Паралелизъм в природата 5 страница

Чувствата и мислите на хората, за които се говори, представят предмет на духовния и на умствения свят. Хората говорят за тези светове, без да ги виждат. Те говорят и за онзи свят, но понеже не го виждат, не вярват в съществуването му. Те не подозират, че светът, в който живеят, е духовният свят, т. е. онзи свят. В този смисъл онзи свят е реален, а този свят, т. е. физическият, е външна форма, опаковка на духовния. Хората мислят, че между този и онзи свят има граница, през която не може да се минава. И така да е, ще дойде ден, когато тази граница ще се вдигне и ще видите, че този и онзи свят са едно и също нещо. Разликата между двата света седи само в това, че съществата в онзи свят са по-културни. Следователно, не е лесно едно същество от този свят да отиде в онзи свят. Защо? Разбиранията и възгледите му за живота са ограничени. Той ще се намери в същото положение, в каквото ще изпадне волът в човешкия университет: Възгледите на сегашните хора са валидни само за този свят. Влязат ли в онзи свят със своите разбирания, те няма да им трябват. Знанието, което сега имат, там не може да им помогне.

Един английски лорд и дъщеря му предприели едно дълго пътешествие по море. Един от слугите им ги придружавал. Случило се, че параходът бил разбит от силни буря, и те, заедно със слугата си, едва успели да се спасят с една лодка, която ги отнесла на един уединен остров. Тук те прекарали цели десет години. Лордът и дъщеря му били учени, знаели езици, но тук знанието им не могло да се приложи. Благодарение на слугата, който знаел да оре, сее и жъне, те не умрели от глад на острова. Той станал техен господар и учител, а те – негови слуги. Те работили с него заедно, изпълнявали всичко, каквото им заповядвал. Съдбата се смилила над тях. Един параход минал край острова и ги взел със себе си. Като се намерили отново в отечеството си, те сменили ролите си: лордът и дъщеря му заели положението си на господари, а слугата заел старото си положение.

Какво показва този пример? Човек трябва да има нещо реално в себе си, на което да разчита във всички случаи на живота си. Той трябва да има убеждение, върху което да гради своя живот. Задавали ли сте си въпроса, какво всъщност представяте като човек? Къде ще бъдете след смъртта си? Ако днес сте музикант, поет, философ или художник, запитвали ли сте се, какъв ще бъдете на онзи свят? Ако на земята сте музикант, и в онзи свят трябва да бъдете музикант. Ако тук сте учен, философ или поет, и на онзи свят трябва да бъдете същият. Това се отнася за онзи, който е истински музикант, учен, поет и философ. Това значи, музиката, поезията или философията да са проникнали в душата му. Тогава, при каквито положения и да се намира, човек ще носи със себе си реалното, на което разчита във всички моменти на живота си. Знанието, музиката, поезията на съвременните хора е външната им дреха, с която временно са облечени. Щом напуснат този свят, те събличат тази дреха и от нея остава само спомен, че никога са били облечени в дрехата на поета, музиканта, учения и др. Всъщност, истинско знание, истинска музика или поезия са тези, с които, облече ли се човек веднъж, не може вече да ги съблече.

Едно трябва да знаете: всеки ден човек трябва да прибавя към знанията си, към своите мисли и чувства по нещо ново, да бъде готов за любовта, която иде вече в света. Не работи ли върху себе си, той ще остане неразбран за новите времена и условия. Как ще бъде приет един гайдарджия в една възвишена музикална среда? Преди да познават неговата музика, интересуващите ще го посетят, но като го чуят, един след друг ще напуснат залата и ще го оставят сам, със своята гайда. Който го слуша, нищо няма да разбере и ще каже, че неговата музика е останала от стари времена, когато са свирили и пели само религиозни песни. Много от народните песни имат религиозни мотиви. Думите обаче не са религиозни.

Често слушате народната песен: „Майка Стояну думаше“. Какво питал Стоян майка си, и какво му отговорила тя? Стоян пита майка си, кога ще се ожени, а тя му отговаря, че ще дойде ден и той да се ожени – утешава го. Докато не е женен, Стоян се облича добре, ходи спретнат и напет. Като се ожени, напуща се, нищо не иска да знае, от нищо не се интересува и казва, че не струва човек да се жени. Докато не е женен, човек търси любовта. Като се ожени, започва да я отрича.

И съвременните хора ту отричат, ту признават Бога. Някой казва: Какво губя или печеля, ако вярвам в Бога? Ако вярвам в съществуването Му, а Той не съществува, нищо не губя. Ако пък вярвам, че съществува, все ще спечеля нещо. Философията на живота не седи в това, дали вярва човек в съществуването на Бога. Съществува, или не съществува Бог, това е математическа задача, която трябва да се реши правилно. От правилното или неправилно решаване на тази задача зависи успеха или неуспеха на самия човек.

Какво ще стане със семето, което е лишено от слънце? Щом няма слънце, семето не може да израсте. Ако пък израсте, не може да се развива. Значи, за живота на земята слънцето е от първа необходимост. Оттук вадим заключение: за живота, за растенето и развиването на човешката душа, Бог е от първа необходимост. – Ама дали съществува Бог? – Щом ти съществуваш, и Бог съществува. Твоето съществуване е първото доказателство за съществуването на Бога. Ако човек сам не вярва в това, никакви доказателства, никаква философия не е в състояние да го убеди. Остане ли човек да се влияе от хората, едни ще го убеждават, други ще го разубеждават. Истинско убеждение е това, което никой не е в състояние да разклати. Истинско убеждение е това, което от никакви мъчнотии, от никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира истинско познаване на живота. Човек може да разчита само на такива убеждения, които самият живот е опитал и проверил. Убеждение, което животът не е опитал, всякога може да се заличи. Само онзи има убеждение, който е поставил за основа на живота си любовта към Бога. Това трябва да бъде основната идея на неговия живот.

Кои са характерните белези на една идея? Характерните белези на каква и да е идея са нейната глава и крака, т. е. началото и краят й. Значи, за всяка идея са важни два момента: явяването или изникването й и краят или завършването й. Например, яви ли се в човека идеята за съществуването на Бога, първо той трябва да се стреми към придобиване на някаква опитност в това направление. Макар да е направил микроскопически опит, човек трябва сам да е дошъл до убеждението, че Бог съществува. Направи ли един малък опит, от който да е придобил известно знание, човек може да каже, че се убедил в съществуването на Бога и живее вече на здрава основа. Идеята за Бога прави човека щастлив. Към щастието, именно, се стремят всички хора.

Представете си, че попаднете в Англия, но не знаете нито една английска дума. Искате да намерите някаква работа, но не можете, никъде не ви приемат. Минават три-четири дена, и вие все гладувате, нямате пари да си купите хляб, нямате и познати. Както вървите, срещате един човек, който спира вниманието си върху вас и започва да ви разпитва отде сте, какъв сте, защо сте дошли в Англия, какво мислите да правите и т. н. Вие не разбирате езика му и на всички зададени въпроси отговаряте: Аз съм българин. Най-после този човек ви завежда при един българин, който знае английски, и от него разбира положението, в което се намирате. Като вижда, че сте в безизходно положение, той ви поканва у дома си, нахранва ви добре и ви дава една сума да се върнете в България. Кой отвори сърцето на този англичанин и го застави да ви помогне? Не е ли Този, Когото вие отричате? Ето една опитност, която показва, че Бог съществува и се грижи за всички същества. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи опитности има за съществуването на Бога. Само съмнението е в състояние да лиши човека от тези опитности. Има случаи, когато Бог тъкмо се готви да задоволи желанието на човека, но в един момент на съмнение, на разколебаване в съзнанието си, той разваля всичко. Достатъчно е човек за момент само да се разколебае във Великия принцип на живота, за да изгуби всичко.

Както в един момент детето може да изпусне от ръката си топката, с която играе, така всеки човек в един момент може да се разколебае в науката, в религията, в живота, в любовта и т. н. Може ли човек да устои на противоречията, на спънките и мъчнотиите в живота си, без да се усъмни и разколебае, той е хванал в ръката си ключа на живота. От това зависи неговото повдигане. От това зависи неговото щастие. Не е позволено на ученика да се съмнява.

Като човеци, от вас се иска, не да бъдете хора на науката, но да имате убеждение, на което да разчитате във всички случаи на живота си. Всеки трябва да се познава, да знае, истински човек ли е, или не. Ако някой ви запитва, вярвате ли в Бога, какво знаете за онзи свят, поканете го у дома си, дайте му един хубав обяд, кажете му няколко благи думи. Като го приемете добре, вие можете да му кажете, че това, което направихте за него, е доказателство за съществуването на онзи свят. Доброто ядене, в мисли и чувства, благите думи, добрите отношения са, прояви на същества от духовния свят. При това положение можете ли да се съмнявате в съществуването на духовния свят? Не само човек може да приема добре своите ближни, но и животните проявяват благородни постъпки. Кравата може да се приближи до човека, да му ближе ръката и след това доброволно да му даде възможности да опита млякото й. Вие можете да видите добри прояви от най-голямото до най-малкото същество. – Защо? – Защото Бог живее във всички живи същества и се проявява, някъде по-малко, някъде повече – според степента на тяхното развитие.

Като млади, какво очаквате в живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети любовта. Как ще ви посети любовта? Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената. Младият иска да намери човек да го обича. Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот. Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място. Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки. Между срама и страха има известна връзка.

Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво. Те имат предвид главно любовта между мъже и жени. Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие. Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини. Какво показва това? Че любовта има много форми на изявление, а не само една.

Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.

Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата любов. Те вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината. Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали. Отношенията, които съществуват между атомите на златото, например, са подобни на отношенията между разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали. Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.

И тъй, когато казвам, че трябва да работите за придобиване на злато в кръвта, това значи, да се свържете с разумните, възвишени същества, които създават в човека подтик за работа. Всеки елемент е свързан с едно разумно същество. От съзнателната връзка на човека с разумните същества зависи и съзнателното отношение към един или друг елемент. Колкото по-съзнателно отношение има човек към удовете на своя организъм, толкова по-дълъг ще бъде неговият живот. Той гледа на мозъка, на дробовете, на стомаха си, като на разумни същества, с които може да се разговаря, да влиза в съзнателна връзка. Не гледа ли така на тях, той съкращава живота си. Който няма съзнателно отношение към своите удове, той намира, че и без това тялото е изложено на промени и смърт. Че тялото е изложено на промени, това е друг въпрос, обаче, между промяна и смърт има грамадна разлика. Клетките и в младия, и в стария човек претърпяват постоянна промяна, но това не значи, че умират.

Съвременните хора, млади и стари, се страхуват от страдания, от болести, от смърт. Ако са религиозни, те се молят на Бога да не им изпраща страдания и болести, да ги пази от тях. Въпреки молитвите им те страдат, боледуват, умират и се чудят, защо молитвите им не се приемат от Господа. Чудни са хората в заключенията си! Възможно ли е една молитва, отишла при Господа, да няма никакъв отговор? Ако молитвата ви няма отговор, тя не е отишла до Господа. Щом не е отишла на мястото си, тя не е истинска молитва. Молитвата е свещен акт, в който човешката душа взима участие. Молитвата има само един израз. Тя не може да не се чуе, т. е. да не отиде до Бога. Щом е молитва, тя отива на мястото си. Каже ли някой, че молитвата му не е приета, това показва, че неговата молитва не е истинска. Това е било някаква декламация. Такъв е законът в природата. Ако реката не минава по пътя, който й е предначертан, тя няма бъдеще и в скоро време ще пресъхне. Ако минава по определения си път, всички дървета, растения, животни и хора, които се ползват от нея, ще й благодарят.

Често хората се запитват, трябва ли да правят добро и защо трябва да правят добро. На този въпрос може да се отговори положително. Човек трябва да прави добро. Защо? Защото той е извор или река, която тече и каквото срещне на пътя си, напоява. Не дава ли нищо от себе си, тя няма бъдеще и скоро ще пресъхне. Тя минава през камъни, през песъчливи места. Като дава от себе си, реката все повече се обогатява. Тя придобива повече притоци, които й придават живот и енергия. Значи, кой каквото изкуство, знание или добродетел има, трябва да го прилага. Прилагането подразбира правене на добро. Човек прилага своето благо, както за себе си, така и за своя ближен, и по този начин закрепва връзката си с Божествения организъм. Каже ли, че не трябва да дава от своите блага на другите, т. е. откаже ли се да прави добро, той се отделя от Цялото и сам подписва своята смъртна присъда. Отвори ли човек сърцето си за по-долностоящите от него, възвишеният свят пък ще се отвори за него. За да проникнат слънчевите лъчи в цвета, първо той трябва да се отвори за тях. Ако цветът, т. е. пъпката не се отвори, няма да цъфне. Щом не цъфне, не може да се оплоди. Живот без плод е подобен на живот в пустинята.

Следователно, стремете се към придобиване на плодове в живота си. Дойдете ли до някое благородно чувство или желание, отворете се, да го видят слънчевите лъчи, да дойдат пчелите на него и да го оплодят. – Какво ще стане, ако се отворя? – Ще цъфнеш? Ако окапя? – За окапване не мисли. Щом си цъфнал, ще мислиш за оплодяване. – После? – Като узрееш ще те сложат на царска трапеза, да опитат твоята сладост и твоя аромат. След това ще благодариш, че си влязъл в устата на някой княз или княгиня, а оттам – във вътрешността на човешкия организъм. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да влезете в устата на едно възвишено същество и да се пожертвате за него? В това седи реалността на живота.

Значи, реално е това, което има условия да се разраства, да става все по-голямо и в края на краищата да даде плод. Например, малкото семе, посадено в земята, изниква, започва да расте, увеличава се, става голямо растение, което след време цъфти, връзва плод, който узрява и се жертва за другите същества. Същото става с животните и с човека. От малки, дребни същества, те растат, стават големи, разумни същества, които един ден ще се пожертват за възвишените същества. – Къде е краят на тази работа? Дето е началото й. Край и начало са две страни на една и съща реалност. Те не са далеч едно от друго. Като съедините края и началото на нещо, ще получите правата линия. Права линия се образува там, дето две разумни същества си подават ръцете. Не могат ли да си подадат ръце, те образуват крива линия. Тъй щото, стремете се към правата линия, която има начало и край, два полюса на живота. Когато двама души застанат на тия точки, те започват да се движат по един и същ път. Ако единият пише, другият учи или свири. В това положение те се разбират и взаимно си помагат. Изкриви ли се правата линия, и отношенията между двамата се изменят.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите в природата, техния смисъл и предназначение в живота. Дойдете ли до правата линия, ще гледате на нея като на свещена линия в живота. На кривата линия пък ще гледате като на свещена крива линия в живота, която крие в себе си условия за реализиране на плодовете на правата линия. В пътя на реализиране, мислите и чувствата на човека образуват крива линия. Самият човек от геометрическо гледище има форма на елипса. Докато човек е на земята, тази елипса постепенно се затваря. В първо време тя е била отворена на горния си край. Когато напълно се затвори, ние казваме, че човек е узрял вече и трябва да се откъсне. Невидимият, разумният свят се грижи за откъсване на плода. Те го откъсват и го турят в чиния, да бъде опитан. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките“. В този стих, символично изразен, се крие велика, мощна идея. Христос е уподобил себе си на растение, което има условия да расте, да се развива и да дава плодове. Човек пък е клонче от това растение, на което са дадени същите условия, каквито и на цялото растение.

Каква е задачата на човека в живота? Задачата на човека е да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. Той се ползва от подкрепата на Бога дотолкова, доколкото е проводник на Неговите мисли и чувства. Каквато работа и да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото начало в света. Работи ли, пише ли, чете ли, свири ли, копае ли, скърби ли, радва ли се, човек трябва да знае, че е проводник на Божественото начало в света. И десет скърби да го налегнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: „Скръбта ви ще се превърне на радост!“ Кога? Когато човек даде път на Божественото начало в себе си.

— Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
— Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас.

12. Лекция от Учителя, държана на

29 ноември, 1929 г. София – Изгрев.

Книги:

* Природни гами в живота (продължение и разбор)

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)

48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.
* Природна философия

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). Том I. София, 1940)

25 беседи от 30 август 1929 г. до 28 февруари 1930 г.

Начало: 06:00

Пасха Господня

неделна беседа

ПАСХА ГОСПОДНЯ

„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца привечер, Пасха Господня е"

(Левит 23:5)

Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният човек. Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза. – Не, огънят никога не произлиза от огъня. Казва се, че огънят е вечен. И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство. Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили. И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат. Обаче, ако влезете в света на мъдреците, там и децата знаят, какво представят времето и пространството.

Пространството се отнася до външния, до обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно. Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време. Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.

Понятията за време и пространство имат смисъл за необикновените хора. Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси. Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е. външно и вътрешно. Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността. Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите. В тях е развита способността да преувеличават нещата.

Следователно, колкото и да се пази човек от тази черта, той винаги преувеличава. Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия. Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили. Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно. Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може. Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове. Във възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се учудват на големината на хлябовете, а други – на големината на пещите.

Съвременните учени разправят, че вътрешността на слънцето била огнена материя. Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно. Има учени, които не са съгласни с тия твърдения. Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина. И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно. Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже. Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.

Какво е доказала науката? Много неща е доказала. За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество. При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество. В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата. В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.

В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.

И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота. Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си. И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.

Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства. Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва. Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва. Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е. Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи. От време на време и мъжът, и жената запалват цигарка, пушат. Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама. Не е лошо, че пуши човек, бил той мъж или жена, но лошото е в дима, който трови организма. За предпочитане е човек да пуши, но да е жив, отколкото да не пуши и да е мъртъв. И огънят, който домакинята кладе, пуши. В това отношение той представя една голяма цигара. Значи, животът е пълен с цигари, малки и големи, които отделят дим; дето има дим, там никаква култура не съществува. Ще възразите, че на този свят не може без огън. Наистина, без огън в света не може, но никой няма право да сече горите, да сече живите дървета, за да кладе огън. Сечете само сухите дървета, в които няма живот, но не и живите. За да секат горите, хората взимат разрешение от властите на земята, но никога не искат разрешение от властите на невидимия свят. Според мене, човек няма право да сече живи дървета без разрешение на невидимия свят.

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: