няколко течения на живота. Едното течение е физическият живот, в който състоянията на човека лесно се сменят. Този живот се отличава с голяма неустойчивост. Другото течение е духовният живот в който има нещо възвишено и благородно, нещо устойчиво. Третото течение е Божественият, Вечният живот, който регулира всички неща и явления, като дава пълна стабилност на човека. В този живот човек знае, предвижда и разполага с нещата. Каже ли, че ще направи нещо, той го изпълнява. Наука е това! Човек, който живее в Божествения свят, навред носи своето благословение. По това, именно, той се отличава от човека, който живее в обикновения, в физическия свят.

В това отношение, когато правим екскурзии, ние не се интересуваме толкова от външната форма на планините, канарите, изворът и реките, колкото от въпроса, какви разумни същества са минали през тия места и какво са оставили. От външния вид на тия места се определя степента на развитието на разумните същества, които са минавали покрай тях. Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които седят на по-високо стъпало в развитието си от нас, и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата. Съвременните художници взимат платна, четки и бои и нарисуват една, две или повече картини, като ги оставят на хората да им се любуват и да учат по тях.

В миналото, обаче, художниците не са рисували по този начин. Те не са разполагали с платна, четки и бои, за това са рисували картините си върху канарите и планините. За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние около 10 – 15 километра. При това за да се разбере дълбокия им смисъл, те трябва да се гледат при специални разположения, при специални условия. Например, трябва да се знаят ред закони, които определят, както височината, така и наклона на известни върхове Щом е така, тогава не е безразлично, дали даден връх ще бъде по висок или по-нисък от друг някой. Освен това, в планинските места има известни центрове на тежестта, които определят посоката на силите в тия планини. Вследствие на това, във всеки планински връх има специално движение на частиците. При това движение силите се стремят да запазят известно равновесие. Когато се наруши равновесието между силите в един планински връх, той започва постепенно да се руши. Благодарение на това, едни от върховете на планините, като Мусала на Рила и други някои, постепенно започват да губят своето равновесие, а други планински върхове го възстановяват. За в бъдеще едни планини ще се рушат, а други ще се възстановяват. В последните се образуват нови центрове, които привличат нови енергии, нови сили, вследствие на което тия планини растат и се развиват, както и хората. По същия начин расте и дъното на моретата. За човека, който разбира вътрешния, дълбокия смисъл на живота, всички явления крият в себе си или зад себе си известна разумност. Той вижда подобна разумност и в теченията на реките, езерата и моретата. Много религиозни хора, обаче, обясняват някои явления по механически начин, но механиката не разрешава въпросите. Защо? – Понеже в механическите действия няма разумност. Питам: има ли някаква разумност в зъбците на две коледа, които влизат едно в друго? Ако разумността е в самите зъбчести колела, то при счупване на един от техните зъбци, колелата сами би трябвало да изправят тази повреда. Щом не могат да поправят счупения зъбец, ние казваме, че разумността седи вън от тях.

Вие казвате: Бог е направил човека, а същевременно Той е създал и живота. Вярно е, че Бог е направил земята, слънцето, месеца, звездите и всички останали небесни светила, а най-после е направил и човека, но в никой случай не можем да кажем, че Той е създал и живота. Създаването на живота не е механически процес. Следователно, човек има еднакво отношение и към земята, и към слънцето, като тела, направени от Бога. Значи, първото отношение на човека е към Първичната Причина на нещата, а после към всичко онова, което Тя е създала. Затова е казано в Писанието: „Човек не трябва да се кланя на слънцето, но и слънцето не трябва да се кланя на човека”.

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: